Определение № 279 от 19.05.2022 г. на ВКС по т. д. № 1452/2021 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба от С. К. Н., чрез адв.В.С. срещу решение №277 от 25.03.2021г. по гр.д. №20201000503477 по описа за 2020г. на Апелативен съд- С., с което е потвърдено в отхвърлителната му част решение №4278 от 16.07.2020г., постановено по гр.д.№6875/2019г. по описа на Софийски градски съд. С първоинстанционното решение в потвърдената част е отхвърлен предявеният от В. Й. С. срещу ЗД „Бул Инс“ АД иск с правно основание чл.432, ал.1 КЗ за сумата 14 000 лева- разлика между присъдената сума от16 000 лева и претендираната сума от 30 000 лева- обезщетение за причинени неимуществени вреди от възникнало на 29.11.2018г. ПТП, ведно със законната лихва. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно- постановено при съществено нарушение на материалния закон, съдопроизводствените правила и необоснованост. Касаторката счита, че въззивният съд при определяне на размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди не е съобразил задължителната съдебна практика по приложението на чл.52 ЗЗД и в резултат е определил занижен размер на обезщетение, който противоречи на принципа на справедливост. Намира за необосновани и изводите на съда за наличие на 20% съпричиняване на вредата. Моли да се отмени решението и да се постанови ново, с което да се уважи иска за още 14 000 лева, ведно със законната лихва от 22.04.2019г. до окончателното плащане. Претендира разноски. Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Касаторката твърди, че съдът се е произнесъл по материалноправния въпрос за приложимите критерии при определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди по чл.52 ЗЗД. Поддържа, че този въпрос е обусловил изхода на спора, като е разрешен в противоречие със задължителната практиката на ВКС, обективирана в ППВС №4/1968г. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, инкорпорирано в касационната жалба, се навеждат доводи за нарушение на чл.51, ал.2 ЗЗД, но няма формулиран въпрос по чл.280, ал.1 ГПК. Ответникът ЗД „Бул Инс“ АД не взема становище по касационната жалба в законоустановения срок. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Въззивният съд приема за безспорно установен механизма на процесното ПТП, настъпило по вина на водача, застрахован по застраховка“Гражданска отговорност“ в ответното дружество, в резултат от което са настъпили травматичните увреждания на ищцата. Намира за спорни въпросите относно справедливия размер на дължимото обезщетение за установените по делото неимуществени вреди и наличието на съпричиняване от пострадалата поради непоставяне на предпазен колан. Решаващият съдебен състав приема за доказано настъпването на описаните в исковата молба травми, претърпени от ищцата- фрактура на дясна лъчева кост /в дясната й част в зоната на китката/; множество повърхностни травми /в областта на ляво слепоочие, в окосмената част, чело, над лява вежда, клепачи и гръб на носа/; кръвонасядане и охлузвания около капачето на дясно коляно; кръвонасядане по вътрешната повърхност на ляво коляно и отток с кръвонасядане на ляв вътрешен глезен, за които няма спор, че са пряка и непосредствена последица от описаното ПТП. Въззивният съд, след обсъждане на събраните гласни доказателства и заключението на съдебно-медицинската експертиза, приема за установено, че ищцата е претърпяла неусложнена фрактура на едната кост на ръката и повърхностни травми; не се е наложил болничен престой, нито оперативни интервенции; в продължение на един месец е носила гипс, като в този период е търпяла и най-интензивни болки /до поставянето на гипса/, постепенно преминаващи към умерени; три месеца е продължил възстановителният период, през който е ходила и на рехабилитация, като е имала нужда от чужда помощ в ежедневието, включваща и грижа за малко дете; няма остатъчни дефицити при движението на ръката. С оглед тези обстоятелства и като съобразява младата възраст на ищцата, благоприятстваща безпроблемно възстановяване, както и обичайните при този род събития психологически последици, съдебната практика по сходни случаи и застрахователните лимити към деня на настъпване на вредата, въззивната инстанция стига до извод, че обезщетение в размер на 20 000 лева е напълно адекватно да я обезщети за претърпените болки и страдания в резултат на процесното ПТП. Предвид липсата на наведени твърдения в исковата молба и доказателства по делото, намира за неоснователно възражението, че обезщетението е занижено, тъй като не е отчетено обстоятелството, че на ищцата се е наложило да спре да работи. Решаващият съдебен състав приема, че ищцата е пътувала без предпазен колан, което е довело до по-големи травматични увреждания – охлузвания по главата и фрактура на лъчевата кост, респективно стига до извод, че е налице 20% съпричиняване - принос на пострадала за настъпване на вредите съгласно чл.51, ал.2 ЗЗД. Предвид изложеното намира за основателна претенцията за сумата 16 000 лева- обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 22.04.2019г. до окончателното плащане. Допускането на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280 ал.1 т.1 – т.3 ГПК. Преценката за допускане на касационното обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от жалбоподателя твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато. Макар и значим за спора като обуславящ неговия изход по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК и разясненията по приложението му, дадени в т.1 от Тълкувателно решение №1 от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС, поставеният въпрос, свързан с критериите за определяне на обезщетението за неимуществени вреди по реда на чл. 52 ЗЗД, не може да обоснове допускане на касационния контрол, тъй като не е осъществено допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Поставеният от касатора въпрос не е решен в противоречие с цитираната задължителна съдебна практика. Въззивният съд е съобразил критериите по чл.52 ЗЗД, като е изложил подробни мотиви и е посочил конкретните обстоятелствата, които са от значение за определяне на обезщетението за неимуществени вреди в процесния случай, вкл. естеството и тежестта на травмите на ищцата; липсата на трайни последици от тях; интензитета и продължителността на болките и страданията, включително негативните психологически последици от необходимостта да ползва чужда помощ в ежедневието си и при отглеждането на малкото й дете, като постановеното решение съответства на задължителната съдебна практика по приложението на чл.52 ЗЗД - ППВС №4/1968г. Несъгласието на касаторката с изводите на съда и изложените оплаквания за необоснованост на въззивното решение не представляват основание за допускане на обжалвания акт по касационен контрол. С оглед изложеното, настоящият състав намира, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационен контрол на обжалваното въззивно решение. Воден от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховният касационен съд