Определение № 2177 от 25.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1196/2026 г.

Производството е по реда на чл. 135, ал. 4 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по сезиране от Административен съд-Ловеч (АС Ловеч) за разрешаване на спор за подсъдност. Предмет на спора е иск на М. Я. Я., понастоящем в Затвора [населено място], предявен срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ (ГДИН) за обезщетение за неимуществени вреди в размер на 20 000 лева. Делото е било образувано пред Административен съд-Велико Търново (АС -Велико Търново), който го е изпратил по компетентност на АС - Ловеч, като съд по настоящия адрес на ищеца. За да прекрати производството по делото и да го изпрати по компетентност на АС - Ловеч, съставът на АС - Велико Търново е приел, че с оглед местата на увреждане и адреса на ищеца в района на АС - Ловеч, на основание чл. 134, ал. 2 АПК, спорът следва да се разгледа от АС - Ловеч. Съдебният състав на АС - Ловеч, за да прекрати производството по делото, е приел, че с оглед твърденията, че вредите са причинени докато ищецът се е намирал в следствените арести в гр. Разград и в гр. Велико Търново, както и избора на лицето къде да подаде неговата искова молба, спорът следва да се разгледа от АС - Велико Търново. С оглед на това с Определение № 116 от 23.01.2026 г., по адм. дело № 456 от 2025 г. е повдигнат настоящия спор по чл. 135 АПК, който следва да се разреши от тричленния състав на Върховния административен съд. Върховният административен съд, трето отделение, като прецени данните по делото приема следното: Производството е образувано по иск на М. Я. Я., понастоящем в Затвора [населено място], предявен срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ с правно основание чл. 284 от ЗИНЗС, за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди. За същите е посочено, че са претърпени в следствените арести в гр. Разград и гр. Велико Търново, където ищецът е бил през исковия период. Исковата молба е адресирана до АС - Велико Търново. Съгласно чл. 285, ал. 2 от ЗИНЗС искът може да се предяви пред административния съд по мястото на увреждането или по настоящия адрес на увредения срещу органите по чл. 284, ал. 1, от чиито актове, действия или бездействия са причинени вредите. Същото правило за местна подсъдност е регламентирано и в чл. 7, ал.1 ЗОДОВ. Настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение, намира, че компетентен да се произнесе по исковата молба против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ е Административен съд – Велико Търново. Местната подсъдност е изборна като изборът се прави от подателя на иска, измежду мястото на увреждането или по настоящия адрес на увредения. Правилно Административният съд-Ловеч е приел, че при определянето на компетентността за разглеждането на исковата молба следва да се вземе предвид „мястото на увреждането“ и изразеното от лицето желание да предяви исковите си претенции пред АС - Велико Търново. По тези съображения настоящият тричленен състав на ВАС преценява, че местно компетентен да разгледа предявената искова молба на М. Я. Я., понастоящем в Затвора [населено място], предявен срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, с правно основание чл. 284 от ЗИНЗС, за заплащане на обезщетение за вреди е Административен съд-Велико Търново. Поради посоченото и на основание чл. 135, ал. 4 АПК, Върховният административен съд, Трето отделение