Определение № 272 от 08.04.2014 г. на ВКС по т. д. № 3042/2013 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на З. „Н.” чрез адвокат М. Д. срещу решение № 25/12.03.2013 г. на Бургаски апелативен съд /БАС/ по т.д. № 30/2013 г. В касационната жалба касаторът поддържа оплаквания за неправилност и необоснованост, а като основания за допускане на касационно обжалване – чл.280 ал.1 т.1, т.2 и т.3 ГПК. Ответникът по касационната жалба – [фирма] не взима становище по жалбата. ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното: Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. По изложените от касатора основания за допускане на касационно обжалване настоящият състав на ВКС намира следното: Пред Бургаски окръжен съд /БОС/ / е предявен частичен иск от [фирма] срещу З. „Н.” за сумата 33466 лв. – обезщетение за неизпълнени задължения по договор от 17.03.2008 г., представляващо пропуснати ползи за 2010 г., част от общ размер от 57120 лв. Искът е уважен от БОС, чието решение е потвърдено то БАС. БАС е приел, че предмет на сключения между страните договор от 17.03.2008 г. е възмездно ползване от [фирма] на 400 дка черешова градина, предоставена от З. „Наша земя” за срок от пет години. Според БАС договорът от 17.03.2008 г. е за наем, а оплакването от [фирма] за нищожност на същия, поради липса на съгласие на управителния съвет /УС/ на кооперацията е неоснователно, тъй като е представен протокол от общо събрание /ОС/ на кооперацията от 15.03.2008 г. /стр.222 и стр.223 от делото/, на което е взето решение в този смисъл. БАС е приел още, че двете страни по договора са търговци и при доводи за липса на представителна власт е приложима и разпоредбата на чл.301 ТЗ. Прието е, че предметът на договора включва 400 дка черешова градина, която се състои от два масива – от 217 дка и от 182 дка. Ищецът е обработвал 182 дка, а останалите са обработвани от кооперацията „в това число с вложени агропрепарати, доходи за механизация разходи за труд и осигуровки”. От останалите 217 дка е реализирана продукция от кооперацията на стойност 110189.75 лв., а печалбата е в размер на 21592.01 лв. за стопанската 2009-2010 г. Именно в непредоставянето на земеделския масив над 182 дка до 400 дка /чл.1 от договора/ според БАС се състои неизпълнението на договора от страна на кооперацията. Обсъждайки взаимоотношенията между страните във връзка с процесните черешови масиви – от 217 дка и от 182 дка, БАС е приел, че между страните има трайно установени търговски отношения, като приходите от обработваните масиви са договорени да се разпределят в съотношение 60:40 в полза на [фирма], тъй като то е изпълнявало агротехническите и агрохимическите мероприятия – чл.2 от договора. В този смисъл БАС е приел, че това не е предполагаема печалба, а реализирана продукция, която за стопанската 2009-2010 г. е в размер на 110189.75 лв. – заключение на тройна съдебно-счетоводна експертиза. Като се приложи договореното съотношение 60:40, пропуснатата печалба за ищеца [фирма] възлиза на сумата 66113.75 лв., но липсва увеличение на претенцията, поради което същата е уважена за 33466 лв., съгласно уточнението от 20.07.2011 г. Допускането на касационното обжалване /чл.280 ал.1 ГПК/ предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. В настоящия случай касаторът формулира въпроси, свързани с приложението на чл.301 ТЗ и размера на пропуснатите ползи, за разрешението на които твърди допълнителен критерий за селекция по чл.280 ал.1 т.1, т.2 и т.3 ГПК. Въпросът в т.1 от изложението, а именно „Приложима ли е презумпцията на чл.301 ТЗ при всички видове пороци на сделките или следва нейното приложно поле да се ограничи само за случаите на сделки, сключени без надлежна представителна власт?” не е обуславящ изхода на спора, тъй като БАС е приел, че е налице взето решение на ОС на кооперацията за предоставяне на процесните масиви под наем на ищцовото дружество – приложен протокол от 15.03.2008 г. /стр.222 и стр.223 от делото/, като при възражения за липса на представителна власт /договорът от 17.03.2008 г. е подписан от председателя на З. „Наша земя”/ и с оглед качеството на страните по договора – търговци е приложима разпоредбата на чл.301 ТЗ. В този смисъл приложимостта на презумпцията по чл.301 ТЗ не е единствено обусловила решаващите изводи на съда, а е допълнителен аргумент по направеното възражение за липса на представителна власт за подписалия договора от страна на кооперацията председател на същата и независимо от наличието на решение на ОС на кооперацията от 15.03.2008 г. за процесните масиви. Обуславящи изхода на спора са формулираните въпроси в т.2 и т.3 на изложението, които конкретизирани и обобщени /т.1 от ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС/ се свеждат до определяне размера на пропуснатите ползи като вреди, подлежащи на обезщетяване по чл.82 ЗЗД при договорно неизпълнение. Доколкото в обжалваното решението на БАС размерът на пропуснатите ползи е определен в противоречие с приетото в приложената от касатора съдебна практика, обективирана в решение на ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК – р. № 156/29.11.2010 г. по т.д. № 142/2010 г., следва да се допусне касационно обжалване на решението на БАС на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК, доколкото липсва обективна идентичност в казусите по приложената друга съдебна практика и настоящия спор и различие в обуславящите изхода на спора въпроси, като не се мотивира наличие на някоя от хипотезите на чл.280 ал.1 т.3 ГПК /т.4 от ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС/. С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че по касационната жалба на З. „Н.” следва да се допусне касационно обжалване на решението на БАС на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК. На основание чл.18 ал.2 т.2 от ТДТСС по ГПК, касаторът следва да заплати по сметка на ВКС държавна такса в размер на 669.32 лв. Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът: