Определение № 3587 от 16.12.2025 г. на ВКС по т. д. № 1939/2025 г.

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на Л. А. Г. и Д. М. Г. против решение №102 от 28.04.2025 г. по в.гр.д. №50/2025 г. на АС-Велико Търново, с което е потвърдено решение № 522/27.11.2024., постановено по гр.д.№ 56/202024г. по описа на ОС-Плевен, с което е бил отхвърлен предявеният от същите лица иск с правно основание чл.439 ГПК против «ЕОС МАТРИКС» ЕООД - София за установяване, че поради погасяването по давност не дължат солидарно на това дружество сумата 30 075.68 евро с левова равностойност 58 822.90 лв., ведно със законната лихва от 07.06.2018 г. до окончателното й изплащане, представляваща остатък от главница по Договор за Прокредит динамо № 040-538506/30.04.2009 г. Жалбоподателите считат решението за неправилно. Изразяват несъгласие с извода на съда, че към датата на предявяване на иска не е изтекла приложимата към конкретните вземания погасителна давност. Поддържат, че в съответствие с разясненията, дадени от ВКС в ТР № 3/ 28.03.2023 г. и ТР № 2/ 26.06.2015 г., погасителната давност за вземането на „ЕОС Матрикс“ ЕООД започнала да тече а считано от последното извършено изпълнително действие- 09.07.2012 г., когато взискателят е поискал присъединяването на вземане за разноски и с изтичане на 5-годишния давностен срок, давността е изтекла на 03.09.2020 г. Подадената през 2021 г. молба на кредитора за образуване на изпълнително производство била след изтичане на давностния срок. Молят решението да бъде отменено и исковата им претенция – уважена. Претендират присъждането на направените в производството разноски. Като основание за допускане до касация жалбоподателят се позовава на наличие на изпълнена хипотезата в нормата на чл. 280 ал.1, тт.1ГПК относно въпроса прекъсва ли се започналата да тече в хода на процеса погасителна давност, искане на взискателя за прилагане на определен изпълнителен способ до ЧСИ, когато такова действие реално не е било предприето; Ответникът по касационната жалба в писмен отговор от страна на процесуалния си представител, изразява становище за липса на предпоставки за допускане на касационно обжалване и неоснователност на КЖ. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 5 000 лева, намира, че касационната жалба е допустима, редовна и подадена в срок. За да постанови обжалваното въззивно решение, решаващият спора съдебен състав е изложил следните съображения в мотивите на акта: Ищците, касационни жалбоподатели пред ВКС, се явяват длъжници по договор за кредит, сключен с „ПроКредит банк“ АД, като за вземането си Банката се е снабдила с изп. лист от 17.09.2010 г. по ч.гр. дело № 6012/2010 г. на РС – Плевен. Първоначално въз основа на този изп. лист е било образувано изп. дело № 1065/ 2010 г. по описа на ЧСИ Т. К.. Спрямо имуществото на длъжниците са реализирани публични продани, последната от която е приключила на 10.05.2011 г. с обявяване на купувач, на когото имотът е възложен с Постановление от 16.05.2011 г. Не е спорно, че по договор за цесия от 16.04.2016 г. е извършено прехвърляне на процесното вземане на „ЕОС Матрикс“ ЕООД и на 05.08.2016 г. дружеството е депозирало молба за конституирането му като взискател по изп. дело. Считано от 16.05.2011 г. до 05.05.2017 г., нито първоначалният, нито новият взискател са правили искания за предприемане на изпълнителни действия по удовлетворяване вземането на взискателя. В този период – през м.07.2011 г. са изисквани справки за имуществото на длъжниците, а на 09.07.2012 г. Банката е направила изявление, че претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение, но не е насочено изпълнение върху имуществото на длъжниците. Видно от молбата от 05.05.2017 г. конституираното като взискател дружество „ЕОС Матрикс“ ЕООД е поискало насрочване на опис на движимо имущество на длъжниците. На 24.08.2018 г. е депозирана нова молба с искане за извършване на справка за регистрираните банкови сметки на длъжниците и налагане на запор върху същите. Идентична молба е подадена и на 09.05.2019 г. На 03.08.2021 г. взискателят е поискал прекратяване на изп. дело № 1065/ 2010 г., а на 09.09.2021 г. по негово искане /л.290, том 1 по делото/ е образувано ново изп. дело пред същия ЧСИ – №1024/ 2021 г., като с молбата е поискано извършването на изп. действия – налагането на запор върху констатирани нови банкови сметки на длъжниците. Със запорно съобщение от 28.08.2021 г. е наложен запор на всички вземания на длъжника Д. Г. в „Общинска банка“ АД, а със запорно съобщение от 24.09.2021 г. е наложен запор на всички вземания на длъжника Л. Г. в „Банка ДСК“ АД. Не е спорно, че задължението по договора за кредит към датата на исковата молба възлиза на сумата 30 075.68 евро с левова равностойност 58 822.90 лв. – остатък от главницата със законна лихва за периода от 07.06.2018 г. до изплащане на вземането. Съгласно нормата на чл.117 ал.2 ЗЗД давностният срок за вземане, установено със съдебно решение, е пет години, като това се отнася и до вземания, установени с влязла в сила заповед за изпълнение, защото при неподаване на възражение против нея в преклузивния законов срок се получава крайният ефект на окончателно разрешен правен спор относно съществуването на вземането. Съобразно даденото с Постановление № 3/ 18.11.1980 г. на Пленума на ВС тълкуване на чл.116 б.„в“ ЗЗД, че погасителна давност не тече, докато трае изпълнителният процес относно принудителното осъществяване на вземането, погасителната давност за вземането на първоначалния визскател „ПроКредит банк“ АД е прекъсната с образуването на изп. дело № 1065/ 2010 г. по описа на ЧСИ Т.К. и не е текла докато това производство е било висящо. ВТАС намира за основателно оплакването на жалбоподателите срещу приетото от ОС – Плевен, че давност по изпълнително производство не е текла до 26.06.2015 г., когато с т.10 на ТР № 2/ 26.06.2015 г. по т.д. № 2/ 2013 г. на ВКС ППВС № 3/ 1980 г. е обявено за изгубило сила, и от тази дата е започнал да тече нов давностен срок. Този извод би бил правилен и в съответствие с разясненията по ТР № 3/2020 от 28.03.2023 г., ако изп. дело № 1065/ 2010 г. е било висящо към момента на приемането на ТР, а случаят безспорно не е такъв. Последното изпълнително действие за удовлетворяване на взискателя изп. дело № 1065/ 2010 г. е извършено на 10.05.2011 г., след което не са искани и предприемани изпълнителни действия. Не са същински изпълнителни действия проучването на имущественото състояние на длъжниците, извършено през м.07.2011 г. с изискване на справки, нито заявяването на претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. На 10.05.2013 г. е изтекъл двугодишният срок, през който взискателят не е поискал предприемане на действия по принудително изпълнение срещу длъжниците и с който законът – чл.433 ал.1, т.8 ГПК – свързва прекратяването на изп. дело. Именно от този момент – с прекратяването по право на изпълнителното производство – е започнал да тече новият 5-годишен давностен срок за вземането на Банката – взискател и той би изтекъл на 11.05.2018 г. В този смисъл са разясненията в ТР № 2/ 2023 г. от 04.07.2024 г. на ВКС. Въззивният съд, е счел, че началният момент, от който е започнал да тече давностният срок,води до извод, че към датата на предявяване на исковата претенция – 16.01.2024 г. вземането на „ЕОС Матрикс“ ЕООД не е погасено по давност. Съгласно ТР № 2/ 26.06.2015 г. по т.д. № 2/ 2013 г. на ВКС погасителната давност се прекъсва многократно с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ, независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и/или е предприето по инициатива на ЧСИ по възлагане от взискателя съгласно чл.18, ал.1 ЗЧСИ. Започналата да тече на 10.05.2013 г. давност е прекъсната на 05.05.2017 г., когато взискателят „ЕОС Матрикс“ ЕООД е поискал насрочване на опис на движимо имущество на длъжниците. Неоснователно е становището на ищците, че извършените след прекратяване на изпълнителното производство действия на взискателя и ЧСИ са недопустими и не пораждат правно действие. В ТР № 2/ 2023 г. от 04.07.2024 г. на ВКС е даден отговор на този въпрос и той е, че погасителната давност се прекъсва от изпълнително действие, извършено по изпълнително дело, по което е настъпила перемпция. Започналата да тече на 05.05.2017 г. нова погасителна давност е прекъсната със следващото изпълнително действие – на 24.08.2018 г., а започналата да тече от тази дата давност е прекъсната отново на 09.05.2019 г. Считано от тази дата, до датата на завеждане на настоящия иск не е изтекъл 5-годишният давностен срок, като освен това са налице и последващи действия, прекъсващи давността, а именно на 09.09.2021 г., когато взискателят е поискал налагането на запор върху банковите сметки на длъжниците. Дори след тази дата да не са предприемани никакви действия за принудително удовлетворяване на взискателя и да е налице негово бездействие, към датата на приключване на устните състезания пред ВТАС 5-годишният давностен срок не е изтекъл и отрицателният установителен иск по чл.439 ГПК се явява неоснователен. По отношение преценка за наличие на основания за допускане на касационно обжалване на процесното въззивно съдебно решение, настоящият състав на ВКС,Първо т.о. намира следното: Във връзка с посоченото в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК основание за допускане на касация се сочи въпроса: прекъсва ли се започналата да тече в хода на процеса погасителна давност, искане на взискателя за прилагане на определен изпълнителен способ до ЧСИ, когато такова действие реално не е било предприето. Съгласно т.1 от ТР№ 1 на ВКС ОСГТК от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г., за да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. Касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе, дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора. Липсата на формулиран, обуславящ изхода на спора въпрос само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това, като ВКС не разполага с правомощия да извлича и формулира по своя преценка правен въпрос, доколкото това противоречи на диспозитивното начало в гражданския процес. Съобразявайки задължителните указания по тълкуване на ГПК относно касационното обжалване в цитираното ТР № 1/2009 г., следва да се приеме, че конкретното позоваване във въпроса на касаторите на последиците от искане на взискателя за прилагане на определен изпълнителен способ до ЧСИ, но без такова действие реално не е било предприето, е извън своевременно наведените и обсъдени от въззивния съд доводи на страната и в този смисъл отговорът на така формулирания въпрос не е обусловил правораздавателната му воля, доколкото съдът изобщо не го е обсъждал. Ето защо, без съответен процесуален въпрос и оплаквания за пропуск на съда за необсъждане на този довод, въпросът в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК не се явява обуславящ за изхода по конкретния правен спор. Отделно от това следва само да се отбележи, че въззивният съд се е произнесъл в съответствие с мотивите към т.10 на ТР 2/2015 по тълк.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, според които: „Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ …:, насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ „ и т. н., както и с ТР №3/28.03.2023 по тълк.дело №3/2020 на ОСГТК на ВКС относно действието на ППВС №3/1980 г., доколкото с последното ТР е прието, че давност по време на изпълнителния процес не е текла относно вземания по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на ТР 2/26.06.2015 г. по т.д. №2/2013 на ОСГТК на ВКС. Следователно не е налице основание за допускане на касационно обжалване. С оглед изложеното, съдът