Определение № 2358 от 08.05.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1088/2026 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по подадена касационна жалба от „Крис-Билдинг Инвест“ ООД, [населено място], чрез Д. Е. от АК- Варна, срещу въззивно решение № 1402/19.12.2025 г. постановено по в.гр.д. № 1413/2025 г. по описа на Окръжен съд- Варна, с което е потвърдено решение № 1448/27.04.2025 г. по гр. д. № 12943/2023 г. на Районен съд – Варна, в частта с която „Крис-Билдинг Инвест“ ООД е осъдено да заплати на З. Р. П., както следва: на основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД сумата 6270 лв., платена без основание по приходен касов ордер №10/05.03.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 09.10.2023 г. до окончателното й изплащане, както и на основание чл. 86 ЗЗД сумата 276,54 лв., представляваща мораторна лихва за забава от 08.05.2023 г. до 08.10.2023 г. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на въззивното решение, поради допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. В писменото изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК от страна на касатора, са формулирани следните въпроси: 1. „Кой следва да върне дадената сума, при липса на договор и липса учредена представителна власт между получилия сумата и страната, която се е противопоставила след узнаване, но спрямо която са предявени претенции - лицето, което е действало без поръчение и получило сумата или страната, която се е противопоставила след узнаване на извършените действия от лицето, получило сумата, но спрямо която са предявени претенции?“; 2. „Налице ли е фигурата на „търговския помощник“ и може ли той със своите действия да ангажира отговорността на лице, без да му е учредена по никакъв начин представителна власт съгласно чл. 30 от ТЗ и/или отношения с това лице на основание чл. 280 от ЗЗД, при изрично противопоставяне на лицето, съгласно изискването на чл. 301 от ТЗ“. По първия въпрос се сочи наличие на основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, като се сочи противоречие с решение по гр.д № 4305/2022 г. на ВКС, IV г.о. По втория въпрос са изложени съображения, че е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Релевира се и основанието по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК - очевидна неправилност на решението. Ответникът по касационната жалба З. Р. П. в писмен отговор, оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване и основателността на касационната жалба. Третото лице-помагач на страната на ищеца- И. А. Г., не е депозирало писмен отговор и не е взело становище по жалбата. Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение, като направи преценка за наличие на предпоставките на чл. 280 ал. 1 ГПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 283 ГПК, срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване с оглед предмета на иска и е процесуално допустима. За да постанови обжалваното решение от фактическа страна въззивния съд е приел, че ищцата З. П. имала желание да закупи жилищен имот, като чрез контактната форма на официалния сайт на ответното дружество: https://kris-bildigng.com/ на 22.03.2019 г. отправила искане да закупи боксониера на „зелено, като посочила имената си, телефон, ел. адрес: [електронна поща] за връзка с нея. Искането й с данните за контакт били препратени от уебсайта на ответника към имейла на дружеството [електронна поща], а от имейла на дружеството били препратени от К. М. на имейл: [електронна поща] на третото лице-помагач И. Г.. Ответникът не оспорвал, че това са били официалният сайт и имейл за кореспонденция на дружеството. Този механизъм на контакт с дружеството при закупуването на имоти бил установен и от показанията на св. Ж., работила за дружество свързано с „Крис-Билдинг Инвест“ ООД. Според показанията й достъп до имейла и контактната форма имал и И. Г.. Прието е за установено също, че ищцата е посетила офиса на ответника в [населено място], [улица], като е предала сумата от 6270 лв. за закупуване на бъдещ обект на [улица]на третото лице помагач И. Г.. За сумата била издадена квитанция № 10/05.03.2020 г., подписана от И. Г., върху която бил положен печат на „Крис-Билдинг Инвест“ ООД. Въз основа на събраните по делото доказателства, въззивният съд е обосновал извод, че третото лице помагач е било търговски помощник на ответника по смисъла на чл. 30 от ТЗ. Съгласно разпоредбата на чл. 30, ал. 2 от ТЗ, когато търговският помощник работи в общодостъпно място за търговия, той се смятал овластен да извършва сделките, които обикновено се извършват там. Управителят на ответното дружество давал задачи на И. Г. във връзка с фактическото подготвяне сключването на бъдещите предварителни или окончателни договори за продажбата на недвижими имоти, чрез препращане на исканията по имейл кореспонденция. Предоставил му печата на дружеството, като нямало твърдения, той да е бил откраднат и ползван неправомерно, това се отнасяло и за ключа от касата на дружеството. Установено е, че в офисът на ответното дружество, е имало отдел „Продажби“ /помещение обозначено с информационни табели/, състоящ се от лица подпомагащи дейността на дружеството във връзка с бъдещи продажби на недвижими имоти, а в този отдел работили свидетелите М. П. и Д. Ж., както и третото лице помагач- И. Г.. От показанията на тези свидетели, както и на останалите свидетели: Р. Т., И. М., Г. У. /посещавали офиса на дружеството във връзка със закупуване на недвижими имоти/, се установява, че клиентите на дружеството са контактували основно с И. Г., като представител на „Крис Билдинг Инвест“ ООД. Г. им предоставял скици и други документи, приемал т.нар. „стоп депозити“, подписвал разписки, върху които бил полаган печата на дружеството, имал достъп до касата на дружеството, където да оставя получените суми. От представената имейл кореспонденция по делото /вкл. и тази с ищцата/ било видно, че И. Г. бил контактното лице за ответното дружество във връзка с бъдещи продажби. Механизмът за контакт с клиентите бил един и същ, като този при ищцата. Исканията от страна на клиентите /на Т. Т. с дата 31.07.2019 г., на К. И. с дата 17.07.2019 г., на М. С. с дата 22.01.2019 г. и др./ били направени на контактната форма на уебсайта, после препратени от имейла на дружеството от К. М. /управител на ответното дружество към същия момент/ на имейла на И. Г.. Горепосоченото качество на Г. се установявало и от представените по делото договори за депозит /на л. 148 - л. 158 от делото/, касаещи подготовката за продажби на бъдещи обекти в сграда, която ще бъде построена в недвижим имот, находящ се в [населено място], [улица], където бил и бъдещият обект, който ищцата желаела да закупи. Според приетото от въззивния състав, установените факти сочели на съществуването на договор на поръчка по смисъла на чл. 280 от ЗЗД между ответника и третото лице помагач. Това го правело търговски помощник, който е приел сумата от името и за сметка на ответното дружество. За получаването на суми от името на дружеството не било нужно писмено упълномощаване от страна на възложителя. В случая то било дадено устно, с оглед и на изричното признание на управителя на дружеството К. М. в сигнал до Районна прокуратура – Варна /на л. 142 от делото/, че „с И. Г. е постигната договорка да води разговори с потенциални купувачи“. Ирелевантно за тази му легитимация било наличието или липсата на отчетна сделка по чл.284, ал.2 от ЗЗД – предаването в касата на дружеството от страна на Г. на парите получени от клиентите на дружеството. Изводът, че Г. е действал от името и за сметка на ответника не се разколебавал от приетите по делото три депозитни разписки: от 02.04.2019 г., от 12.04.2019 г. и от 12.03.2019 г. /първите две издадени от Г., като управител на „Имопропъртис“ ЕООД, а третата в лично качество за приети суми съответно от: 2130 лв., 1000 лв. и 400 лв. депозит от ищцата за закупуване на апартамент №7 на бъдеща сграда на [улица]/, тъй като в разписките от 02.04.2019 г. и от 12.04.2019 г. изрично било записано, че ищцата следва да се яви за сключването на предварителен договор в офиса на „Крис Билдинг Инвест“ ООД. Т.е бъдещият продавач по договора бил ответника. Прието е от въззивния съд, че доколкото предварителен или окончателен договор между страните по делото не бил сключен, нито бил сключен ненаименован договор „стоп депозит“, сумата платена от ищцата по квитанция № 10/05.03.2020 г. била държана без основание от ответното дружество, поради което същата подлежала на връщане, респ. искът за главница се явявал основателен в пълния му предявен размер. По отношение на акцесорният иск липсвали оплаквания във въззивната жалба за началната дата на забавата и за размера на обезщетението, поради което предвид обусловеността му от главния иск и той също се явявал основателен до размера посочен от първоинстнционния съд. Допускането на касационното обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешаването на който е обусловило правните му изводи, постановени в основата на обжалвания съдебен акт. По отношение на този въпрос трябва да е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК – да е решен в противоречие със задължителната практика на ВКС и ВС в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на ВКС, да е решен в противоречие с актовете на КС на РБ или на Съда на ЕС, или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК независимо от предпоставките по ал. 1 въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност. Поставените в изложението към касационната жалба въпроси не могат да обусловят достъп до касация. Въззивният съд не е приел, че платената по квитанция № 10/05.03.2020 г. сума е получена от името на касатора от лице без представителна власт и при липса на договор, и не се е позовал на презумпцията на чл. 301 ТЗ, за да обоснове възникване на паричното му задължение към ищцата с непротивопоставянето му на извършените от негово име без представителна власт действия. Напротив, съдът е приел от събраните доказателства относно съществуващата при ответника по делото трайна търговска практика за воденето на преговори във връзка със сключването на договори за продажба на недвижими имоти, че това е било възложено и на лицето И. Г. /на когото е било предоставено за работа помещение, обозначено с информационни табели като Отдел „Продажби“ на ответното дружеството, лицето разполагало с печат на дружеството и достъп до касата на същото, уговаряло условията по сделките, приемало депозити и подписвало разписки/. Въз основа на установените факти по делото, въззивният съд е направил извод, че това лице, подписало квитанцията за платената от ищцата сума от името на ответника, има качеството на търговски помощник по смисъла на чл. 30 ТЗ. То е подпомагало и замествало търговеца в дейността му във връзка с възложените му от последния действия – факти сочещи на договор на поръчка по смисъла на чл. 280 от ЗЗД. Извършените от него действия във връзка с подписването на процесната квитанция са от името на ответника като търговец, на общодостъпно място за търговия, непосредствено свързано с дейността на търговеца. Оттук съдът е заключил, че в случая следва да намери приложение презумпцията на чл. 30, ал. 2 ТЗ, според която, когато търговският помощник работи в общодостъпно място за търговия, той се смята овластен да извършва сделките, които обикновено се извършват там. Поради това съдът е приел, че получаването на сумата е от овластен представител на ответника, затова го обвързва и не е необходимо действията да се потвърждават от него. Не е налице соченото основание за допускане касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК, а именно - очевидна неправилност. Като квалифицирана форма на неправилност, очевидната неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели до постановяване на неправилен, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, когато законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл или когато е приложена несъществуваща или отменена правна норма. От мотивите към въззивното решение, по посочените касационни основания за обжалване, не се установява нарушение на правилата на формалната или на правната логика. Не е налице очевидна необоснованост, доколкото от обсъдените в мотивите към решението доказателства следват, по правилата на формалната логика /законът за причинността/, фактическите изводи на въззивния съд. Въззивният съд в случая изрично е обосновал защо в следва да намери приложение презумпцията на чл. 30, ал. 2, изр. 2 ТЗ. Доводът за произнасяне на въззивния състав в несъответствие с разпоредбата на чл. 292 от ЗЗД е неотносим, доколкото по делото липсват данни, поръчката да е била дадена за придобиване на вещни права върху недвижими имоти от името на довереника, изискваща договорът да бъде сключен писмено с нотариална заверка на подписите. При този изхода на делото, жалбоподателят следва да заплати на ответника по жалбата разноски за адвокатско възнаграждение за настоящото производство, установени с представените по делото писмени доказателства, в размер на 600 евро. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение