Определение № 123 от 02.02.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1223/2010 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на П. Ж. М. чрез адв. М. М. срещу решение №ІІ 46 от 25.05.2010г по гр.дело № 310/2010г. на Бургаски окръжен съд ,с което след частична отмяна на решение от 21.12.2009г по гр.д. №2534/2009г на Бургаски районен съд е уважен иск срещу касатора на основание чл. 59 от ЗЗД, задето чрез заемане на жилище е лишил ищцата от ползване като собственик на 1 /3 ид. част от имота. В приложеното към жалбата изложение се посочват основания по чл. 280 ал.1 т.1 - т.3 от ГПК. По процесуалния въпрос за допускането на допълнителен свидетел при решаващо значение на гласните доказателства, в полза на страната, обжалвала първоинстанционно решение и когато показанията на този свидетел са решаващо преценени от въззивния съд, се конкретизира въпроса за процесуалната допустимост на това ново доказателство съгласно чл. 266 ал.1 предл. второ от ГПК ,когато искането не е направено пред първа инстанция. Съображение по чл. 280 ал.1 т.1 от ГПК се поддържа поради противоречие с ППВС №1 от 28.05.1979г д.№1/1979г и задължителното тълкуване каква връзка между обогатяването и обедняването подлежи на изследване.Поддържа се противоречие на обжалваното решение с цитирани множество решения от практиката на ВС на РБ и ВКС по прилагането на чл. 31 ал.2 от ЗС,която практика, според касатора, е основана на същия институт – да не се допуска неоснователно обогатяване. Касаторът не е съсобственик, но е допуснат от съсобственик с 2/3 идеална част от апартамента, каквато част и реално ползва, а една стая е свободна, поради това „не е налице хипотеза по чл. 59 от ЗЗД” .Този довод в изложението навежда, същевременно изчерпва съображения, относими към основанието по чл. 280 ал.1 т.2 от ГПК. В писмен отговор по жалбата ответницата в касационното производство П. Ж. В. оспорва да са налице основания за допускане до касационно обжалване .Цитираната съдебна практика е неотносима, ответникът не е съсобственик и отговаря при основанието по чл. 59 ал.1 от ЗЗД. Превратно се интерпретират обстоятелствата, обосновали допускането на свидетел пред въззивния съд. Щом узнаването на възможността едно лице да свидетелства е предвид и по повод вече постановеното първоинстанционно решение, то няма как страната да е знаела за тази възможност и ограничението по чл. 266 ал.1 от ГПК не е пречка. Касационната жалба е постъпила в срок ,подадена от легитимирана страна и е допустима по критерия на чл. 280 ал.2 от ГПК. Обемани от касационните оплаквания във връзка с фактическите изводи на съда, доводите за противоречие с ППВС №1 от 28.05.1979г д.№1/1979г не съдържат формулиран в изложението правен въпрос и основание по чл. 280 ал.1 т.1 от ГПК не е налице. Приложени са множество съдебни решения по отделни дела, които касаят института по чл. 31 ал.2 от ЗС, но и в тази връзка конкретен материалноправен въпрос не е формулиран. Правното основание на иска в случая е чл. 59 от ЗЗД и вместо аргументация за относимост на приложените съдебни решения, в изложението се оспорват фактическите изводи на съда за това ползвал ли е ответника целия имот или е ползвал само частта, в която е допуснат от другия съсобственик. След преценка, Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по поставения процесуалноправен въпрос за точното съдържание на ограничението по чл. 266 ал.1, предл. второ от ГПК страните да сочат доказателства, които са могли да посочат в срок, когато се касае за допълнително поискан свидетел ,искането е обосновано с неравенство в броя свидетели ,допуснати на страните и изслушани в първа инстанция, както и предвид това, че въззивника е открил свидетеля едва в тази фаза на процеса. Въззивният съд е приел като основание за допускане на допълнителен свидетел твърдението ,че едва след приключване на производството в първа инстанция страната е провела разговор със свидетелката по конкретната тема - за процесния имот и неговото ползване, повод за което е дало постановеното на първа инстанция съдебно решение. Критерият по чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК е налице, тъй като практика на Върховен касационен съд във връзка с чл. 266 ал.1 от ГПК по този процесуалноправен въпрос още не е формирана и същият има решаващо значение в конкретния случай. Тъй като Върховен касационен съд, ІІІ г.о приема довода за допустимост на касационно обжалване по същество при основанието на чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК по изведения процесуален въпрос,