Определение № 814 от 24.04.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1029/2023 г.

Производството е по чл. 274, ал.3, т. 2 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на С. А. И., приподписана от адвокат К. Д., против определение № 1363 от 29.11.2022 г., постановено по в.ч.гр.д. № 727/2022 г. по описа на Окръжен съд Стара Загора, с което е отменено определение № 2076 от 17.11.2022 г., постановено по гр. д. № 2673/2022 г. на Районен съд - Казанлък, като вместо него е постановено ново, с което е допуснато обезпечение на иска на Д. С. Х. от [населено място], действаща чрез своя настойник и законен представител Д. Л. М. срещу С. А. И. от [населено място], за присъждане на сумата от общо 5400 лв., представляваща обезщетение за ползите, от които ответницата е лишила ищцата при ползването на недвижим имот, като до размера на исковата сума от 5400 лв. е наложен запор върху вземанията по всички банкови сметки в банки в Република България с титуляр С. А. И. от [населено място], и е постановено издаването на обезпечителна заповед. Жалбоподателката поддържа основания за неправилност и необоснованост на обжалваното определение. Въпреки дадените й указания, не е представено изложение към частната касационна жалба на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК. Изложение не е представено и от упълномощения процесуален представител на жалбоподателката, който е подал единствено приподписана от него частна касационна жалба /без изложение към нея/. В частна касационна жалба вх. № 13679 от 13.12.2022 г. и в уточняваща частна касационна жалба, вх. № 2850 от 02.03.2023 г. не са формулирани правни въпроси по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК, подадена от процесуално легитимирана страна и е допустима по смисъла на чл.274, ал.3, т.2 и на ал.4 ГПК. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като взе предвид доводите на жалбоподателя съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 и сл. ГПК приема, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното определение, като съображенията за това са следните: С обжалваното определение, въззивният съд след отмяна на определението на първоинстанционния съд, е допуснал обезпечение на иска за присъждане на сумата от общо 5400 лв., представляваща обезщетение за ползите, от които ответницата е лишила ищцата при ползването на недвижим имот, като до размера на исковата сума от 5400 лв. е наложен запор върху всички вземания по сметки в банки в Република България с титуляр С. А. И., като е постановено издаването на обезпечителна заповед. За да отмени първоинстанционното определение, въззивният съд е приел за установено, че са налице всички предпоставки на чл.391 ГПК, т.е. искът е допустим и вероятно основателен и е налице интерес от обезпечаване на иска. За неправилни е намерил изводите на първата инстанция, че поисканата обезпечителна мярка е неопределена и неизпълняема, което е пречка молбата за обезпечение да бъде уважена. Приел е, че изискването за посочване на наименованията на конкретните банки, в които ответникът има вземания, които да бъдат запорирани, е незаконосъобразно с оглед на разпоредбата на чл. 56а ЗКИ (Нов - ДВ, бр. 94 от 2015 г., в сила от 1.01.2017 г.). Разяснено е, че съгласно ал. 1 на този член Българската народна банка създава и поддържа електронна информационна система, съдържаща данни за номерата на банковите сметки и на платежните сметки с международен номер на банкова сметка (IBAN), водени от банки, платежни институции и дружества за електронни пари, титулярите на сметки и упълномощените да се разпореждат със сметките лица, действителните собственици на титулярите на сметки, наличие на запори по сметки, както и за лицата, наематели на сейфове в банки и техните пълномощници. Сочи се още, че банките, платежните институции и дружествата за електронни пари предоставят на БНБ информацията по ал. 1 най-малко веднъж седмично, като достъп до информация от системата имат държавните и частните съдебни изпълнители при образувано изпълнително дело. Посочено е също така, че въз основа на обезпечителната заповед се образува изпълнително дело, в производството по което съдебният изпълнител ще направи справката в електронната информационна система на БНБ за това в кои банки ответникът има сметки, както и справка относно номерата на самите сметки. Съгл. т.1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС касаторът трябва да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен с обжалваното решение. Правният въпрос трябва да е от значение за формиране решаващата воля на въззивния съд, но не и за правилността на обжалваното решение /определение/, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Непосочването на такъв въпрос само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване. В конкретния случай, въпреки предоставената възможност, касаторът не е представил изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК, съответно няма формулирани правни въпроси, което само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни критерии за това. В конкретния случай не се установяват и хипотезите на квалифицирана форма на неправилност на съдебния акт - законът да е приложен в неговия обратен, противоположен от вложения от законодателя смисъл, или делото да е решено въз основа на несъществуваща или отменена правна норма, или въззивният съдебен акт да е постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика, т.е. не е налице основание за допускане на обжалването по смисъла на чл.280, ал.2 ГПК. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение,