Определение № 11166 от 18.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9251/2024 г.

Производството е по реда чл. 135, ал. 6 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по повдигнат спор за подсъдност между Административен съд – София-област и Административен съд – София-град относно това кой е компетентният съд, който следва да се произнесе по подадената жалба (искова молба) от Г. В. К., понастоящем в Затвора- [населено място]. Първоначално частната жалба е подадена до Върховния административен съд с вх. № 10209/01.07.2024 г. С разпореждане от 03.07.2024 г. председателят на трето отделение на ВАС е изпратил горепосочения входящ номер за разглеждане от Административен съд - София-град по компетентност. С определение № 11676/11.07.2024 г., постановено по адм. дело № 6639/2024 г. АССГ приел, че К. е подал искова молба за присъждане на обезщетение по реда на ЗОДОВ за причинени му неимуществени вреди в размер на 500 000 евро в периода 12.12.2023 г.- 25.06.2024 г. Поради това, че исковата молба е насочена против АССГ, на основание чл. 7, ал. 2 ЗОДОВ съдът я изпратил за разглеждане на Административен съд – София-област. От своя страна АССО приел, че искането на К. до съда, подадено първоначално във ВАС, е озаглавено „частна жалба“ и въпреки че съдържа искова сума и ответник, то същото е насочено против определение № 6808/30.05.2024 г., постановено по адм. дело № 2894/2024 г. по описа на АССГ. Съдът изложил, че в така подадената „частна жалба“ К. твърди неправилност на горепосоченото определение и цели отмяната му. В заключение е прието, че така подаденото искане по своята същност и съдържание съставлява частна жалба, така както е и наименовано от подателя му, поради което делото не е подсъдно на АССО. На това основание последният повдигнал спор за подсъдност. Въз основа на така изложеното, настоящият състав на Върховен административен съд, трето отделение, приема, че в процесния случай не се касае за спор за подсъдност. Съгласно чл. 135, ал. 1 АПК всеки съд решава сам дали заведеното пред него дело му е подсъдно, като съгласно ал. 2 ако намери, че делото не му е подсъдно, той го изпраща на надлежния съд. В тези случай има спор по отношение на това кой е надлежният съд, но не и спор по отношение предмета на делото. В процесния случай обаче е налице именно спор относно предмета на делото – АССГ приема, че е сезиран с искова молба против него, а АССО с частна жалба против определение на АССГ. При условие, че има спор относно предмета на делото, то не може да се реши кой съд е надлежния да го разгледа. Първоначално производството е образувано пред АССГ по искане на Г. К., именувано титулно като „частна жалба“, но още в първия абзац на изложението се навеждат оплаквания, характерни за иск против АССГ за нанесени на К. неимуществени вреди чрез злоупотреба с право, нарушаване на основни човешки права, бавене на делото, ограничаване на достъпът до правосъдие, използване незнанието от страна на молителя на български език. Посочен е размер на търсеното обезщетение, както и период на понасяне на вредите. В следващия момент К. споменава и определение № 6808/30.05.2024 г., постановено по адм. дело № 2894/2024 г. по описа на АССГ, като навежда и твърдения за неговата неправилност. Поради това, АССГ е следвало да остави без движение така подаденото искане, наименувано „частна жалба“ с вх. № 10209/01.07.2024 г. по описа на ВАС, като на Г. В. К. се дадат указания да конкретизира какво подава – дали искова молба против АССГ, като ако е така, то тя се нуждае от допълнителни уточнения, като вероятното й правно основание е чл. 2в, ал. 1,т. 1 ЗОДОВ – иск за вреди от правораздавателната дейност на АССГ или ако се касае за частна жалба против определение № 6808/30.05.2024 г., постановено по адм. дело № 2894/2024 г. по описа на АССГ, то същата следва да отговаря на изискванията на чл. 236 АПК във вр. чл. 212 и чл. 213 АПК. С оглед гореизложеното, настоящият състав на ВАС намира, че не е сезиран с надлежен спор за подсъдност, поради което следва делото да бъде изпратено /върнато/ на АССГ за продължаване на съдопроизводствените действия съгласно дадените в настоящото определение указания. Водим от горното, Върховният административен съд, трето отделение,