Определение № 888 от 10.04.2024 г. на ВКС по т. д. № 242/2024 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на длъжника „Приорити Билдингс“ ЕООД, [населено място] против решение 802 от 28.12.2023г. по в.т.д.№ 356/2023г. на Апелативен съд София. С него след отмяна на решението по т.д.№ 1037/2022г. на СГС за отхвърляне на молбата по чл.631 ТЗ, подадена от „Платформи БГ“ООД, [населено място], е обявена неплатежоспособността на „Приорити Билдингс“ ЕООД на основание чл.630,ал.1 ТЗ с начална дата 30.04.2023г., открито е производство по несъстоятелност, допуснато е обезпечение чрез налагане на запор и възбрана върху имуществото на дружеството и е назначен временен синдик.

В касационната жалба са въведени доводи за неправилност на основанията по чл.281,т.3 ГПК, иска се отмяна на въззивното решение и отхвърляне на молбата за откриване на производство по несъстоятелност, респ. връщане на делото на САС за повторно разглеждане. Твърдението е, че за да постанови резултата по делото, въззивната инстанция се е позовала единствено на предложения „алтернативен вариант“ на експертизата, приета пред САС, за изчисляване на коефициентите за финансовото и икономическо състояние на дружеството, при който не са взети предвид (отписани са) текущи активи и вземания на обща стойност 3 836 000лв. Посочва се, че „алтернативният вариант“ на изчисляване на коефициентите се основава на становище за неправилно осчетоводяване от длъжника на три групи текущи активи. Касаторът възразява, че не са посочени конкретните норми на счетоводните стандарти, които според вещото лице са нарушени и неговото мнение е необосновано. Поддържа се, че при този хипотетичен вариант вещото лице, а впоследствие и съдът, незаконосъобразно приемат, че са настъпили факти, които водят на практика до промяна на счетоводните записвания и финансовите отчети на дружеството, които са съставени, одобрени, одитирани и обявени по съответния законов ред. Възразява се, че в експертизата и в мотивите на обжалваното решение, не са посочени конкретни правни норми, счетоводни стандарти или практики, според които е налице задължение по закон счетоводните записвания по отношение на трите групи активи да бъдат рекласифицирани по други счетоводни сметки, поради което и изводите на съда представляват по-скоро необосновано становище, вместо правилно прилагане на закона. Изложени са подробни съображения, че извършеното осчетоводяване като материален запас на „незавършено производство“ за 3 413 000 лв. изцяло съответства на предвидените за осчетоводяване разходи на предприятието по сметка 611, в която се отчитат основните производствени разходи за основната дейност на предприятието, формиращи себестойността на продукцията, обръщението и експлоатацията. Изложени са и подробни твърдения срещу извода на САС за неправилно осчетоводяване на текущите активи - вземания към „Роял Сантело“ООД за 50 000лв. и вземания към доставчици по аванси за 373 000лв., по отношение на които съдът е приел, че са неправилно осчетоводени поради неспазване на Счетоводен стандарт 32 - Финансови инструменти. Счита, че този стандарт е неприложим към процесните вземания, поради което неправилен е изводът за необходимост от операция „амортизация“ на тези вземания. Поддържа се, че за правилното решаване на спора и за изясняване на въпроса дали по отношение на тези вземания е приложим Счетоводен стандарт 32, са необходими специални знания, поради което САС в нарушение на процесуалния закон е отказал да допусне съдебно-счетоводна експертиза, която да провери „необоснованото“ мнение на вещото лице-икономист, изготвило приетата от САС експертиза. Възразява се срещу извода на съда за неправилно осчетоводяване поради непредприети действия за отписване на вземанията поради дългосрочната им несъбираемост и изтекла погасителна давност с аргумента, че тези мотиви са в разрез с основния принцип в правото, че давността не са прилага служебно. По отношение извода на съда за прилагане на последиците по чл.161 ГПК излага съображения, че процесуалното поведение на „Приорити Билдингс“ в процеса е обусловено от защита срещу кредитор с недоказано вземане и дружеството се опитва да защити активите си от запори и възбрани чрез предоставяне на лимитирана информация и доказателства в производството по несъстоятелност, които са достатъчни да установят, че икономическото му състояние е стабилно. Акцентира се на неправилната преценка за отказ да се допусне тройна експертиза в оспорената част (относно задача № 5 на експертизата, приета пред САС), който отказ според страната води до постановяване на очевидно неправилно решение. Позовава се на посочените в приетата пред първоинстанционния инстанция счетоводна експертиза, съгласно която, коефициентът на обща ликвидност е е 4,1537 (към 30.09.2022 г.) и 3,6733 (към 30.04.2023 г.) - значително над референтните стойности от 1,0 - 2,0.

В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът без да поставя правен въпрос сочи решението по т.д.№ 4254/2013г. на 1 т.о. на ВКС във връзка с „чл.280,ал.1,т.1 ГПК“, позовава се на съображенията от въззивното решение, че от съществено значение за спора е установяването на меродавната стойност на целия оборотен капитал на дружеството към момента на устните състезания пред въззивната инстанция. Същевременно посочва, че по всяко дело по несъстоятелност, открито по молба на кредитор, обичайната търговска дейност на длъжника се нарушава и по правило се влошават неговите финансови резултати и показателите за ликвидност, обявява се предсрочна изискуемост на кредити, от кредиторите се търси допускането на обезпечителни мерки, които могат да доведат до загуба на ликвидност на активи на длъжника и др. Излага, че от подаването на молба за откриване на производство по несъстоятелност до произнасянето на съда с влязло в сила решение, търговската дейност на длъжника е значително затруднена или той е в невъзможност да извършва каквато и да било дейност, с което неизбежно се влошава финансовото състояние на предприятието. Посочва се, че към момента не съществува задължителна съдебна практика, която да определя, дали при преценката за платежоспособността на длъжника, съдът следва да се съобрази с фактите, които са настъпили след подаването на молбата от кредитора и до датата на устните състезания, или се изследва финансовото състояние на длъжника до датата на подаване на молбата от кредитора, за да се извърши обективно измерване на показателите за платежоспособност по времето, когато предприятието работи в обичайно състояние.

ІІ. Като се позовава на основанията по чл.280,ал.2, предложение трето ГПК, касаторът посочва, че преценката на въззивния съд да не допусне тройна експертиза в оспорената част, която да бъде извършена от вещи лица със счетоводна квалификация и образование, е неправилна. Счита, че такова процесуално действие е „привидно законосъобразно“ с оглед ясната съдебна практика по прилагането на чл.202 ГПК, чл.195 ГПК и чл.201 ГПК - че преценката е предоставена на съда с оглед обстоятелствата по делото, но „както може да се установи от мотивите на съдебното решение, съдът е направил несъстоятелни тълкувания на специфичната дейност относно текущото и периодичното счетоводно отчитане, които са изцяло погрешни и могат да бъдат лесно оборени от всеки правоспособен счетоводител при обективен анализ на доказателствата“. Възразява, че отказът за допускане на тройна експертиза е довел до опорочаване на крайните изводи на съда и е постановено очевидно неправилно решение, което „съставлява касационно основание по чл.281,т.3 ГПК“.

ІІІ. Като от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото (без изложени допълнителни съображения за наличието на приложното поле на така въведената предпоставка) се иска допускане на обжалването по въпросите:

1 / „ Допустимо ли е съдебно решение за обявяване на неплатежоспособност на търговец да бъде обосновано само със стойността на коефициента на бърза ликвидност, без да се взема предвид коефициентът на обща ликвидност?“ 2/ „Липсата на ликвидност поради несъбираемост или обезценка на краткосрочни вземания, следва ли да бъде доказана пълно и пряко в производство по молба за откриване на несъстоятелност или е достатъчно, за да се приеме, че е налице влошена ликвидност, падежите на вземанията да са просрочени и да не са предприети съдебни действия за събирането на вземанията?“ 3/ „С оглед принципа за установяване на обективната истина, въззивният съд задължен ли е при противоречие между основната експертиза, изготвена въз основа на доказателствата по делото и представено в експертизата експертно мнение, за което не са събрани доказателства и което експертно мнение е оспорено, да допусне повторна или тройна експертиза, която да установи, дали това експертно мнение е правилно?“ 4/ „ Допустимо ли е решение, с което е обявена неплатежоспособност на търговец да има конститутивно действие спрямо вече приключило материално правоотношение относно текущото и периодично счетоводно отчитане, т.е. със сила на присъдено нещо да действа правопроменящо спрямо счетоводните записвания на търговеца, съответно на показателите за ликвидност, които са предмет на изследване в производството?“ 5/ „ Длъжен ли е длъжникът в производство по несъстоятелност на фаза преди обявяването на неплатежоспособност да разкрива по делото правна и счетоводна информация на аналитично ниво за индивидуализация на краткотрайните материални активи, или за да защити активите на дружеството е достатъчно да ограничи информацията и писмените доказателства само до необходимите за извършвате на съдебно-икономическа експертиза за определяне на коефициентите на ликвидност?“ В писмен отговор насрещната страна оспорва наличието на предпоставките за допускане на касационното обжалване и основателността на касационната жалба. За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното: Сезирана с жалба на кредитора въззивната инстанция е назначила нова счетоводна експертиза във връзка с възраженията, заявени от него пред първоинстанционния съд и поддържани в жалбата - за необходимост да се изясни налице ли са доказателства за съществуването и събираемостта на отразени в баланса на длъжника вземания, съответно да се установи, дали заведените в баланса суровини и материални и незавършено производство, действително съществуват. Съставът на САС е приел, че от съществено значение за спора е установяването на меродавната стойност на краткотрайните активи към момента на приключване на устните състезания, като се има предвид, че коефициентът на обща ликвидност - основен индикатор на състоянието на неплатежоспособност бележи спад за изследвания период 2018г.-2021г. и нарастване към 30.09.2022г. Обсъдено е заключението на приетата нова финансово-икономическа експертиза, която е установила, че към 30.04.2023г., в счетоводството на ответника са отразени материални запаси на обща стойност 4 089 000 лв., от които: суровини и материали - 303 000 лв.; незавършено производство 3 413 000 лв.; предоставени аванси - 373 000 лв. По отношение на осчетоводените суровини и материали на обща стойност 303 000 лева е обсъдено, че длъжникът не е представил на вещото лице достъп за оглед до тези активи, а впоследствие е уведомил експерта, че те са продадени на „Стартинг пойнт“ ЕООД с фактура от 10.07.2023г. При тази констатация въззивният съд е приел, че след като суровините и материалите не са налични, не следва да бъдат включени като материални запаси в краткотрайните активи. По отношение на осчетоводените като краткотрайни активи предоставени аванси и извършени авансови плащания към доставчици на обща стойност 372 861.24 лв., отразени в предоставената на вещото лице оборотна ведомост за 2021г., и констатациите на експерта, че тези суми фигурират повече от 3 години в баланса на предприятието, но дружеството не е представило документи, удостоверяващи основанието за възникването им, въззивната инстанция е приела, че отсъствието на първични счетоводни документи прави невъзможно индивидуализирането на конкретните доставки, както и сроковете, в които е трябвало да бъдат осъществени. Обосновала е, че тази сума не може да се осчетоводи като материален запас, тъй като не изразява стойностите на реално съществуващи вещи, поради което не може да участва в краткотрайните активи като стойност на материални запаси. По отношение на осчетоводеното „Незавършено производство“ (изграждането на строителните обекти „Младост 4 Ринг тауър“ и „М. ливади“) на обща стойност 3 412 908.19 лв. възивната инстанция е посочила, че в заключението на вещото лице се сочи, че дружеството не е предоставило достъп за оглед на строителните обекти, заявявайки, че то е само изпълнител, а възложител е трето лице. Обсъдено е експертното мнение, че правото да осчетоводи тези обекти като незавършено производство, е предоставено на притежателя на правото на строеж, който след въвеждането им в експлоатация следва да ги преосчетоводи по партидата „Продукция“ (ако обектите са предназначени за продажба) или „ДМА - недвижими имоти“ (ако обектите са предназначени за собствено управление - лична употреба, отдаване под наем и др.); че след като „Приорити Билдингс“ не е инвеститор, респ. собственик на незавършеното производство, а продавач на стоки, материали и услуги по договори за строителство, извършените от него разходи по трите договора, отчетени по сметка 611 „Разходи за основна дейност“, е следвало да бъдат отнесени към текущия финансов резултат на дружеството към края на всяка една отчетна година, т.е. към сметка 123 „Печалби и загуби от текущата година“ и тогава дружеството няма да отчете актив „Незавършено производство“ в счетоводния си баланс, а с натрупаните разходи по сметка 611 „Разходи за основна дейност“ е следвало да коригира своя годишен финансов резултат. Въззивната инстанция е възприела тези изводи и е дала отговор на възраженията на длъжника срещу изводите на експерта. Обосновала е становище, че именно защото вложените в строителството собствени на изпълнителя материали не са били платени от възложителя поради неприемането на строителните работи, е следвало да бъдат осчетоводени като разходи. Изложила е и аргументите, че макар и възложителят да е останал задължен да заплати вложените от изпълнителя суровини и материали, като по този начин (според ответника) „незавършеното производство ще бъде трансформирано във вземания от трети лица“, тяхната стойност не може да бъде възприемана като краткотраен актив, тъй като с влагането им в строителството те вече са извън патримониума на предприятието. Констатациите на вещото лице са счетени за обосновани и аргументирани и отсъства основание заключението в оспорената от ответника част да не бъде кредитирано. Възприето е, че посочените в експертизата материални запаси - суровини и материали на стойност 303 000 лв., извършените авансови плащания към доставчици на обща стойност 372 861.24 лв. и незавършено производство на стойност 3 413 000 лв., отразени в баланса на дружеството като краткотрайни активи, не са били осчетоводени в съответствие с определенията и критериите за признаване на активи, пасиви, приходи и разходи, заложени в приложимите счетоводни стандарти и затова не представят вярно и честно имущественото и финансовото състояние и финансовите резултати от дейността на предприятието, паричните потоци и собствения капитал, по смисъла на чл. 24 ЗСч. При констатацията, че материалните запаси, осчетоводени от дружеството, не следва да бъдат възприемани като актив от оборотния капитал, който може да бъде реализиран в парични средства и поради това показателят ликвидност, при изчисляването на който е включен този актив, не дава реална картина на способността на предприятието да осъществи текущите плащания към кредиторите си, е изведен първият решаващ извод на въззивната инстанция: че в настоящата хипотеза е приложимо разрешението, дадено с решението по т.д. № 4254/2013 г. на ВКС, І т.о - предприятието следва да може да посрещне краткосрочните си задължения чрез останалите елементи на краткосрочните активи и от значение за преценката на възможността на предприятието да изпълни текущите си дългове ще бъде не коефициентът на обща, а на бърза л иквидност, при изчислението на който се вземат предвид всички краткотрайни активи без материалните запаси, при съобразяване реалната ликвидност на краткосрочните инвестиции и събираемостта на краткосрочните вземания. Обсъдено е, че видно от заключението на експертизата в баланса на предприятието не е отразено наличието на краткосрочни инвестиции и не подлежи на обсъждане тяхната реална ликвидност. Въззивната инстанция е подложила на самостоятелна преценка въпросът за събираемостта на краткосрочните вземания

• бързо ликвидните краткосрочни активи като критерий от съществено значение за изясняването на имущественото и финансовото състояние на предприятието и от значение за определяне на показателя за бърза ликвидност. Обсъдено е, че за отразените към 30.04.2023г. в перо „Други вземания“ по сметка 498 „Други дебитори“ към посочени дружества, „Приорити Билдингс“ не е представило на вещото лице копие от документите, които са послужили за основание на възникване на вземанията и е невъзможно да бъде определен падежът. Обсъдено е, че вземанията по перо „Вземания от клиенти и доставчици“ в общ размер 846 247.86 лв., осчетоводени по сметка „411 Клиенти“, са по доставки, за които са издадени фактури с настъпил падеж, но отново дружеството не е представило на вещото лице копие на фактурите с изключение на фактурата от 10.07.2023г., удостоверяваща продажбата на суровини и материали на обща стойност 303 000 лв., продадени на „Стартинг пойнт“ ЕООД. Въззивната инстанция е счела, че не следва да бъдат зачетени последиците на тази продажба и сумата по нея следва да бъде изключена от краткотрайните активи на дружеството. Изложени са съображенията, че ответникът нито е твърдял, нито е посочил доказателства да е бил уговорен срок за изпълнение на паричното задължение по сделката, поради което в съответствие с разпоредбата на чл. 303а, ал. 3 ТЗ, то е трябвало да бъде изпълнено от купувача в 14-дневен срок от получаването на фактурата; че към деня на изготвянето на експертизата - 03.10.2023 г., когато този срок отдавна е бил изтекъл, плащане не е било извършено. Като съществен е счетен и фактът, че страни по сделката са „свързани лица“, по смисъла на § 1, ал. 2 ДР на ТЗ. Обсъдена е и констатацията на вещото лице, че дружеството е осчетоводило вземания, които са падежирали в дългосрочен период назад във времето и въпреки дългогодишното просрочие, не е била начислявана амортизация, нито са били предприети действия по отписване на част от тях или на всички, предвид дългосрочната несъбираемост, или поради евентуално настъпила погасителна давност за част от тях. Взети са предвид изводите на експерта, че за процесните вземания, които са от група „възникнали първоначално в предприятието“, Счетоводен стандарт №32 (Финансови инструменти) регламентира правила за тяхното обезценяване като стъпките са: - оценяване при първоначално признаване; - последващо преоценяване/преоценка (след първоначално оценяване се отчитат по амортизируема стойност и не се преоценяват при първоначална цена, а като отчетна стойност се формира сума, която се очаква да се получи на падежа или на друга договорена дата); - обезценка, когато има доказателства или вероятност предприятието да не получи сумите съгласно договорните условия, а като обезценка се третира и несъбираемостта им. Съгласно VІІ.6.4. всички финансови активи подлежат на проверка за обезценка; - освобождаване от активите чрез погасяване или замяна. Въззивната инстанция е кредитирала тези изводи и е приела, че по отношение на тези вземания не е бил спазен приложимият Счетоводен стандарт № 32 „Финансови инструменти“. За неоснователно е прието възражението срещу извода на вещото лице, че в счетоводните стандарти няма операция „амортизируема стойност на активите“ по съображения, че той е формиран при съблюдаване на установените в счетоводния стандарт механизми за първоначално признаване, последващо преоценяване, обезценка и отписване на финансовите инструменти и с оглед задължението по чл.Х.9.2 финансовите инструменти редовно да се проверяват за обезценка. Като неоснователно въззивната инстанция е преценила и възражението за необоснованост на извода на експерта за несъбираемост на вземанията. „Приорити Билдингс“ е твърдял, че доказателства за предприети действия по събирането им не са били изискани от него и този въпрос не е предмет на експертизата. Съставът на САС е дал отговор, че в производството по несъстоятелност длъжникът следва чрез пълно обратно доказване да обори установената в чл. 608, ал. 3 ТЗ презумпция, като по несъмнен начин докаже, че е платежоспособен, че е в състояние да изпълни свое изискуемо парично задължение по търговска сделка, в който смисъл се е позовал на решението по т.д. № 730/ 2004 г. на ВКС, І т.о. Обосновал е, че в хипотезата на чл. 631 ТЗ, в съответствие с правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 621 ТЗ, в тежест на ответника е да установи наличието на предпоставките - че затрудненията му са временни, както и че разполага с имущество, достатъчно за покриване на задълженията, без опасност за интересите на кредиторите. Споделено е и разрешението, дадено по т.д. № 4254/2013 г. на ВКС, І т.о. - ако актив от оборотния капитал не може да бъде реализиран в парични средства, показателят ликвидност, при изчислението на който е включен този актив, не дава реална картина на способността на предприятието да осъществи текущите плащания към кредиторите си и следва да се съобрази реалната ликвидност на краткосрочните инвестиции и събираемостта на краткосрочните вземания, а такава ликвидност няма, когато краткосрочните вземания са несъбираеми или обезценени. Въззивната инстанция е обосновала, че ответникът е този, който трябва да прояви нужната активност, за да установи, че текущите вземания със сигурност могат да бъдат събрани изцяло и в един кратък период от време, както и, че е предприел действия в тази посока - извършване на прихващания със суми, представляващи негови задължения към лицата от списъка с кредитори; изпратени до длъжниците нотариални покани с поставен срок за изпълнение на задълженията им; кореспонденция, в която длъжниците изразяват готовност за плащане и пр. Посочено е, че такива доказателства не само че не са представени, но въпреки изричните указания на съда, на експерта не са били предоставени и първични счетоводни документи - фактури, договори, споразумения и др., установяващи основанията за възникване на текущите вземания, както и сроковете за плащане на задълженията. Счетено е, че това поведение дава основание за прилагането на установените в разпоредбата на чл. 161 ГПК последици от възпрепятстване на доказването, вследствие на което въззивният състав е приел, че изчислената по алтернативния вариант в заключението на експертизата стойност на коефициента на бърза ликвидност (0.7461) е опровергана, позовавайки се на заключението на експерта, че след извършването на изискващата се от приложимите счетоводни стандарти преоценка на осчетоводените вземания „с висока степен на сигурност стойността на този коефициент ще премине отвъд референтните граници“. Вторият съществен извод на въззивната инстанция е, че предвид несъбираемостта на преобладаващата част от изброените вземания действителната стойност на коефициента на бърза ликвидност е по - нисък от неговата общоприета стойност - в границите 0.5 - 1.0, което означава, че бързоликвидните активи не осигуряват над 50 % от краткосрочните задължения, а това обуславя решаващия извод, че дружеството не разполага с имущество, достатъчно за покриване на задълженията, без опасност за интересите на кредиторите, а същевременно през изследвания период 30.09.2022г. - 30.04.2023г., длъжникът е спрял плащанията към кредиторите си. Този извод е подкретен и с аргументите, черпени от датите на осчетоводяване на вземанията в перо „Други вземания“ и „Вземания от клиенти и доставчици“ през 2019г., 2020г., 2021г. без дължимо последващо преоценяване, респ. обезценка, при извършването на които в края на изследвания период 30.04.2023г., техните реални стойности биха били по-ниски. Обосновано е, че текущото счетоводно отчитане е в нарушение на ЗСч и СС 32, поради което счетоводните книги на ответника не могат да служат в негова полза като доказателства, че краткосрочните вземания ще бъдат събрани в кратък период от време. Въззивната инстанция се е позовала на решението по т.д.№ 685/2012г. на 2 т.о. на ВКС, споделяйки становището, че логическото тълкуване на чл. 631 ТЗ предпоставя компонентите от актива, които не могат да бъдат възприети като сигурни (спорни, неликвидни вземания) и събираеми (с многогодишно просрочие без яснота относно причините за бездействието по събирането), да бъдат приспаднати от стойностите на актива при изчисляването на коефициентите на ликвидност, тъй като в противен случай едни и същи стойности, като залегнали в изчислението им, биха привидно обосновали платежоспособност, въпреки че сами по себе си не биха били преценени като достатъчно имущество за погасяване задълженията на дружеството без опасност за интересите на кредиторите. За установено е прието, че е презумпцията на чл. 608, ал. 3 от ТЗ не е успешно оборена от ответника, в чиято тежест е да го стори, а данните и констатациите относно финансово икономическото състояние в заключението на експертизата сочат на неговата трайна обективна невъзможност да изпълни задълженията си към своите кредитори, което е обусловило и извода за наличие на предпоставките за обявяване на неплатежоспособността и отриване на производство по несъстоятелност на „Приорити Билдингс“. Искането за допускане на касационното обжалване не следва да бъде уважено: В пункт първи от изложението ясен правен въпрос не е поставен, не е ясно въведена и допълнителната предпоставка, но съдебната практика е категорична, че при преценката за платежоспособността на длъжника съдът следва да съобрази фактите, които са настъпили след подаването на молбата от кредитора и до датата на устните състезания. Изследването на финансовото състояние на длъжника до датата на подаване на молбата от кредитора и за минал период - когато то е работило в „обичайно състояние“, т.е. „незастрашено“ от подадена молба за откриване на производство по несъстоятелност, може единствено да установи насоката, движението на показателите за платежоспособност. Съществени са обаче тези показатели на общото икономическо състояние на длъжника като трайна тенденция: към подобряване на резултатите от търговската дейност или към влошаване. По въпроса към кой момент и въз основа на какви критерии следва да се прецени обективното икономическо състояние, съответно състоянието на неплатежоспособност на търговското дружество, е формирана константна практика на ВКС, обективирана в множество решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК - по т. д. № 4356/2013 г. на ВКС, II т. о., по т. д. № 4254/2013 г. на ВКС, І т. о., по т. д. № 284/2016 г. на ВКС, II т. о., по т. д. № 758/2017 г. на ВКС, І т. о., по т.д.№ 1022/2018г. на ІІ т.о., т.д.№ 1209/2023г.на ІІ т.о. - съдът по несъстоятелността трябва да установи икономическото състояние на търговското дружество и състоянието му на неплатежоспособност/ свръхзадълженост към момента на приключване на съдебното дирене в съответната инстанция. При преценката за неплатежоспособност трябва да бъдат взети предвид всички конкретни факти, относими към икономическото състояние на длъжника към датата на приключване на съдебното дирене и да бъде извършен цялостен анализ на посочените от вещото лице коефициенти за ликвидност и автономност.

Неоснователно е искането за осъществяване на касационния контрол на директното основание - очевидна неправилност поради необосноваване на приложното поле на тази хипотеза. От изложените съображения се установява, че касаторът неоснователно отъждествява особено тежкия порок на решението по чл.280,ал.2, предл.трето ГПК с основанието „неправилност“ като касационно основание по чл.281,т.3 ГПК, а двата института не са равнозначни. Преценката на въззивния съд да не допусне тройна експертиза в оспорената част, която да бъде извършена от вещи лица със счетоводна квалификация и образование, не е видна от мотивите към обжалваното решение, а очевидната неправилност предпоставя този порок да е установим от самите мотиви. От друга страна, изложените от касатора съображения не попадат в хипотезата на нито една от очертаните проявни форми по чл. 280,ал.2, предл. последно ГПК - въззивният акт, в който е кредитирано заключението на приетата пред САС финансово-икономическа експертиза, не е явно необоснован, не е постановен при грубо нарушаване на правилата на формалната логика, нито се основава на приложена несъществуваща или отменена норма или на приложена норма в смисъл, противоположен на действителния. Изложените оплаквания са такива за неправилност по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК - касационно основание, което е извън предмета на настоящата фаза на касационното производство. Същевременно обосноваването на очевидната неправилност е задължение на касатора и не подлежи на служебно установяване от касационната инстанция. Отделен е въпросът, че вещото лице В. Петрова е посочила в съдебно заседание, че има специалност и „Счетоводство и контрол“. Изводите на въззивната инстанция да съобрази като релевантен показателя „бърза ликвидност“ в хипотеза, при която актив от оборотния капитал, в случая материални запаси, неправилно е осчетоводен като такъв, е в синхрон със съдебната практика, обективирана в решението по т.д. № 4254/2013 г. на ВКС, І т.о. В него е обобщено, че показателят ликвидност, при изчисляването на който е включен този актив, не дава реална картина на способността на предприятието да осъществи текущите плащания към кредиторите си. В този случай предприятието следва да може да посрещне текущите си задължения чрез останалите елементи на краткосрочните активи, в който случай релевантен ще бъде коефициентът на бърза ликвидност, включително и ако актив от оборотния капитал е неправилно осчетоводен като такъв. Възприемането на това разрешение от въззивния състав изключва възможността за допускане на касационното обжалване по този въпрос. Въпросът по пункт ІІІ.2 е хипотетично поставен, при заложено условие, че липсата на ликвидност или обезценка на краткосрочните вземания не е доказана. Просрочието и настъпването на падежите на вземанията без предприети от търговеца действия за събирането им е възприето в съдебната практика като непредпоставящи извод за сигурност и събираемост. В решението по т.д. № 685/2012г. на ІІ т.о. на ВКС е обосновано, че тълкуването на чл. 631 ТЗ изисква спорните, неликвидни вземания и такива с многогодишно просрочие, без пояснение относно причините за бездействието по събирането, респ. без доказване охраняване интересите на ответното дружество като кредитор срещу евентуално противопоставима погасителна давност, да бъдат приспаднати от стойностите на актива при изчисление коефициентите на ликвидност При възражение на молителя или обективно установимо от доказателствата наличие на данни за несъбираеми и/или спорни вземания, в съответствие с въведеното от чл. 621а ал.1 т.2 ТЗ силно служебно начало в производството по несъстоятелност и по аргумент от чл. 631 ТЗ, съдът дължи комплексна преценка на спорните компоненти на актива и корекционно преизчисление на коефициентите за ликвидност в качеството им на средство за установяване цялостното икономическо състояние на длъжника Същата корекция е приложима и при установяване на документална необоснованост на счетоводни записвания по баланса. Въпросът по пункт ІІІ.3 от изложението е неясен и отново хипотетично зададен - относно „експертно мнение, за което не са събрани доказателства“ (при непосочване какви са относимите доказателства) и също не може да послужи като основание за допускане на обжалването. По делото са приети три експертизи, изготвени от едно и също вещо лице, работило по различни поставени задачи и варианти на изчисление. Неясна е тезата, че е налице „противоречие“ в заключенията на експерта, който едва в третото заключение е имал за задача да съобрази дали счетоводните записвания при ответника са извършени в съответствие с правилата на счетоводното отчитане. Несъгласието на касатора с изводите на вещото лице не може да послужи като основание за допускане на касационното обжалване. Аргумент за искането за допускане на тройна счетоводна експертиза от въззиваемия е била компетентността на вещото лице, което, както се посочи, е установило своята квалификация и на счетоводител. Необходимостта от изследване на обективното икономическо състояние на длъжника и проверката на редовността на водените от него счетоводни записвания е предмет на еднозначни произнасяния от касационната инстанция, а твърденията във въпрос 4 от пункт ІІІ, че при проверка на счетоводното отчитане съдът „със сила на пресъдено нещо действа правопроменящо на счетоводните записвания на търговеца и на „показателите за ликвидност, които са били предмет на изследване в производството по счетоводното отчитане“ са несъстоятелни и не могат да послужат като обща предпоставка за осъществяване на касационния контрол. В цитираното решение по т.д.№ № 685/2012г. на ІІ т.о. на ВКС изрично е закрепено задължението на съда за корекционно преизчисление на коефициентите за ликвидност, в качеството им на средство за установяване цялостното икономическо състояние на длъжника, което преизчисление е дължимо и при установяване на документална необоснованост на счетоводни записвания. Последният въпрос не е правен и по него е изключено осъществяването на достъпа до касационен контрол. Всяка от страните предприема действията за процесуална защита, каквито счете за необходими, но съдът е длъжен да приложи последиците, които процесуалният закон свързва с нейното поведение. Ответникът в касационното производство претендира заплащане на разноски са производството, но доказателства за договорено и заплатено адвокатско възнаграждение за изготвяне на отговора на касационната жалба не са представени. По изложените съображения ВКС, състав на Първо т.о.