Определение № 381 от 20.06.2014 г. на ВКС по т. д. № 67/2013 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационната жалба на Н. А. ЗА П., гр.София против въззивно решение на Софийски апелативен съд № 1506 от 10.08.2012 год., по т.д.№ 217/2012 год., с което е потвърдено решение № 164 от 08.11.2011 год., по т.д.№ 70/2011 год. на СОС за отхвърляне, като неоснователни, предявените от касатора, в качеството му на ищец, срещу [фирма] /н/, със седалище [населено място], Д. Г. Х. и С. Г. Х., двата от [населено място] обективно съединени искове по чл.647, т.2 и т.3 ТЗ за обявяване недействителността по отношение на кредиторите несъстоятелността на ответното ЮЛ-търговец, на покупко- продажба на недвижим жилищен имот, извършена с нотариален акт № 109, т.3, рег.№ 9534, дело № 470/ 2008 год. на нотариус З. Т., с № 438 от регистъра на Нотариалната камара, в която същият е подробно индивидуализиран, като извършена в двугодишен срок преди откриване на производството по несъстоятелност, при която даденото значително надхвърля по стойност полученото и за обявяване недействителността по отношение кредиторите на несъстоятелността на ответника Е., на дарение на недвижим имот, извършено с нотариален акт № 59, т.І, рег.№ 1453, дело № 57/2009 год. на нотариус В.В., с № 268 на регистъра на КЧН, като осъществено в полза на трето лице в двугодишния срок преди откриване на производството по несъстоятелност. Решението е подписано с особено мнение от председателстващия съдебния състав. заедно с паркомясто № 10, находящо се в подземен паркинг на вх.”А” и С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение, по съображения за необоснованост, допуснато нарушение на закона и на съществените съдопроизводствени правила - касационно основание по чл.281, т.3 ГПК. В изложение на основанията за достъп до касационен контрол касаторът се позовава на предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК. В срока по чл.287, ал.1 ГПК ответниците [фирма] /н/, С. Г. Х. и Д. Г. Х., първият чрез пълномощника си адв. М.Н. - САК, а останалите двама чрез процесуалния си представител адв. Г. –САК, са възразили срещу основателността на искането за достъп до касационен контрол, поради отсъствие на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, като алтернативно са оспорили и основателността на поддържаните касационни оплаквания. Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС,като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира: Касационната жалба, отговаряща на формалните изисквания на процесуалния закон за редовността и, е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК от надлежна страна в процеса срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Основателно е и искането за допускане на касационно обжалване, поради следното: След образуване на касационното производство по настоящето дело с § 9 ЗИДТЗ, обнародван в ДВ бр. 20/ 2013 год., са изменени разпоредбите на чл. 647 и чл.649 ТЗ, като с § 14, ал.1 ПЗР на ЗИДТЗ, в частта му „и исковите производства за попълване масата на несъстоятелността ” всъщност законодателят изрично е придал обратно действие на изменението, предвиждайки, че то е приложимо и по отношение на заварените производства за попълване масата на несъстоятелността, каквото е настоящето. С решение № 4/11.03.2014 год., по к.д.№ 12/2013 год. К. съд на РБ е отхвърлил искането на ОСГТК на ВКС за обявяване противоконституционната на § 14, ал.1 и ал.2 и на § 15 ПЗР на ЗИДТЗ, в редакцията, обнародвана в ДВ бр.20/2013 год., поради което обратното действие на закона следва да бъде приложено. С оглед новата редакция на чл.649, ал.3 ТЗ, предявеният иск на кредитора Н., [населено място] се явява евентуално недопустим и касационният контрол следва да бъде допуснат, съобразно задължителните постановки в т.1 на ТР № 1/2010 год. на ОСГТК на ВКС, независимо от наличието или не на конкретно поставени от касатора правни въпроси и обосноваността на поддържаните селективни основания по т.1 и по т.2 на чл.280, ал.1 ГПК. Съгласно чл.649, ал.6 ТЗ държавна такса в случая не се дължи предварително, поради което делото подлежи на насрочване в открито съдебно заседание с призоваване на страните. Мотивиран от горното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС