Определение № 143 от 02.12.2020 г. на ВКС по гр. д. № 3476/2020 г.

Производството е по чл. 307, ал. 1 ГПК, образувано по подадената от „Гарант-Транс-50“ ЕООД, гр. Неделино, представлявано от управителя му Р. Д., молба за отмяна на влязлото в сила /на 20.05.2015 год./ решение № 465 от 18.11.2014 год. по гр. д. № 391/2014 год. на Смолянския окръжен съд, с което е отменено първоинстанционното решение № 370 от 18.07.2014 год. по гр. д. № 74/2014 год. на Смолянския районен съд и вместо това е уважен предявения от В. М. Г., Р. М. Б., С. М. П., М. М. Г., И. М. Ч. и Л. М. Ч. срещу молителя иск по чл. 108 ЗС, във вр. с чл. 2, ал. 2 ЗВСОНИ относно собствения им застроен и незастроен поземлен имот с площ 1 160 кв. м., участващ в образуването на УПИ ****, кв. 113 по ЗРП и предаване владението му, като в полза на молителя е признато право на задържане до заплащане на извършените в него подобрения в размер на 2 575 лв. Молителят поддържа наличие на основанията за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 4 ГПК, като се позовава на установеното с решението по друго гр. д. № 255/2019 год. на Златоградския районен съд, възз. гр. д. № 307/2019 год. на Смолянския окръжен съд, ново обстоятелство, касаещо законността на построената в имота сграда, относимо към приложението на чл. 2, ал. 2 ЗВСОНИ. Това решение е влязло в сила на 6.11.2019 год. Молителят счита, че обстоятелството относно законността на сградата не му е било известно, нито на въззивния съд по приключилото дело, поради което и иска отмяна на влязлото в сила решение по него и връщане на делото за ново разглеждане. С допълнителна молба молителят релевира още едно ново обстоятелство, установено с влязлото в сила решение по гр. д. № 255/2019 год. на Златоградския районен съд – че построената в спорния имот сграда е негова собственост. Според молителя и двете нови обстоятелства, установени с решението по второто дело, са от съществено значение за предходното производство. Поддържа наличие на противоречие в двете решения, обосноваващо релевираното основание по чл. 280, ал. 1, т. 4 ГПК за исканата отмяна. Претендира присъждане на разноските. От ответниците по молбата за отмяна С. М. П., чрез адв. Ив. А. и Р. М. Б., чрез адв. Е.. В., в представените писмени отговори оспорват молбата за отмяна като недопустима, респ. неоснователна. Върховният касационен съд, в настоящият състав на ІІ гражданско отделение, при проверката за допустимостта на молбата за отмяна с оглед изложените в нея съображения и поддържаните доводи, намира същата за допустима. Производството за отмяна на влезли в сила решения е извънинстанционно производство, като основанията, на които може да се иска отмяната по този ред са изчерпателно изброени в чл. 303, ал. 1 ГПК. В случая, с оглед изложените в молбата съображения за наличието на нови обстоятелства се релевира това по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, а с оглед противоречиво решение по друго дело – основание по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК. При данните по делото за датата, на която е влязло в сила решението по последното дело – 6.11.2019 год. и датата на подаване на молбата за отмяна – 6.02.2020 год., следва да се приеме за спазен тримесечния срок за подаването й, съгласно чл. 305, ал. 1, т. 1 и т. 4 ГПК. Молбата е подадена от легитимирана страна – ответник в производството по предявения ревандикационен иск, против влязло в сила съдебно решение, с което искът е уважен, съдържа точно и мотивирано изложение на основанията за отмяна, поради което и на основание чл. 307, ал. 1 ГПК следва да се допусне до разглеждане в открито съдебно заседание, при което ще се обсъдят доводите на ответниците в писмените им отговори. Поради горните съображения настоящият състав на ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ІІ гражданско отделение