Определение № 2078 от 26.04.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2984/2024 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Ж. С. Н., чрез процесуалния ме представител адвокат М. А., срещу решение № 661 от 07.12.2023г. по в.гр.д.№602/2023г. на Благоевградския окръжен съд, в частта, с която като е потвърдено решение № 900045/21.02.2023 г. по гр.д. № 1525/2018 г. на Благоевградския районен съд, е уважен предявеният от З. С. Д. срещу касатора иск с правна квалификация чл. 34 ЗС и е допусната съдебна делба на самостоятелен обект с идентификатор *по КК и КР на Благоевград, одобрени със Заповед № РД- 18-32/10.05.2006г., с последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо самостоятелния обект със Заповед 18-255304.03.2021г. на началника на СГКК - Благоевград, с предназначение на самостоятелния обект: друг вид самостоятелен обект в сградата, брой нива на обекта: 1, с посочена в документа площ от 114кв.м., с адрес на имота: [населено място], [улица], ет. 4, който самостоятелен обект се намира на етаж 4 в сграда с идентификатор *, с предназначение - жилищна сграда - многофамилна, разположена в поземлен имот с идентификатор *, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: *, под обекта: ***, над обекта: няма, между съделителите З. С. Д. и Ж. С. Н., при квоти – 1/2 идеална част за З. С. Д. и 1/2 идеална част за Ж. С. Н..

В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано, поради което се моли за неговата отмяна и постановяване на касационно решение по съществото на спора, с което исковата претенция за делба бъде отхвърлена със законните последици.

В приложеното изложение на основанията за допускане на касационното обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са формулирани въпроси, които според касатора са обуславящи за изхода на делото и по които се поддържа, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, както и произнасянето по които от касационната инстанция с решение би било от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото - основания за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 т. 1 и т. 3 ГПК. Тези въпроси са следните:

1. Длъжен ли е съдът да обсъди всички събрани по делото доказателства, да прецени установени ли са релевантните за спорното материално право факти, да се произнесе по всички относими към спорния предмет искания, възражения и доводи на страните и да изложи правните си изводи във връзка с тях. По въпроса се поддържа противоречие на приетото от въззивния съд с практиката на ВКС, обективирана в т. 19 от ТР № 1/04.01.2001 г. по тълк. д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС, т. 2 и т. 5 от ТР № 1 от 9.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС; Решение №247 от 6.01.2020 г. на ВКС по гр.д.№540/2018 г., IV г.о., ГК; Решение №246 от 20.01.2020 г. на ВКС по гр.д.№4881/2018 г., III г.о., ГК; Решение №98 от 28.01.2020 г. на ВКС по т.д. №2897/2018 г., I т.о.; Решение №9 от 10.03.2020 г., на ВКС по гр.д.№ 1440/2019 г., II г.о.; Решение №35 от 24.04.2020 г. на ВКС по гр.д.№1939/2019 г., IV г.о.; Решение №288 от 28.02.2020 г. на ВКС по гр.д. №134/2019 г., IV г.о; Решение №190 от 7.02.2020 г. на ВКС по гр.д.№24/2019 г., I г.о. и Решение №280 от 22.01.2020 г. на ВКС по гр.д.№ 1509/2018 г., IV г.о., Решение №77 от 17.03.2015 г. по гр.д.№2040/2014 г. на IV г.о.; Решение №403 от 23.01.2015 г. по гр. д. № 3902/2014 г. на IV г.о.; Решение №212 от 01.02.2012 г. по т.д.№11096/2010 г. наТК, II т.о.; Решение №68 от 24.04.2013 г. по т.д.№78/2012 г., II т.о., Решение №120 от 04.04.2013 г. по гр.д.№964/2012 г. на IV г.о.; Решение №94 от 28.03.2014 г. по гр.д.№2623/2013 г., IV г.о.; Решение №108 от 20.02.2024 г. на ВКС по гр.дело №363/2023 г., I г.о.; Решение №118/22.02.2024 г. на ВКС по гр.дело №975/2023 г., III г.о., ГК; Решение №50085 от 27.02.2024 г. на ВКС по т.д. №1749/2022 г., II т.о., ТК; Решение №130 от 28.02.2024 г. на ВКС по гр.дело №827/2023 г., IV г.о., ГК.

2. Опорочен ли е съдебен акт, постановен по гражданско дело от въззивен съдебен състав, в който определения за докладчик/член на съдебния състав участва в аd hос сформиран съдебен състав в нарушение на Вътрешните правила за случайно разпределение на делата и на Заповед №390 от 03.07.2023г., съгласно която заповед докладчикът участва постоянно в друг въззивен състав и който чрезвичаен състав е формиран след ръчно преразпределение на делото като в протокола от избор на член на състав /преразпределение/ е посочена причината за преразпределение: „Преразпределение - Преразпределение“.По въпроса се поддържа наличието на допълнителното основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Поддържа се и становище за очевидна неправилност на атакуваното решение по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК.

Ответникът по касационната жалба - З. С. Д., чрез процесуалния представител адвокат Д. Д., е депозирала по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК писмен отговор, с който моли касационното обжалване да не бъде допускано поради липса на предвидените в чл.280, ал. 1 ГПК основания за това, респ. за неоснователност на касационната жалба.Претендира присъждане на направените в производството разноски.

За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, касационният съдебен състав съобрази следното:

Производството пред първата инстанция е образувано по предявен от З. С. Д. против Ж. С. Н. иск за допускане на съдебна делба на съсобствени имоти.

В исковата молба са изложени твърдения, че страните са наследници на брат си А. С. Н., починал на 24.06.2015г., който приживе е бил собственик на следните недвижими имоти:

• трети жилищен етаж, самостоятелен обект в сграда с идентификатор *по КККР на Благоевград, одобрени със Заповед РД-18-32/10.05.2006 г. на изп. директор на АК, с адрес на имота: Б., [улица], ет. *, предназначение: жилище, апартамент брой нива на обекта: 1/едно/, с площ по документи от 165кв м., съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - няма; под обекта - *, над обекта - *.;

• 1/3 от четвърти /тавански/ етаж със застроена площ от 169.86кв.м., представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор *по КККР на Благоевград, одобрени със Заповед РД-18- 32/10.05.2006 г. на изп. директор на АК, с адрес на имота: Б., [улица], ет. *, предназначение: друг вид самостоятелен обект в сграда, брой нива на обекта: 1/едно/, с площ по КК от 140кв.м., а по документи от 165кв.м., съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - няма; под обекта - ***, над обекта — няма;

• търговски обект с идентификатор *по КККР на Благоевград, одобрени със Заповед РД-18-32/10.05.2006 г. на изп. директор на АК, разположен в поземлен имот с идентификатор *, с адрес на имота: Б., [улица], с предназначение: сграда за търговия, брой етажи: 1/един/, с площ по документи от 26.00 кв.м.

Ищцата е твърдяла, че първите два обекта се намират в триетажна жилищна сграда, построена в УПИ *, кв. *, който е бил собственост на родителите на страните и представляват жилище и тавански етаж. Третият етаж на жилищната сграда е бил изграден въз основа на издадено разрешение за строеж на ОбНС - Благоевград № 46/23.02.1990 г. в периода 1990-1991г. от наследодателя А. С. Н. и се състоял от дневна с кухненски бокс, три спални, коридор, баня с тоалетна, мокро помещение и тоалетна и две тераси.По одобрен архитектурен проект таванският етаж се състоял от 5 тавански помещения: коридор, сушилня, склад с изложение североизток, склад с източно изложение, таванска стая и тераса от юг. Същият е бил преустроен и са обособени две жилища - източно със застроена площ от 110.94кв.м с разпределение: коридор, санитарно помещение, стая с източно изложение, две стаи с южно изложение и тераси от юг и изток и западно със застроена площ от 46.92кв.м. с разпределение: вх.антре, таванска стая от към улицата, тераса към таванска стая от към улицата, таванска стая от юг, санитарно помещение и тераса към южната стая.Извършеното преустройство е било фактическо, без да има разрешение за строеж и удостоверение за въвеждане в експлоатация.А. Н. ползвал западното жилище с площ от 46.92 кв.м., а източното се ползвало от ответника без да заплаща обезщетение на другите съсобственици /ищцата и А. Н./.След смъртта на родителите на страните таванския етаж е наследен от трите им деца - А. С. Н., З. С. Д. и Ж. С. Н. по 1/3 идеална част, а след смъртта на наследодателя А. Н., е наследен от страните по-равно.

С отговора на исковата молба, ответникът Ж. С. Н. е изразил становище за частична неоснователност на иска като е оспорил само иска за делба на самостоятелен обект в сграда с идентификатор *по КККР на [населено място]. Направил е възражение за изтекла придобивна давност по отношение на този самостоятелен обект, текла от края на 1992г. до момента.Заявил, че родителите на страните неформално дарили на ответника и А. Н. - наследодател на страните право да надстроят жилища на четвърти етаж от сградата и на 22.11.1990г. е одобрен архитектурен проект за строителството на пристройка на три етажа и надстройка на четвърти етаж на обект „Пристройка на Ж. и А. Н.“ в парцел *, кв. *по плана на [населено място], по който е реализирано строителството.Твърдял, че общите наследодатели /С. и С. Н./ са изразили воля синът им Ж. С. Н. да реализира строителството на по-голямото жилище съгласно проекта, защото има двама синове, а синът им А. С. Н., който не е имал деца, на по-малкото жилище. Ж. и А. Н. са реализирали строителството на жилищата на четвъртия етаж като всеки от тях двамата с участвал със свои сили, средства и труд съобразно волята на родителите им и предварителните уговорки помежду им кой какво ще получи.Двамата братя са поели разходите по изграждането на жилищата на четвъртия етаж пропорционално и съобразно квадратурата на жилището, което всеки от тях ще получи.Ж. С. Н. е владял източното жилище от края на 1992 г./когато жилището е било изградено в състояние груб строеж/ до края на май 1995г. лично, а след това чрез сина си Н. Н., който постоянно живеел в него оттогава до настоящия момент.Тъй като източното жилище на четвъртия етаж е било силно скосено е предприел фактически действия пред Община Благоевград за изменение на ЗП за парцел *.През лятото на 2000 година ответникът отново със свои сили, средства и труд е извършил значително преустройство на жилището като е променил конфигурацията на апартамента чрез завишение на височината на надзида.В периода, след преустройството на източното жилище, през лятото на 2000 г. Ж. С. Н. до днес е извършил многобройии основни и текущи ремонти/подобрения/ в източния апартамент на четвъртия етаж като приживе баща му С. и сестра му З. не са се противопоставяли на тяхното изпълнение, тъй като във вътрешните им отношения по-големият апартамент на четвъртия етаж се е считал за негова собственост, а по-малкият апартамент за собственост на покойния му брат А..Посочил, че ищцата по делото никога не е упражнявала фактическа власт върху жилищата на четвъртия/тавански етаж.С оглед на горното е придобил този имот по давност.

Въззивният съд е установил от фактическа страна, че страните са наследници на брат си А. С. Н., който е притежавал два обекта в триетажна жилищна сграда, построена върху УПИ *, кв. *, който е бил собственост на родителите на страните и представляват жилище и тавански етаж, като третият етаж на жилищната сграда е изграден въз основа на издадено разрешение за строеж на ОбНС - Благоевград № 46/23.02.1990 г. в периода 1990-1991г. от наследодателя А. С. Н. след учреденото му право от родителите на страните на 20.12.1989г. да построи трети жилищен етаж и се състои от дневна с кухненски бокс, три спални, коридор, баня с тоалетна, мокро помещение и тоалетна и две тераси.

Въз основа на издадено разрешение за строеж от 08.01.1991г. на ОбНС - Благоевград е изградена пристройка към втория и третия етаж със застроена площ от 37.8 кв.м., която се състои от дневна с кухненски бокс, спалня, коридор, баня с тоалетна и една тераса, като таванския етаж се състои се от 5 /пет/тавански помещения.

Съгласно разпределителен протокол, таванско помещение № 2 е било определено за ползване от бащата на страните С. С. Н., таванско помещение № 3 - на ответника, таванско помещение № 5 - на наследодателя на страните А. С. Н., като помещенията с № 1 и 4 по архитектурния план са определени за общо ползване от всички съсобственици.

