Определение № 417 от 06.11.2020 г. на ВКС по т. д. № 2031/2020 г.

Производството е по чл.274 ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на „ ВГД Комерс „ ЕООД против определение № 1662/23.07.2020 г. по ч.гр.д.№ 2183/2020 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено определение № 2486/10.06.2020 г. по гр.д.№ 102/2017 г. на Окръжен съд Благоевград. С потвърденото определение е върната подадената от дружеството въззивна жалба срещу постановеното първоинстанционно решение по същото дело, поради неотстранени в срок нередовности на същата - непредставени 2 бр. преписи от въззивната жалба за противните страни. Жалбоподателят оспорва правилността на въззивното определение, досежно извода на съда, че нему са били дадени ясни и точни указания за нередовностите на въззивната жалба, в два аспекта: указанията на първоинстанционния съд са били за представяне на 2 броя преписи, при приета от въззивния съд дължимост само на един, както и са били дадени единствено за представяне на преписи, но без уточнението от какво.Така съобщението оставало впечатлението,че се указва представяне на преписи от документа за внесена държавна такса. Страната твърди, че е получила единствено указания какво следва да изпълни, не и указание за самите нередовности на жалбата, като в този смисъл оспорва правилността на съображението на съда, че на същата не се дължи препис от разпореждането на съда за оставяне на въззивната жалба без движение. Ответната страна - „КТБ„ АД / в несъстоятелност /,представлявана от синдици - оспорва частната жалба и обосноваността на основание за допускане на касационното обжалване, поради неудовлетвореност на допълнителния селективен критерий, сочен в хипотезите на чл. 280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, настоящият състав съобрази следното: Въззивният съд е потвърдил първоинстанционното разпореждане за връщане на въззивната жалба, поради непредставяне в указания срок от „ВГД Комерс „ ЕООД на 1 брой препис от същата – за противната страна „КТБ „ АД / в несъстоятелност /. Приел е, че самото разпореждане на съда за оставяне на въззивната жалба без движение, като неподлежащо на самостоятелно обжалване, не се връчва задължително на страната, дължаща отстраняване на нередовности. Приел е, че указанието за представяне и на втори препис е неправилно, позовавайки се на т.2 от ТР № 1/ 04.01.2001 г. по гр.д.№ 1/ 2000 г. на ОСГК на ВКС - препис от въззивната жалба не се дължи на необжалвалите другари на въззивника,с които той се намира на една страна на процесуалното правоотношение. Съобразявал е указанията съдържащи се в копие от съобщение за отстраняване нередовности на въззивната жалба, на лист 958 по номерацията на първоинстанционното дело, върнато поради нередовно връчване на „ ВГД Комерс”ЕООД. В същото е указано представяне на документ за плащане на дължима държавна такса, с конкретен размер, номер на сметка и задължителни реквизити на банковото бордеро, както и място на представяне на документа, а също и представяне на 2 преписа от въззивната жалба. В съответствие с това съдържание на съобщението въззивният съд е приел, че дадените указания са били точни, ясни и конкретни. Съдът е приел, че незаконосъобразно указаният втори препис сам по себе си не накърнява точността и яснотата на указанията. Видно от делото, редовно връченото съобщение на 01.06.2020 г. е връчено по пощата, с известие - обратна разписка, в която е посочено връчването на съобщение. Страната не оспорва получаването на такова, а единствено неполучаване на самото разпореждане на съда. Получаването на съдържащо се в пощенската пратка съобщение се потвърждава и от частичното изпълнение на дадените указания - заплащане на държавна такса и депозиране на платежния документ. Същевременно и с въззивната жалба страната не е представила така полученото от нея съобщение, за да би се установило, че то няма съдържанието на първоначално изготвеното, но нередовно връчено чрез призовкар / лист 958 по номерацията на първоинстанционното дело /, от чието съдържание се е ръководил въззивния съд в произнасянето си. В изложението по чл.280 ГПК жалбоподателят формулира следните въпроси: 1/ Когато на страна са съобщени указания за отстраняване на нередовност и оставена без движение въззивна жалба, които не възпроизвеждат в пълнота указанията на съда така, както са дадени в разпореждането, с което се е произнесъл по редовността на жалбата и което не е връчено, тъй като не подлежи на обжалване, както и изпратените указания не посочват в какво се състои приетата нередовност и за отстраняване на нередовността преписи от какъв документ следва да се представят по делото, неизпълнението на съобщеното дава ли основание за законосъобразно връщане на въззивната жалба?; 2/ Налице ли е основание за връщане на въззивна жалба, оставена без движение като нередовна, ако с указание на съда, съобщено на страната за отстраняване нередовност на процесуално действие, изразяваща се в непредставяне на необходим брой преписи от въззивната жалба, е посочен само броят преписи, но не и видът на книжата, които следва да се представят, за да бъде изпълнено указанието, както и в случай, че страната не е дължала представяне на посочения брой преписи, а по-малък брой от посочените?; 3/ Ако съобщеното указание на страна по оставена без движение въззивна жалба изисква за изпълнението му да бъде внесена държавна такса и да се представят доказателства за това в съда / бордеро / и със същото указание е посочено и да се представят два броя преписи, без да е посочено от какво, налице ли е пълно, точно и ясно указание за отстраняване на нередовности, изразяващи се в невнасяне и непредставяне на доказателства за внесена държавна такса и непредставяне на жалбата, снабдена с необходимия / по малък от посочения / брой преписи и може ли въз основа на неизпълнението само на това указание, изразяващо се в непредставяне на указания брой преписи от непосочения документ / въззивна жалба /, съдът законосъобразно да върне подадената жалба, без преди това да е длъжен да даде следващо и конкретно указание за представяне на съответния брой преписи от конкретно посочения документ – въззивна жалба ? – въпросите са обосновавани в хипотезата на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК, поради противоречие с определения по ч.гр.д.№ 290/2012 г. на І г.о. и по ч.гр.д.№ 6523/2014 г. на ІV г.о. на ВКС, както и в хипотезата на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК, тъй като отговор на въпросите „ ще внесе яснота по въпроса какви са служебните задължения на съда по отстраняване нередовности на процесуални действия и как надлежно могат да бъдат изпълнени„, както и ще се даде тълкуване „какво е съдържанието на приетото в практиката, че указанията на съда следва да са пълни и конкретни и в кои случаи не могат да бъдат приети за такива. Въпросите се свеждат до два: Ясно и точно ли е указание за отстраняване нередовност на жалба, ако съдът е указал представянето на повече преписа от действително необходимите, с оглед броя и процесуалното качество на страните ? и Ясно и точно ли е указание за отстраняване нередовност на жалба, ако съдът не е посочил вида на документа, преписи от който е указал да се представят ? По начина, по който са формулирани от страната въпросите предпоставят отговор досежно правилността на атакувания въззивен акт, каквото произнасяне съдът би дължал едва при разглеждането по същество на жалбата. Така конкретизиран, в съответствие с правомощието на настоящата инстанция, съгласно ТР № 1/2010 г. по тълк.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, първият от въпросите удовлетворява общия селективен критерий за правен въпрос. Отговор на същия е даден в решаващите мотиви на въззивното определение. Не се явява обоснован, обаче, допълнителния селективен критерий, в съответствие с конкретната хипотеза - указани повече от действително необходимия брой преписи от въззивната жалба, но санкционирано неизпълнение на указание за представяне на действително необходимия брой. Цитираните определения не съдържат отговор на поставения въпрос, а визират общото изискване указанията на съда по отстраняване нередовности на процесуални действия да са точни, ясни и изпълними. Количественото несъответствие на което акцентира жалбоподателя само по себе си нито утежнява, нито препятства изпълнението му досежно действително необходимия брой преписи, поради което и поддържаната от него логика не може да бъде споделена. Същата изхожда от съждението, че към момента на узнаване указанията страната е била наясно за незаконосъобразността на искането и на втори препис и затова не е изпълнила.Обосновани са съображенията на противната страна, че санкционираното поведение на жалбоподателя не е в пряка причинност с частичната неточност на указаното, а с останалата му напълно законосъобразна и изпълнима част. Самото указание за два броя преписи нито е неясно, нито е неизпълнимо, в смисъла изведен в цитираната практика, съобразно казуалната й част. Ако страната би представила само 1 препис, противно на указаното, но съдът я бе санкционирал за непредставянето на втория с връщане на въззивната жалба, незаконосъобразността на указаното би била санкционирана с отмяна на връщането. Не се явява обоснован и допълнителния селективен критерий по чл.280 ал.1 т.3 ГПК, съгласно задължителните указания в т.4 на ТР № 1/2010 г. по тълк.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС: не е посочена непълната, неясна или противоречива правна норма, чието тълкуване е породило противоречива съдебна практика, надлежно посочена, нито са обосновани предпоставки за преодоляване на иначе еднаква съдебна практика по приложението на такава норма, предвид промяна в обществените условия или изменение на законодателството. Вторият от въпросите не удовлетворява общия селективен критерий, тъй като изхожда от предпоставка, която въззивният съд е отрекъл. Позовавайки се на изготвения първообраз на съобщението за отстраняване на нередовности, нередовно връчен чрез призовкар, съдът е приел, че указанието съдържа посочване и на конкретния вид на документа, преписи от който се изискват за представяне. Въпрос относно необоснованост на фактическа констатация не е формулиран. Евентуалната неистинност на тази констатация не е установена с представяне от страната на действително полученото от нея съобщение, без същата да оспорва ,че е получила такова по пощата. Следователно и като несъответстващ на фактологията на установеното от въззивния съд, въпросът не удовлетворява изискването за правен, поради което не подлежат на коментар допълнителните селективни критерии в хипотезите на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение