Определение № 167 от 24.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 157/2011 г.

Производството е по чл.274, ал.3 ГПК. Обжалвано е решение от 09.12.2010г. по гр.д.№477/2010г. на АС Варна, в частта му, с която е осъден С. Х. С. за заплащане на сумата 1600 лева държавна такса. Жалбоподателят С. Х. С. поддържа, че с решението е даден отговор на процесуален въпрос от значение за делото в противоречие с практиката на ВКС.Моли да се допусне касационно обжалване и бъде отменено обжалваното определение. Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. като взе предвид доводите на жалбоподателя и доказателствата по делото, приема за установено следното: С обжалваното решение въззивният съд е отхвърлил иск на С. Х. срещу П. на РБ с правно основание чл.2, ал.2 ЗОДОбВ и го е осъдил да заплати държавна такса в размер на 1600 лева в полза на държавата. Така постановеното решение е обжалвано с частна касационна жалба в частта му, досежно присъдената за заплащане държавна такса от 1600 лева. В изложението, за да обоснове допустимост на касационното обжалване частният жалбоподател поддържа че с решението, в частта му имаща характер на определение, е даден отговор на процесуален въпрос от значение за делото в противоречие с практиката на ВКС, а именно за вида на дължимата се държавна такса по искове с правно основание чл.2 ЗОДОбВ. С оглед на тези данни Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че следва да се допусне касационно обжалване на основание чл.274, ал.3, вр. чл.280, ал.1,т.1 ГПК, тъй като съдът в обжалваното определение е определил дължимата се държавна такса в противоречие с практиката на ВКС. Разгледана по същество частната жалба е основателна. С обжалваното решение правилно е постановено, че се дължи заплащане на държавна такса в размер на 10 лева по сметката на АС Варна на основание чл.2а, т.1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК/ДВ.в.бр.22/2008г./ Неправилно обаче съдът е осъдил С. Х. да заплати държавна такса по сметката на ОС Разград, за разглеждане на делото в първата инстанция, в размер на 1600 лева. В случая и за първоинстанционното производство се дължи заплащане на проста такса в размер от 10 лева, а не на пропорционална такава, определена в процент от цената на иска, както неправилно е прието в обжалваното определение /съдържащо се в решението на въззивния съд./. Ето защо същото следва да се отмени в частта му, с която С. Х. С. е осъден да заплати на държавата такса, по сметката на ОС Разград, за разликата над 10лева до 1600 лева като неправилно. Предвид изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о.