Определение № 2567 от 18.09.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4184/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от „Ученически отдих и спорт“ ЕАД чрез адв. Д. М., срещу въззивно решение № 295 от 10.08.2022 г. по в. гр. д. № 309/2022 г. на Софийски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 32 от 24.03.2022 г. по гр.д. № 310/2021 г. на Районен съд – Етрополе и е признато за установено по отношение на „Ученически отдих и спорт“ ЕАД, че [община] е собственик на недвижим имот, представляващ 1/2 ид.ч. от УПИ І, кв. ..... по ПУП на [населено място], [община], обл. Софийска, целият с площ от 12 170 кв.м., ведно с 1/2 ид.ч. от основно училище, представляващо масивна, монолитна сграда, построена през 1968 г. застроена площ от 432,00 кв.м., подробно описана, ведно със склад за дърва, представляващ едноетажна сграда, със застроена площ от 60 кв.м. и външна тоалетна със застроена площ от 22 кв.м., които сгради са построени в описания по-горе УПИ, при граници на имота съгласно А. № 18/08.04.1997 г. – улица, от две сгради земеделска земя, и от една страна имоти с планоснимачни номера № ...., ..... ,...., ....., ..... и ...... В касационната жалба са наведени доводи за неправилност на въззивното решение като постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила. Поддържа се, че съдът не е разгледал фактическата обстановка по делото в цялост и погрешно е възприел, че 1/2 от процесния имот е с местно значение, а другата 1/2 е с национално значение, както и че е игнорирал въпроса за произхода и статута на имота през годините. Твърди, че придобивната давност в случая изобщо не може да се приложи за 1/2 ид.ч. от имота, който е държавна собственост. От друга страна, дружеството е стопанисвало имота си и макар почивната станция да не е работела, не е изгубило собствеността си. Иска се въззивното решение да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК и за проверка за очевидна неправилност. В писмен отговор на касационната жалба ответникът по касация [община] изразява становище, че не са налице сочените от жалбоподателя основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: [община] е предявила срещу „Ученически отдих и спорт“ ЕАД иск за признаване за установено, че е собственик на 1/2 ид. част от УПИ І, кв. 12, по подробния устройствен план на [населено място], [община], целия с площ 12170 кв. м., ведно с 1/2 ид. част от основно училище, представляващо масивна монолитна сграда, построена през 1968 г., състояща се от сутерен – склад, хладилно помещение и баня пералня; 1 – ви етаж- три класни стаи и две канцеларии и на 2-ри етаж – шест класни стаи; с кубатура 5180 куб. м., застроена площ от 432 кв. м., включително и находящите се в сутерена кухня от три помещения и столова; склад за дърва, представляващ едноетажна сграда с дървена покривна конструкция, построена през 1967 г., със застроена площ 60 кв. м. и външна тоалетна, представляваща масивна едноетажна сграда, построена през 1967 г., със застроена площ 22 кв. м., които сгради са построени в описания УПИ, при граници на имота съгласно А. № 18/08.04.1997 г. – улица, от две страни земеделска земя, и от една страна имоти с пл. № ...., ...., ...., ....., ..... и ..... Ищецът се легитимира като собственик на процесните имоти с А. № 18/08.04.1997 г., с който е актуван като публична общинска собственост на основание §7, т. 6 от ПЗР на ЗМСМА застроен неурегулиран парцел І по отношение на имоти пл. № ..., ...., ...., ...., .... и ...., в размер на 12170 кв. м. и основно училище – масивна монолитна сграда на два етажа, построена през 1968 г., със застроена площ 432 кв. м., с местонахождение – [населено място], кв. 12. Въвежда и евентуално основание за възникване на правото му на собственост – придобивна давност. По делото се установява, че процесните имоти попадат изцяло в имот /т. нар. Почивна база „Брусенски хан“, находяща се в [населено място] /, който имот е бил апортиран в дружеството „Ученически отдих и спорт“ ЕАД /със 100 % държавен капитал/ с учредяването му през 2005 г. в изпълнение на решение № 1005/20.12.2004 г. на МС. С това решение на МС са обявени имоти – публична държавна собственост, като имоти – частна държавна собственост и е разпоредено на министъра на образованието и науката да образува еднолично дружество с ограничена отговорност на базата на изброените недвижими имоти. Във връзка със соченото от ищеца легитимиращо действие на съставения акт за общинска собственост № 18/08.04.1997 г., с който процесният имот е актуван като общинска собственост на основание § 7, т. 6 от ПЗР на ЗМСМА, съдът е приел следното: Съгласно чл. 5, ал. 2 от Закона за общинската собственост, съставеният по определените в закона ред форма акт за общинска собственост е официален документ – ползва се с материална доказателствена сила за фактите, предмет на удостоверителното изявление на органа, издал акта. С него се констатира правото на общинска собственост. На основание чл. 179, ал. 1 ГПК съдът е приел за установени посочените в акта факти относно съставянето му на съответните дата и място от определено длъжностно лице, както и относно вида и състоянието на имота. Приел е, че той има легитимиращ ефект за принадлежността на правото на собственост. Ответникът е оспорил това легитимиращо действие с твърдение, че не са се осъществили фактите, обуславящи констатираното с него право на собственост на общината върху актуваните имоти, поради което въззивният състав е изследвал дали към момента на съставяне на акта са били налице предвидените в § 7 от ПЗР на ЗМСМА материални предпоставки за придобиване на собствеността върху процесните имоти от [община] по силата на посочената разпоредба. Посочил е, че фактическият състав на придобиването на собственост от общината по силата на закона на основание § 7, ал. 1 от ПЗР на ЗМСМА включва следните предпоставки: имотът да е държавен към момента на влизане в сила на закона, същият да представлява обект от изрично изброените от т. 1 до т. 7 категории имоти и да не е налице предвиденото в ал. 2 на същата разпоредба изключение, а именно имотът да е включен в капитала, уставния фонд или да се води по баланса на търговско дружество, фирма и предприятие с държавно имущество. Меродавният момент за преценка на отрицателното условие по ал. 2 е влизането на закона в сила, т. е. следва да се установи дали към момента на влизане на ЗМСМА в сила /17.09.1991 г./ процесният имот е бил заведен в баланса на държавното предприятие, включен ли е бил в уставния фонд на фирма с държавно имущество или в капитала на търговско дружество. По делото не се спори и се установява от представения А. № 388/05.09.1970 г. на ОНС-С., че процесният имот е бил държавна собственост към 17.09.1991 г., когато в сила влиза ЗМСМА и започва процесът на отделянето на общинската собственост от държавната. От събраните по делото писмени доказателства и заключение на СТЕ се установява, че имотът е бил предназначен за училище и ползван като училище, което е било действащо до закриването му през 2021 г. Не се доказва към меродавния момент на влизане в сила на ЗМСМА имотът да е предназначен или ползван за почивна база или за други дейности, свързани с туризъм, отдих, рехабилитация и пр. Затова съдът е приел, че същият представлява обект на общинската инфраструктура с местно значение, предназначен за образователно обслужване на общината, следователно е обект от общинската инфраструктура с местно значение по смисъла на § 7, т. 6 от ПЗР на ЗМСМА. Според съда не е налице изключението по § 7, ал. 2 от ПЗР на ЗМСМА за преминаване в собственост на общината на спорния имот. Не са налице доказателства към датата на влизане в сила на ЗМСМА процесният имот да е бил включен в капитала, в уставния фонд или да се води по баланса на търговско дружество, фирма и предприятие с държавно имущество. Процесният имот е бил апортиран в ответното дружество с учредяването му едва през 2005 г. и от този момент е включен в капитала на дружеството. Според съда отразеното в А. № 388/05.09.1970 г., че 1/2 ид. част от имота е предоставен за оперативно управление на ОНС – П. и 1/2 ид. част на ОНС – С., не дава основание за обратен извод, тъй като не е установен статута на посочените лица, на които имотът е бил предоставен за оперативно управление, нито са налице доказателства актуваният имот да е бил заведен по баланса на тези лица. Затова съдебният състав е приел, че ищецът е придобил правото на собственост върху процесния имот на основание трансформация на държавна собственост в общинска по силата на § 7, т. 6 от ПЗР на ЗМСМА и е уважил предявения установителен иск. Поставеният от касатора въпрос относно дължимото от съда цялостно обследване на съсобствеността на имота не кореспондира с мотивите на въззивното решение, поради което не осъществява общото изискване на чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. На практика въпросът отразява несъгласието на жалбоподателя с направените от въззивния съд правни изводи. Въззивният състав е изследвал твърдяното от ищеца основание на собствеността му, като е анализирал относимите за случая законови разпоредби. Тъй като съдът следва да се произнесе съобразно очертаните в исковата молба предели на иска, той е уважил претендираната собственост върху Ѕ ид.ч. от имота. Въпросът за съсобствеността не е въведен като предмет на спора и е ирелевантен за установяването на придобивното основание на ищеца. Независимо от това, съдът в допълнение към решаващите си мотиви е обсъдил и А. № 388/05.09.1970 г., според който части от имота са предоставени за оперативно управление на ОНС – П. и ОНС – С. и е аргументирал извода си защо това обстоятелство не се отразява на правото на собственост на ищеца, почиващо на § 7 от ПЗР на ЗМСМА. Касаторът твърди и че е налице очевидна неправилност на решението. Като основание за допускане на касационно обжалване „очевидната неправилност“ /чл. 280, ал. 2, изр. 3 ГПК/ предполага въззивното решение да е постановено при грубо нарушение на материалния или процесуалния закон, което е пряко установимо от мотивите и което да е повлияло на съдържанието на съдебния акт. Съдебната практика приема, че това основание би било налице в случаите на прилагане на несъществуваща или отменена правна норма, прилагане на закона в неговия противоположен смисъл, явна необоснованост на фактическите констатации поради грубо нарушение на правилата на формалната логика, нарушения на основополагащи принципи на съдопроизводството и др. Въззивното решение не страда от такъв порок. Съдът подробно е анализирал законовите разпоредби, въз основа на които ищецът е придобил право на собственост, а различната интерпретация на касатора не обуславя наличието на очевидна неправилност. По тези съображения въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване. Водим от гореизложеното съдът