Посочено е, че от приетата по делото съдебно- техническа експертиза е установено, че в техническия архив на Община Благоевград е съхраняван одобрения архитектурен проект с дата 22.11.1990г. за пристройка на трите етажа и надстройка на четвъртия на обект „Пристройка на Ж. и А. Н. в парцел *, кв. *по плана на [населено място] “, по който е реализирано строителството, но са допуснати отклонения от проекта.Установено е, че отразяването на процесните самостоятелните обекти в кадастралната карта на [населено място] от 2006 г. е непълно и невярно.В открито съдебно заседание по делото на 27.05.2019г. вещото лице Г. е посочило, че на втори, трети и четвърти етаж има по два апартамента.Апартаментите на втори, трети етаж са еднакви като разположение и площи, височина на етажите. На четвърти етаж има два самостоятелно обособени обекти с входни врати от стълбищната клетка. В тях има поотделно за източния дял и за западния дял и тоалетни възли и бани и кухненски ниши и други помещения.

От показанията на свидетелите К. Д. и Д. Д. – дъщеря и съпруг на ищцата, е установено, че на четвъртият етаж /в по - голямото жилище/ от 1998 година живее сина на ответника Ж. Н. - Н., а за по - малкото помещение А. Н. получавал наем.През 2000 година се задигал зида, при това задигане помагали и Д. Д., и А., и Ж. Н. и С. Н., и към момента Н. живее там. 2000 - 2001г. св. Д. се качвала да търси книги на майка й на четвъртия етаж.От 2007 година не се е качвала, не бил заключен етажа, винаги имало ключ за него при дядо й С. и вуйчо й А..В показанията си св. Д. сочи, че завдигането на зида било с фанансови средства от него, А. Н. и С. Н., труд също от тях и бившият съпруг на св. К. Д., до 2006 - 2007г.Н. си живеел в двете стаи на тавана и с новата си жена, останалото място от тавана не било пригодено за живеене - имало остатъци от строителство и непотребни легла, общо таванско помещение било до към 2007 година.

Свидетелката М. К. и К. Д. посочили, че Ж., А. и А./син на Ж./ са докарвали и разтоварвали материали за таванския етаж, работили там те и дядо С., Ж. сменил дограмата на четвъртия етаж, в строителството на пристройките участвали С., Ж. и децата на Ж., на З. бил първият етаж, а синът на Ж. - Н. живял на четвъртия етаж.

От показанията на свидетелката А. Б. е установено, че Ж. наел майстори за повдигането на тавана, за да може да се живее там синът му Н..При ремонтите А., Ж., С. и А. работили, не е виждала съпруга на З. да работи там.

От показанията на свидетеля А. Н.- син на ответника, е установено, че брат му Н. живеел на таванския етаж от 1995г., ремонтите там са правени от св.А. Н., брат му Н., баща му и дядо му, когато се правили пристройките на етажите съпругът на З. идвал да помага събота и неделя, а за надстройката не е идвал, баща му и чичо му А. финансирали надстройката, ремонти се правили там, където живее Н. и след като се оженил и сега пак прави ремонт.

От показанията на свидетеля Д. Р. /бивш зет на ищцата/ е установено, че до 2004г. в две стаи живеел Н., заключвали се и само той имал ключ от тях, не е било направено друго жилище там, имало багаж в останалото помещение, свидетелят участвал във вдигането на зида.

От показанията на свидетеля Л. С. е установено, че тя живеела на мансардния етаж - в малкото жилище от 1998г., а в голямото живеел Н..Друг освен Ж. не е правил ремонт, когато живеел Н. с приятелката си след надзида на тавана, разположението било като на долните етажи, имало кухня и баня, алуминиева дограма.

От показанията на свидетеля Н. Н. - син на ответника е установено, че той е живял на таванския етаж в по - голямото жилище от 1998г., тогава нямало вещи на ищцата там, тя не е имала против това.

Въззивният съд е приел, че от показанията на всички свидетели не е установено страните да са имали спорове по отношение ползването на процесните имоти вкл. на таванския етаж, за което ответникът е направил възражение за придобиването му по давност, до завеждане на делото за делба.

При така установената фактическа обстановка, въззивният съд е приел, че таванският етаж е обща част по предназначение - има нужната височина, пространство, обем и нормален достъп от стълба, поради което може да бъде придобиван по давност обособен самостоятелен обект в него. За неоснователно е прието направеното възражение от ответника Ж. Н. за придобиване по давност на самостоятелен обект с идентификатор *** по КК и КР на Благоевград. Изложени са мотиви, че съгласно Тълкувателно решение № 1 от 6.08.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2012 г., ОСГК, презумпцията на чл. 69 ЗС се прилага на общо основание в отношенията между съсобствениците, когато съсобствеността им произтича от юридически факт, различен от наследяването. В случаите, при които един от съсобствениците е започнал да упражнява фактическа власт върху вещта на основание, което изключва владението на останалите, намерението му за своене се предполага и е достатъчно да докаже, че е упражнявал фактическа власт върху целия имот в срока по чл. 79 ЗС. Когато обаче съсобственикът е започнал да владее своята идеална част, но да държи вещта като обща, то той е държател на идеалните части на останалите съсобственици и презумпцията се счита за оборена. Ако се позовава на придобивна давност за чуждата идеална част, той трябва да докаже при спор за собственост, че е извършил действия, с които е обективирал спрямо останалите съсобственици намерението да владее техните идеални части за себе си. Посочено е, че това разрешение намира приложение и при съсобственост, възникнала от наследяване. Прието е, че както държането, основано на някакви договорни отношения, така и търпимите действия не могат да доведат до придобиване на вещта по давност, освен ако не е демонстрирано спрямо собственика промяна на намерението и завладяване на вещта. Отношенията между родители и деца или между близки роднини по повод упражняване на фактическа власт върху имот, в който собственикът е допуснал близките си да живеят, най-често сочат на установяване на държане или на търпими действия от лицето, което е било допуснато в имота.Изложени са мотиви, че в процесния случай е доказано, че синът на един от наследниците – ответникът, е упражнявал фактическа власт върху процесния обект повече от 10 години, но не е доказано по несъмнен начин волята на родителите на страните в процеса ответникът да бъде надарен с право на надстрояване на жилище на четвъртия етаж на процесната жилищна сграда.Прието е, че от заключението на назначената съдебно - техническа експертиза е установено, че разрешение за строеж на четвъртия тавански етаж няма, а има само заповед за изменение на етажността и скица за изменение на височината на застрояване на процесния и съседен парцел, като от ниско става в средно застрояване.Прието е, че не е доказано и демонстрирането на промяна на държането на ответника/лично и чрез сина му Н. Н./ в своене.Декларирането на имота, плащане на данъци и консумативи не доказва отблъскване на владението, тъй като е нормално този, който ползва съсобствения имот, да заплаща консумативите и данъците за него, а соченото желание на С. Н. изразено пред роднини и близки в бъдеще имотът да остане за някое от децата на ответника предполага намерение за извършване на разпореждане с него приживе или чрез завещание, отколкото предаване на владение. Въззивният съд е приел, че с откриване на наследството на родителите им и на брат им, страните са продължили владението като съсобственици, всеки на съответната наследствена идеална част, а ответникът не е доказал завладяване на идеалните части на ищцата относно процесния имот. Промяната на намерението и своенето на частите на останалите следва да е демонстрирано недвусмислено.Действията по извършване на ремонти и подобряване на имота, които могат да се възприемат и като действия по поддръжка на съсобствената вещ от един от съсобствениците.Прието е, че синът на ответника е заживял със съпругата си в процесния имот със знанието и съгласието на съсобственика - ищцата, като това действие не представлява нито предаване на владението върху цялата вещ от страна на последната, нито отстраняване на невладеещия съсобственик от вещта. Обстоятелството, че ищцата не е живяла в имота само по себе си не означава нито че тя се е отказала от правата си, нито че същите са придобити от брат й по давност.Това, че само синът на ответника Н. Н. и членовете на семейството му са притежавали ключове за обекта, няма в случая никакво значение.Въз основа на горното е прието, че спорният имот е съсобствен между страните по наследяване.

Допускането на касационното обжалване на въззивното решение е обусловено от посочване от страна на касатора на конкретен правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело и с обуславящо значение за правилността на правните изводи на въззивния съд по спорния предмет. Като израз на диспозитивното начало в гражданския процес касаторът е длъжен да формулира този въпрос в изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК /ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по дело № 1/09 г., ОСГТК/. Едновременно с това е необходимо касаторът да обоснове и допълнително основание по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване- правният въпрос трябва да е решен в противоречие със задължителната или казуалната практика на ВКС, да е решен в противоречие с практиката на Конституционния съд или на Съда на Европейския съюз, или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.

Налице са основания за допускане на касационно обжалване по първия от поставените въпроси, който най-общо се свежда до задължението на въззивния съд да обсъди в тяхната съвкупност всички допустими и относими по делото доказателства, възражения и доводи на страните. Въпросът е обуславящ за изхода на правния спор по настоящото дело, с оглед наведените в изложението и касационната жалба доводи, че въззивният съд не е изложил мотиви по наведения във въззивната жалба довод за предаване на фактическата власт от собствениците на ограниченото право на строеж за надстрояване на четвърти жилищен етаж на синовете им приживе и установяване на владението върху надстроеното, както и че не е обсъдил и съобразил част от показанията на свидетелите и писмените доказателства по делото.

Според трайно установената и непротиворечива практика на ВКС, включително и становищата, изразени в посочените от касатора решения на тричленни състави на ГК на ВКС, съобразно изискванията на чл.12 и чл.235 ГПК съдът е длъжен на първо място правилно да определи предмета на спора и обстоятелствата, които подлежат на изясняване, след което да обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните, като е длъжен да прецени всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право, и чието осъществяване е установено по делото. Длъжен е да обсъди в мотивите на решението си всички доказателства, въз основа на които намира едни от релевантните за спора факти за установени, а други за неосъществили се, като трябва да обсъди и всички доводи и възражения на страните, които имат значение за решението по делото. Съдът е длъжен също така реално да прецени доказателствата заедно и поотделно, по вътрешно убеждение, като не може да обсъжда избирателно част от доказателствата и ако не възприеме съдържащите се в тези доказателства данни за релевантните за спора факти и обстоятелства, е длъжен да изложи аргументи за това.

В настоящия случай даденото в ТР № 1/06.08.2012 г. разрешение намира приложение само по отношение на фактическата власт, упражнявана след смъртта на наследодателите на страните. По отношение на фактическата власт, установена и упражнявана от ответника след построяването на процесния имот, приложение следва да намери разрешението, давано от ВКС в решение № 484/04.02.2013 г. по гр. д. № 740/2011 г. І гр. о. на ВКС; решение № 3/25.01.2016 г. по гр. д. № 3973/2015 г., I г. о. на ВКС; решение № 32/08.02.2016 г. на I г. о. на ВКС по гр. д. № 4591/2015 г.; решение № 60/07.06.2018 г. по гр. д. № 2420/2017 г., I г. о. на ВКС, според което е възможно предаване на владението от предишния собственик, или владелец.То не е формален акт – може да стане с конклудентни действия, или да се изрази словесно.Когато владението е установено по този начин, или чрез предаване на фактическата власт и няма данни тя да е отнета, действа презумпцията на чл. 69 ЗС и на чл. 83 ЗС – приема се, че имота се владее от владелеца за себе си и без прекъсване.Ако владението е предоставено от собственика или владелеца и лицето, на което е предадено извършва действия, надхвърлящи обикновеното ползване на имота, като например пристрояване и надстрояване и тези действия се възприемат от собственика, който не се противопоставя и не препятства в продължение на десет години упражняването на фактическа власт върху имота, това сочи на промяна на намерението за своене.Основанието за установяване на самостоятелно владение в този случай е предаването на фактическата власт изрично, или с конкулдентни действия, а намерението за своене се разкрива от действията по пристрояване и надстрояване.Ако наследодателят приживе е изразил воля да предаде владението на своя родственик, който след смъртта му има качеството негов наследник по закон, следва да се приеме, че още от момента на предаване на владението е установена самостоятелна фактическа власт с намерение за придобиване на собствеността.

Според трайно установената практика на ВКС, гласните доказателства, щом са относими и допустими, се преценяват от съда по вътрешно убеждение, при съобразяване с евентуалната заинтересованост или предубеденост на свидетеля според правилата на процесуалния закон и съвкупно с целия доказателствен материал по делото /решение №250/21.12.2015г. по гр.д.№3897/2015г. на І г.о. на ВКС и посоченото в него решение №65 от 16.07.2010г. на ІV г.о. по гр.д.№4216/2008г./.При преценка на свидетелските показания съдът следва да обсъди на първо място установява ли се противоречие в показанията, съпоставяйки данните за осъществяването на релевантните за спора факти, съдържащи се в показанията на всеки един свидетел, а оттам да прецени казаното от кои свидетели следва да се приеме за достоверно и по какви съображения, като основе тази своя преценка на установените по категоричен начин от останалите събрани доказателства факти и обстоятелства/решение №176 на ІІ г.о. на ВКС от 28.05.2011г. по гр.д.№759/2010г./.Основно доказателство за установяване на придобивна давност са гласните доказателства, поради което правомощие на съда по същество е да прецени достоверността им и да формира вътрешното си убеждение въз основа на тях, но при тази преценка следва да изхожда от анализа на всички доказателства/решение №266 на І г.о. на ВКС от 29.06.2011г. по гр.д.№1058/2010г., решение №79/12.07.2017г. по гр.д.№3244/2016г. на ІV г.о. на ВКС, решение №141/11.10.2019г. по гр.д.№3719/2018г. на І г.о. на ВКС и др./. Касационно обжалване и по този въпрос следва да бъде допуснато по реда на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК с оглед посочената в изложението практика на ВКС.

Не са налице основанията за допускане на касационното обжалване по втория формулиран в изложението въпрос. Наличието на основание за отвод по чл.22, ал.1, т.6 ГПК, само по себе си не обуславя неправилност на съдебния акт.Съдийското безпристрастие е гаранция за постановяване на правилно решение, тъй като изключва разглеждането на делото и постановяването на решението да бъдат повлияни от каквито и да са странични фактори, които стоят вън от данните по делото и свободното съдийско убеждение при тяхното интерпретиране и прилагане на закона. В този смисъл уреденото в чл.22, ал.1, т.6 ГПК основание за отвод представлява процесуална гаранция, че делото ще бъде разгледано от независим и безпристрастен съд, но пропускът или нарочният отказ на съда да се отстрани от делото сам по себе си не може да обуслови извод за неправилност на постановеното решение, ако постановилият го съд не е нарушил норма, която е съществена за правилността на акта.Когато съдебният състав на въззивния съд не приеме направения отвод по чл.22, ал.1, т.6 ГПК, не е налице съществено нарушение на съдопроизводствените правила като основание за касиране на въззивното решение, тъй като допуснатото процесуално нарушение не е относимо към правилността на постановения съдебен акт/решение № 98/30.11.2017г. по гр. д. 3899/2016 г. на ВКС, решение № 120 от 13.04.2011 г. по гр.д.№ 1333/10 г. на ІІІ г.о. и решение № 505 от 16.11.2011 г. по гр.д.№ 1590/10 г. на ІV г.о./.

Наведените от касатора доводи, касаещи случайното разпределение на делото и евентуално нарушение на принципа по чл. 9, ал. 1 ЗСВ не отговарят на конкретните факти по делото и не могат да обусловят допускането на касационното обжалване в поддържаната хипотеза на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.Правилото за разпределението на делата и преписките на принципа на случайния подбор е въведено законодателно със ЗСВ от 1994 г ./отм./ и е доразвито в чл. 9 ЗСВ .За ефективно приложение на принципа на случайния подбор, регламентиран с тази разпоредба, ВСС е разработил Единна методика по приложението на принципа за случайно разпределение на делата в районните, окръжните, административните, военните, апелативните и специализираните съдилища, приета с решение на ВСС по протокол № 57/04.12.2014г. Методиката регламентира реда за разпределение на съответното дело по електронен път и ограничава приложението на принципа до случаен подбор само на съдията-докладчик, съобразно поредността на постъпването на делата по материя и видове, и в рамките на съответното отделение.Определянето на останалите членове е функция по упражняване на организационно и административно ръководство в съответния съдебен орган, която не е нормативно регулирана.Прилагат се различни практики, съобразно изработените вътрешни правила, приети от общото събрание на съдиите, или утвърдени от административния ръководител на съда. Видно от данните по настоящото дело, горните правила са спазени при разглеждането му пред въззивната инстанция.След отвод на първоначално определения докладчик, делото е разгледано от първоначално определения състав, с участието на новия докладчик, определен на принципа на случайния подбор, съгласно чл. 9, ал. 1 ЗСВ.

Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение