Определение № 4055 от 16.09.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3474/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по процесуално допустима касационна жалба с вх.№ 5379 от 29.05.2023 г., подадена от А. В. П., представлявана от адвокат д-р М. Д. от АК – В., която е насочена против въззивно Решение № 160 от 04.04.2023 г., постановено по в.гр.д.№ 335/2022 г. на Окръжен съд – Велико Търново. Ответниците по касация Д. С. Д. и Р. С. Д. са депозирали отговор чрез адвокат Н. К. от АК – В. Т.. Възразяват срещу наличието на основания за допускане на жалбата до разглеждане по същество, както и срещу основателността й. Претендират разноски. По наличието на основания за допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Второ г.о., намира следното: С обжалваното решение, в правомощията на въззивна инстанция окръжният съд е отменил Решение № 151 от 10.03.2022 г., постановено по гр.д.№ 1531/2021 г. на Районен съд – Горна Оряховица, с което е признато за установено по отношение на Д. С. Д. и Р. С. Д., че А. В. П. е собственик на основание давностно владение на имот находящ се в [населено място], общ. Л., представляващ: дворно място с площ 1 096 кв.м., с пл.№ * по кадастралния план на [населено място], общ. Л., за което и съгласно документ за собственост е отреден УПИ *-* по ПУП на селото, който УПИ и съгласно Заповед № 1691 от 07.12.2010г. на кмета на Община Лясковец получава ново отреждане, а именно: имот с кадастрален номер *, за който е отреден УПИ *-*, в кв. 104 по ПУП на селото, заедно с построените в него жилищна сграда, лятна кухня, пристройка и стопански постройки при граници, както следва: север Д. Н. Д., изток – улица, юг – улица, запад – имот № * на ГД „Бизнес консулт“ и имот № * на К. С. Д.. Вместо това окръжният съд е постановил ново решение по съществото на спора, с което предявеният от А. В. П. положителен установителен иск за собствеността на процесния имот е отхвърлен. Към въззивното решение са изложени мотиви, по отношение на които касаторката поддържа, че по същество представляват буквален препис на пасажи от писмената защита, представена във въззивното производство от насрещната страна. Доводът е заявен в контекста на искане касационното обжалване да бъде допуснато на основание чл. 280, ал. 2, предл. 1, 2 или 3 ГПК; формулирани са и питания във връзка с искането за допускане на обжалването в приложното поле на чл. 280, ал. 1 ГПК. Съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК, независимо от предпоставките по ал. 1, въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност. С оглед тежестта на визираните в разпоредбата пороци, за които съдът следи и служебно, преценката за наличие на основание за допускане на обжалването в някоя от хипотезите по чл. 280, ал. 2 ГПК предшества тази за наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК. За да се произнесе по искането по чл. 280, ал. 2 ГПК, настоящият състав извърши съпоставка между текстовете на писмената защита, представена във въззивното производство от настоящите ответници по касация – от една страна, а от друга страна – текстът на мотивите към въззивното решение в тяхната съдържателна част (фактически и правни изводи). В резултат от това се констатира сходство между изложението на фактическите и правните изводи на въззивния съд и части от писмената защита до степен, близка до идентичност. При това положение не може да се направи извод, че въззивният съд е извършил самостоятелен анализ на събраните по делото доказателства, въз основа на който да е направил фактическите си констатации, както и да е формирал собствени изводи по приложението на закона. Съдържанието на въззивното решение мотивира настоящия състав на съда да приеме, че е изправен пред случай на грубо нарушение на процесуалните правила, относими към формиране и изявяване на вътрешното съдийско убеждение до степен, обосноваваща извод за наличие на очевидна неправилност на акта – основание за допускане на обжалването при условията на чл. 280, ал. 2, хипотеза трета ГПК. Това прави безпредметно обсъждането дали са налице предпоставките за допускане на обжалването при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК. При допускане на касационното обжалване страната - касатор дължи внасяне на пропорционална държавна такса, която в случая възлиза на сумата 30,38 лв. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение