Определение № 50747 от 20.10.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1180/2022 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Н. П., гражданин на Република Северна Македония против решение №264231/25.06.2021 г., постановено по гр.д.№ 9208/2020 г. от ІІ“д“ състав на СГС. Ответникът по касационната жалба я оспорва, с писмен отговор. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение СГС е приел, че предявения иск с правно основание чл.79, ал.1 вр. чл.253 ЗЗД е неоснователен, отменил е решението на СРС, постановено в противен смисъл и е постановил ново, с което е отхвърлил иска. Съдът е приел, че договорът за влог е неформален, реален договор. Договорът се счита за сключен, когато влаганата вещ се предаде на влогоприемателя въз основа на постигнатото между страните съгласие- влагоприемателят се задължава да пази вещта и да я върне на влогодателя на уговорения срок или след поискване, без или срещу заплащане на възнаграждение. Прието е, че в тежест на ищеца е да докаже както постигането на съгласие по договора за влог, така и реалното предаване на вещите за пазене на влогоприемателя. В случая съдът е приел, че от представените по делото доказателства не се установява нито постигнато между страните съгласие за сключване на договор за влог на процесния лек автомобил, нито реалното му предаване за пазене от ответника. Фактът на позициониране на автомобила от страна на ищеца на територията на паркинг, стопанисван от ответника, със съгласието на служител на последния и срещу заплащане, не може да доведе до такива изводи. Фактическата власт върху автомобила всъщност никога не е предавана на ответника чрез неговите служители. Не се установява и ответникът да е поел задължение за пазене на автомобила. В изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване се твърди, че съдът се е произнесъл по правен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото – касационно основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Сочи се въпрос, позиционирането на автомобил в ограден надземен паркинг с пропускателен режим чрез бариера и служител, която да я обслужва, срещу заплащане на договорено възнаграждение, представлява ли предаване на фактическата власт върху автомобила от неговия водач на управляващия паркинга и тези факти изпълват ли фактическия състав на договора за влог. Произнасянето по този правен въпрос е обосновало изводите на съда относно неоснователността на предявения иск, поради което същия е относим към производството по чл.288 ГПК, като на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК касационното обжалване следва да се допусне. На касатора следва да се укаже да внесе държавна такса по сметката на ВКС в размер на 235 лева, по сметка на ВКС. Водим от горното, състав на ВКС