Определение № 3758 от 09.07.2026 г. на ВКС по гр. д. № 2796/2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Т. З. Б., Е. Т. Б. и К. Т. Б., чрез адв. М. Д., против решение № 1617 от 18.03.2025г. по гр. д. № 11289/2023 г. на Софийски градски съд, с което след отмяна на решение № 20092101/29.05.2023г. по гр. дело № 8343/2021г. на Районен съд – София е отхвърлен предявеният от Т. З. Б., Е. Т. Б. и К. Т. Б. против Столична община иск с правно основание чл. 34 ЗС за делба на поземлен имот с идентификатор [№] по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД- 18-69/14.12.2010г. на изпълнителния директор на АГКК, последно изменение със заповед № 18-1108/17.02.2017г. на Началника на СГКК - София, с адрес на имота: [населено място], район В., [улица], с площ от 943 кв.м.

Касационната жалба съдържа оплаквания за неправилност на въззивното решение поради необоснованост и поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа, че са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Поставени са следните правни въпроси:

1. При какви условия съдът е длъжен да извърши всестранна и пълна преценка на всички събрани по делото доказателства, включително акт за общинска собственост и други официални документи, удостоверяващи придобивното основание на община, и каква е допустимата доказателствена сила на тези документи за установяване на правото на собственост в делбено производство, когато липсват други оспорващи доказателства?

2. При какви условия одобрен, но неприложен регулационен план може да породи съсобственост между съседи относно придаваеми или отчуждаеми части от имоти, и как този въпрос се отнася към делбеното производство?

3. Може ли да бъде решен по съдебен ред спор за материално право относно имот, за който е съставен акт за общинска собственост, чрез предявяване на иск за съдебна делба?

4. Допустимо ли с съдът да изключи страна по дело за делба, която се легитимира като съсобственик по силата на акт за общинска собственост, при положение, че страните в делбеното производство не са оспорили това обстоятелство?

5. Каква е доказателствената сила на акта за общинска собственост в делбено производство, когато липсват първични документи, на базата на които е съставен?

От Столична община е постъпил писмен отговор, с който се оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване и основателността на жалбата.

Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, приема следното:

Касационната жалба е допустима: подадена е от легитимирано лице /ответник по делото/, в срока по чл. 283 ГПК и срещу подлежащо на касационно обжалване решение на въззивен съд.

Въззивният съд е посочил, че производството по делото е образувано по предявен иск за делба на недвижим имот с идентификатор [№] по КККР на [населено място] с площ от 943 кв.м., като твърденията на ищците са, че съсобствеността е възникнала чрез изменение на кадастралната карта и регистри.

Прието е от въззивния съд, че по силата на договор за покупко-продажба /нотариален акт 180, н. д. № 14247/93г./ ищецът Т. З. Б. по време на брака си с П. И. Б. е придобил правото на собственост върху празно, неурегулирано дворно място от 800 кв. м., м. „Килиите - К.“, представляващо имот пл. № 221. П. Б. е починала на 20.07.2015г. и нейни наследници са ищците по делото.

Въз основа на представените по делото писмени доказателства и заключението на съдебно- техническата експертиза е прието за установено, че имот пл. № 221 съгласно описанието в нотариален акт № 180/93г., е бил с площ от 1391 кв.м. по стар кадастрален план, емисия преди 1956г., а съгласно първия регулационен план, одобрен със заповед № 801/21.04.67г., имот пл. № 221 попада частично в улици, а останалата му част е извън границите на регулационния план. Съгласно скица № СТ - 94-Т- 32/02.07.1993г. имот пл. № 221 към момента на сделката, сключена от ищеца, е от 1300 кв.м. по графични данни, от които Т. Б. владее 800 кв.м.

Прието е за установено също, че със заповед № РД - 50-225/24.03.1995г. е одобрен проект за частично изменение на регулационния план за включване в регулация на имот пл. № 221, за който е отреден нов парцел I -221 от нов кв. 22а. Съгласно скица - копие от неодобрен кадастрален план от 31.07.2020г., имотът, описан в нотариален акт № 180/93г., с площ от 800 кв.м., е заснет през 2000г. като имот пл. № 690, но с кадастрални граници, различни от тези на имот пл. № 221 по плана от 1967г.

С регулационния план, одобрен с решение № 48 по протокол № 32/10.12.2001г., за имот пл. № 690 е отреден УПИ [№] от кв. 15, с площ от 1080 кв.м., като към имота се придават общо 455 кв.м. общинска земя - части от 65 кв.м. и 390 кв.м., а се отчуждават 104 кв.м. за парк В. и 142 кв.м. за улица. Имот пл. № 690 участва с 625 кв.м. в новообразувания парцел.

За придаваемите към УПИ [№] имоти от 65 кв.м. и от 390 кв. м. са съставени акт за общинска собственост № 1508/19.10.2004г. и акт за общинска собственост № 1507/19.10.2004г.

По молба на Т. Б. за уреждане на сметките по регулация е образувана преписка рег. № ДИ-94-Т-2/10.06.2004г. С решение № 552/25.09.2008г. на СОС е дадено съгласие да се приложи доброволно влезлия в сила план за регулация на УПИ [№] и е възложено на кмета на Столична община да подготви заповед и сключи договор, но частите не са заплатени и регулацията не е приложена.

Процесният имот с идентификатор [№], с площ от 943 кв.м., е нанесен въз основа на скица - проект № 15-228297/12.05.2016г. по подадено заявление от ищеца Б..

При приетата за установена фактическа обстановка е направен извод за неоснователност на иска за делба поради липса на съсобственост между страните. Изложени са мотиви, че предвид въведените твърдения за възникнала съсобственост между страните по силата на изменение на КК и КР от 2017г., след одобрен, но неприложен регулационен план от 2001г. относно отчуждаеми и придаваеми части към новообразувения УПИ [№], искът само на това основание е неоснователен. Посочено е от въззивния съд, че неприложеният регулационен план от 10.12.2001г. е одобрен при действието на ЗУТ и не представлява заварен план по смисъла на § 6 от ПР на ЗУТ и сроковете в цитираната разпоредба не са приложими. Независимо от това, с оглед изрично установеното, че регулационният план не е приложен за УПИ [№] относно придаваемите части, последващото изменение на КК и КР от 2017г., с което е нанесен ПИ с идентификатор [№] от 943 кв.м., няма вещно - прехвърлително действие и не създава съсобственост. Одобрените по реда на ЗКИР кадастрална карта и кадастрални регистри имат само декларативно действие, но не променят вещноправния статут на имотите и съответно заснемането на процесния имот с площ от 943 кв.м. не налага извод за възникнала съсобственост между страните.

Съдът е приел също, че не се твърди и не се установява възникнала съсобственост върху процесния имот от 943 кв.м. и съгласно предходните планове. Улично - регулационният план от 1967г. не засяга процесната част от имота, идентична на имот пл. № 221 -стар. Регулационният план от 1995г. също няма вещно - отчуждително действие, тъй като не е дворищно-регулационен план при действието на ЗТСУ /отм./, а застроителен. Не е налице съсобственост и върху имот пл. № 221 от 1391 кв.м., тъй като това е площта му по стария кадастрален план от 1956г., преди регулационния план от 1967г., след приложението на който имот пл. № 221 е с площ от 1300 /неурегулираната част/ извън отредените за улици части. Отделно от това, ищците се легитимират с нотариален акт от 1993г. и не могат да твърдят съсобственост по кадастралния план от 1956г.

Изложени са мотиви, че изводите на вещото лице, че ищците през 1993г. са закупили част от имот пл. № 221, се подкрепят от събраните доказателства с оглед закупената площ от 800 кв.м. и описанието на имота в скицата от 1993г. като имот, целият от 1300 кв.м., както и актуваната като общинска собственост земя общо в размер на 455 кв.м. Обстоятелството, че закупената през 1993г. част от 800 кв.м. от неурегулиран имот пл. № 221, целият от 1300 кв.м. към този момент, е нанесена с различни кадастрални граници през 2000г. /частично извън кадастралните граници на имот пл. № 221/, също не обосновава извод за възникнала съсобственост върху процесния имот.

Прието е, че одобреният през 2001г. и неприложен регулационен план касае отчуждаема част от УПИ [№], която не влиза в границите на процесния новонанесен имот с идентификатор [№].

В заключение е направен извод, че ищците се легитимират като собственици на част от процесния имот с площ от 943 кв.м., в който притежаваният от тях по договора за покупко - продажба имот от 800 кв.м., впоследствие нанесен по тяхна молба като имот пл. № 690, участва с площ от 720 кв.м., но това не налага извод за възникнала съсобственост за площта от 943 кв.м.

При тези мотиви на въззивния съд не е налице поддържаното от касаторите основание по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.

По първия въпрос в частта му, касаеща задължението на въззивния съд да обсъди всички събрани по делото доказателства, е налице трайна и безпротиворчива практика на ВКС, която не се нуждае от осъвременяване. В съответствие с тази практика въззивният съд е обсъдил всички събрани по делото доказателства и е изградил правните си изводи въз основа на тях. Въпросът е обоснован с доводи, че въззивният съд не е съобразил представените актове за общинска собственост, но видно от обжалваното решение въззивният съд е взел предвид всички събрани доказателства, вкл. и двата акта за общинска собственост, а несъгласието на касаторите с изводите на въззивния съд не може да обоснове допускане до касационно обжалване.

По първия въпрос в останалата му част, както и по четвъртия и петия въпроси, свеждащи се до доказателствената сила на съставен акт за общинска собственост, също е формирана трайна практика на ВКС, като няма изменения в законодателството и обществените условия, налагащи промяната й. Въззивният съд не е отказал да зачете доказателествената сила на съставените актове за общинска собственост, с които са актувани два имота, без планоснимачен номер, придаваеми към УПИ [№] и не е отрекъл, че те са общинска собственост, а изводите на въззивния съд са, че липсва съсобственост между страните, която да бъде прекратена.

Вторият въпрос не е правен такъв по смисъла на чл. 280, ал.1 ГПК, защото е поставен общо, а не във връзка с конкретния правен спор и направените от въззивния съд изводи. Мотивите на съда са, че страните не са съсобственици на процесния имот, защото за имота на ищците е отреден УПИ [№], към който са придадени имоти- общинска собственост, като регулацията не е приложена, т.е. придаваемите места са собственост на ответната страна.

Третият въпрос е поставен неясно и не е в контекста на конкретния правен спор, защото съдът не е бил сезиран с иск за собственост върху придаваемите места. Между страните не е спорно, че придавемите имоти са на ответната община, като същевременно не е и спорно правото на собственост на ищците върху закупения пред 1993 година имот. Искът е отхвърлен не поради отричане на тези им права, а защото не е установено, че ищците и ответникът са съсобственици на процесния поземлен имот.

Съдът намира, че не са налице и основанията по чл. 280, ал. 2 ГПК за служебно допускане на касационното обжалване на решението: Няма вероятност решението да е нищожно или недопустимо. Същото е постановено от съд в надлежен състав; в пределите на правораздавателната власт на съда; изготвено е в писмен вид и е подписано; изразява волята на съда по начин, от който може да се изведе нейното съдържание; постановено е по редовна искова молба и по предявения иск, без да са били налице процесуални пречки за разглеждането на този иск. Решението не е и очевидно неправилно- основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. Същото не е постановено нито в явно нарушение на материалния или процесуалния закони, нито извън тези закони, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. За да постанови решението си, съдът е приложил относимите към спора норми в действащите им редакции и съобразно с техния точен смисъл. Изводите, до които е достигнал съдът, не са в противоречие с правилата на формалната логика и в този смисъл не са явно необосновани.

При този изход на спора в полза на ответника по касационната жалба следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 евро.

По изложените съображения, съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение