Определение № 329 от 14.10.2020 г. на ВКС по т. д. № 1682/2020 г.

Производство по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на „Космос Енерджи“ ЕООД срещу определение, постановено на 02.06.2020 г. по в. т. д. № 3323/2018 г. на Апелативен съд София, с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя за връщане на недължимо платена държавна такса в размер на 115 558, 97 лв. Жалбоподателят, чрез своя процесуален представител, прави оплакване за незаконосъобразност на атакуваното определение, тъй като неправилно съдът е пропуснал да прецени, че изменението на чл. 59, ал. 7 от Закона за банковата несъстоятелност /ЗБН/ в § 5 от ЗИД на ЗБН няма придадено обратно действие. Към момента, в който е подадена въззивна жалба от дружеството, не е съществувала разпоредбата в изменения й вариант. По правило новият процесуален закон се прилага за действия, които в бъдеще предстои да се извършат, а вече осъществените не губят своето правно значение. Ето защо, съдът не е следвало да дава указания за внасяне на държавна такса. Според жалбоподателя са налице предпоставките на чл. 4б от Закона за държавните такси и платената недължимо такава следва да бъде възстановена. При изложените доводи дружеството формира искане за постановяване на определение, с което обжалваното такова да бъде отменено и постановено друго такова, с което искането за възстановяване на държавна такса да бъде уважено. Ответникът по жалбата - лицата, осъществяващи функцията синдик на „КТБ“ АД /н./ - я оспорва като неоснователна. Изразява становище, че постановеното от Апелативен съд София определение е законосъобразно. Позовава се на съдебна практика по приложение на чл. 4б от Закона за държавните такси и по приложение на чл. 59, ал. 7 ЗБН /ред. отпреди изм. с ДВ бр. 33/2019 г./. При изложените твърдения прави искане обжалваното определение да бъде потвърдено. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, като взе в предвид изложените доводи и провери данните по делото, намира следното: Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирана да обжалва страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, отговаря на изискванията за редовност, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Производството по в. т. д. № 3323/2018 г. на Апелативен съд София е образувано по въззивни жалби и на двете страни /лицата, осъществяващи функцията синдик на „КТБ“ АД /н./, и „Космос Енерджи“ ЕООД/ срещу решение № 875/02.05.2018 г. на Софийски градски съд. Предмет на спора са заведени от осъществяващите функции синдик на „КТБ“ АД /н./ срещу „Космос Енерджи“ ЕООД искове с правно основание чл. 59, ал. 5, ал. 2 и ал. 3 от Закона за банковата несъстоятелност. Въззивната жалба на „Космос Енерджи“ ЕООД е подадена на 30.05.2018 г. без да е придружена от доказателства за платена държавна такса. С разпореждане, постановено в открито съдебно заседание на 15.10.2019 г., въззивният съд е оставил без движение жалбата с указания да бъде внесена държавна такса по сметка на Апелативен съд София в размер на 115 558, 97 лв. Таксата е внесена на 06.12.2019 г., обстоятелство, което е удостоверено от счетоводител на Апелативен съд София /л. 104 от делото/. С молба вх. № 22 927/17.12.2019 г. въззивникът „Космос Енерджи“ ЕООД е отправил искане до съда да бъде върната платената държавна такса, тъй като последната е подадена при действие на чл. 59, ал. 7 ЗБН /в ред. отпреди изменението с ДВ бр. 33/2019 г. в сила от 19.04.2019 г./ С обжалваното в настоящото производство определение съставът на Апелативен съд София е преценил молбата на „Космос Енерджи“ ЕООД за възстановяване на платена държавна такса за неоснователна с мотив, че разпоредбата на чл. 59, ал. 7 от ЗБН е процесуална, поради което изменението й намира приложение и по висящите дела. При осъществяване на процесуалните си правомощия, разяснени с ТР № 6/15.01.2019 г. по т. д. № 6/2017 г. на ОСГТК на ВКС, настоящият състав на ВКС, проверявайки изцяло правилността на обжалваното определение, счита, че указанието за внасяне на държавна такса от „Космос Енерджи“ ООД е законосъобразно дадено. Действително, разпоредбата на чл. 59, ал. 7 ЗБН /в ред. преди изменението с ДВ бр. 33/2019 г./ предвижда общо, че по исковете по ал. 3 и 5 на същия член държавна такса не се събира предварително, а след приключване на делото и съобразно изхода му. В същото време, в консолидираната практика на ВКС по приложението на тази разпоредба е застъпено становището, че тя има предвид освобождаване само на субектите, посочени в чл. 62, ал. 1 ЗБН, които предявяват искове по Глава четвърта, раздел III и/или обжалват решението за тяхното отхвърляне. Това разрешение е в унисон с принципа, че предявяване на исковете, целящи попълване масата на несъстоятелността, следва да бъде улеснено. Защитата на третите лица е несъвместима с приложението на този принцип. Израз на сочената практика са: определение № 731/04.122017 г. по ч. т. д. № 1806/2017 г. на II ТО, определение 524/30.07.2019 г. по ч. т. д. № 908/2019 г. на II ТО, определение № 104/19.06.2020 г. по т. д. № 90/2019 г. на ТО, определение № 131/26.06.2020 г. по т. д. № 2359/2019 г. на I ТО, определение № 112/01.07.2020 г. по т. д. № 2597/2018 г. по I ТО. Изменението на чл. 59, ал. 7 ЗБН /ДВ бр.33/19.04.2019 г./, видно от мотивите към законопроекта на ЗИД на ЗБН /№ 954-01-9 от 26.02.2019 г., 44 -то НС/, не променя правилото на разпоредбата, а само „внася яснота и прецизира законовия текст“. Ето защо, следва да се приеме, че съдържанието на нормата е едно и също, а само за яснота е добавено и „от лицата по чл. 62, ал. 1 ЗБН“, което, както беше посочено, е изводимо и от тълкуване на чл. 62, ал. 1 в систематична връзка с ал. 2 ЗБН, която съдържа общото правило за освобождаване от задължението за предварително внасяне на държавна такса по исковете, целящи попълване масата на несъстоятелността. Предвид изложеното, неаргументирани се явяват доводите на частния жалбоподател, че не дължи държавна такса за подадената от него въззивна жалба срещу решение № 875/02.05.2018 г. на Софийски градски съд, тъй като същата е подадена преди влизане в сила на ЗИД на ЗБН, публ. в ДВ бр. 33/19.04.2019 г. Обжалваното определение се явява законосъобразно и следва да бъде потвърдено. С тези мотиви и на основание чл. 274, ал. 2 ГПК настоящият състав на първо търговско отделение на ВКС