Определение № 2695 от 28.05.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3225/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

С решение № 200 от 31.03.2024 г. по в. гр. д.№ 618/2023 г. на Великотърновския окръжен съд е потвърдено решение № 304 от 27.04.2023 г. по гр. д. № 925/2022 г. на Горнооряховския районен съд в обжалваните осъдителни части, с които А. О. А. е бил осъден да заплати на основание чл.45 ЗЗД на Д. И. П. сумата от 10 000 лв., представляваща обезщетение на неимуществени вреди от непозволено увреждане, извършено на 04.07.2015 г., представляващо причиняване на множество телесни повреди, ведно със законната лихва от датата на увреждането - 04.07.2015 г., до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 68, 60 лева, представляваща имуществени вреди от същото увреждане - разходи за изследвания и лекарски възнаграждения и лекарства.

Съдът е приел за установено, че на 04.07.2015 г., около 11,00ч., ответникът А. О. А. е нанесъл на ищеца Д. И. П. побой, като му причинил удари първо с глава - ударил го в носа, после с юмруци по главата, по тялото, след това с ритници и душене. В резултат на побоя, видно и от съдебномедицинско удостоверение № 57/2015 г., издадено от съдебен лекар в отделение „СМЕ“ при ВМА, на ищеца били причинени две леки телесни повреди и една средна телесна повреда, в пряка причинно-следствена връзка с което ищецът претърпял неимуществени вреди, изразени в претърпени болки и страдания, както и в засягане на психичното му здраве.

Прието е, че са неоснователни възраженията на ответника за недоказаност на авторството и механизма на процесното непозволено увреждане. За него е образувано ДП № 407/2020 г. по описа на РУ – С., материалите по което са приобщени по делото. С обяснения от 04.07.2015 г., дадени пред органите на РУ на МВР [населено място], ответникът А. О. А. изрично е признал неизгодния за него факт, че на процесната дата - 04.07.2015 г., е отишъл при ищеца и започнал да му „отвръща“, като от контекста на обясненията се извежда, че под „отвръща“ ответникът е имал предвид посредством физическо, а не, както твърди във въззивната жалба, със словесно посегателство. Обясненията на ответника от 04.07.2015 г., дадени пред РУ на МВР – С., кореспондират с показанията на съпругата му Ш. А., дадени на 30.10.2020 г. по ДП № 407/2020 г. на РУ на МВР [населено място], в частта им, че на процесната дата 04.07.2015 г. ответникът е „отвърнал“ на ищеца, като го ударил с глава. Съдът не е кредитирал показанията на св. Ш. А., дадени по настоящото производство, в частта им, според която съпругът й не е отговарял на ищеца. Изложени са съображения, че казаното от нея в гражданското производство противоречи на показанията, дадени в досъдебното производство, като е отчетена и нейната заинтересуваност по чл.172 ГПК да свидетелства в полза на своя съпруг. Съдът се е доверил на свидетелката Б. П., майка на ищеца, според която човекът, който е нанесъл побоя над сина й на 04.07.2015 г., е собственик на склад за зеленчуци в района на гарата в [населено място], какъвто е ответникът. Съдът е кредитирал и показанията на водената от ищеца свидетелка М. Т., която е била в градинката пред ЖП гарата в С. и е видяла от разстояние инцидента, чула е викове и побой, ищецът викал за помощ, нападателят го ударил първо с глава, след това започнал да го рита, чула „Гяур, ще те убия!“, след това отишла и видяла ищеца – лицето му било окървавено, в рани и червени следи по шията, ударите били първо с глава, нападателят ударил ищеца в носа, после с юмруци по главата, тялото, след това ритници и душене, ищецът целият бил в кръв, отпред по лицето имало много кръв. Кореспондиращи на показанията на свидетелката Т. са тези на майката на ищеца – св. Б. П., която е видяла по сина си Д. кръв по лицето, по бузите, носът му бил счупен, по лицето имал следи от пръстени.

Прието е, че от писмените доказателства и изслушана в първоинстанционното производство СМЕ, в пряка и непосредствена причинна връзка с нанесения на ищеца побой на 04.07.2015 г. той е претърпял следните телесни увреждания: Контузия в теменната област на главата. Счупване на носните кости с дислокация. Кръвонасядане на клепачите на двете очи. Разкъсно-контузна рана на горната устна. Избиване на мостова конструкция на 11-16 зъби. Зъб 11 е със счупено пънче, луксиран и болезнен. Губил съзнание. Сътресение на мозъка.

Приети са за неоснователни възраженията на ответника, че травматичните увреждания на ищеца не са причинени при побой на 04.07.2015 г. Вещото лице по СМЕ е категорично, че описаните травматични увреждания на ищеца се дължат на удари с или върху твърди тъпи предмети и съответстват на начина и времето, описани от пострадалия. Не е разкъсана пряката и непосредствена причинно-следствена връзка между деянието и настъпилия вредоносен резултат. Безспорно от показанията на св. Е. С. се установявало, че при инцидента, претърпян от ищеца повече от месец преди процесния в автоморга в А., уврежданията на ищеца са били по гърдите му, а по лицето е нямал наранявания. Свидетелката Б. П. също установява, че при инцидента във В. по лицето и главата на сина й не е имало удари, а само по гърдите. Ищецът е прегледан непосредствено след деянието на 04.07.2015 г., като в съставения фиш за спешна медицинска помощ [населено място], Филиал [населено място], от 04.07.2015 г., са отразени данни от анамнеза: Бил нападнат и бит. Удрян с юмруци в лицето, загубил съзнание, има гадене, повръщане и констатации след допълнителен клиничен преглед: Хематом в областта на главата, орбити и носа. Съобщава за болка в лявата окципитална област. Охлузвания в областта на лява плешка. Отказва хоспитализация. Поставена е не окончателна, а само работна диагноза: Контузия на лицето. Сътресение на мозъка. Прието е, че по делото липсват както твърдения от ответника, така и доказателства, ищецът в промеждутъка след процесния инцидент на 04.07.2015 г. до 19.08.2017 г. да е претърпял друг инцидент, поради което и не е разкъсана безспорно установена пряка причинно-следствена връзка между нанесения от ищеца побой на 04.07.2015 г. и травматичните увреждания на ищеца, безспорно установени и подробно описани в издадените му медицинско направление изх. № 12720/05.07.2015 г., епикриза И. З. № 23337 от УМБАЛСМ „Пирогов“ ЕАД – Клиника по неврохирургия, медицинко направление от 11.07.2015 г., изд. от АГППИДП ООД и амб. лист № 171/19.08.2015 г. С медицинско направление изх. № 12720/05.07.2015 г. на ищеца е поставена диагноза: Счупване на носни кости. Двустранен периорбитален хематом. Охлузване по лигавичната повърхност на горната устна в ляво. Контузия в теменната област на главата. От епикриза ИЗ № 23337, изд. от Клиника по неврохирургия, Отделение по лицето – челюстна хирургия при МБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ ЕАД-София, безспорно се установява, че на ищеца е поставена окончателна диагноза: Фрактура осиум нази. Хематома субкутанеум билатералис периорбиталис, бил е на болнично лечение от 06.07.2015 г. до 13.07.2015 г. и е претърпял оперативна интервенция под обща анестезия на 07.07.2015 г., като му е извършена мануална и инструментална репозиция на носните кости. Поставена е носна тампонада. Възстановена е конфигурацията на носната пирамида, болният е изписан с подобрение. Видно от медицинско направление от 11.07.2015 г., изд. от „Р. АГПИДП“ ООД, чиято доказателствена стойност не е оборена, след преглед на ищеца е установено: „.. горната устна е подута, оточна, разкъсана отвътре и отвън; мостовата протеза, обхващаща зъбите от 16 до 11, е избита и счупена. Зъб 11 е със счупено пънче, луксиран и болезнен. Видно от амб. лист № 171/19.08.2015 г., на ищеца е поставена основна диагноза: Девиация на носната преграда. Обективно състояние – Нос: С. между носната преграда и долните носни раковини /предните им полюси/ двустранно. К. на носната преграда вдясно. Даден съвет за оперативно лечение – септопластика и синехиотомия в планов порядък. От издаденото на ищеца СМУ № 57/2015 г. на 20.08.2015 г. се установява, че причинените на ищеца от виновното противоправно поведение на ответника на 04.07.2015 г. мекотъканни увреждания в съвкупност са причинили на ищеца временно разстройство на здравето, неопасно за живота – лека телесна повреда по смисъла на чл.130, ал.1 НК; избиването на мостовата конструкция на зъби 11-16 е довело до временно разстройство на здравето, неопасно за живота – лека телесна повреда по смисъла на чл.130, ал.1 НК. От СМУ № 57/2015 г., изд. на ищеца на 20.08.2015 г., относно счупването носните кости, същото е получено в резултат на нанесения удар в областта на носа с разместване на носната пирамида, което е наложило провеждането на оперативно лечение с оглед възстановяване проходимостта на носните проходи и осигуряване на нормален достъп от въздух за реализиране на нормално носово дишане. Въпреки проведеното оперативно лечение същото не е довело до отстраняване на възникналата непроходимост и в хода на оздравителния процес са настъпили усложнения от типа на патологични адхезии /сраствания/, които са в основата на реализираната носна непроходимост и причиняват затруднение в нормалното носово дишане. Видно от СМУ № 57/2015 г., изд. на ищеца на 20.08.2015 г., тези увреждания са постоянни и не подлежат на самоизлекуване, като в конкретния случай е налице нарушение в нормалното носово дишане, което от своя страна обуславя причинено от ответника на ищеца постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота, което съставлява средна телесна повреда по смисъла на чл.129, ал.2 НК. Безспорно от СМЕ е установено, че в пряка причинно-следствена връзка от осъществения от ответника спрямо ищеца на 04.07.2015 г. деликт ищецът е претърпял болки и страдания, с което искът по чл.45, ал.1 ЗЗД за обезщетение за неимуществени вреди е доказан по основание, като оздравителният период за охлузването е от 4 до 7 дни, а при счупване на костите на носа около 21 дни средно. Периорбиталния хематом изисква около 14 дни. Относно зъбната протеза, дискомфортът е докато не се постави нова, във връзка затрудненото сдъвкване на храната.

Прието е за безспорно установено от свидетелските показания на М. Т. и Б. П., че в пряка причинно-следствена връзка с осъществения на 04.07.2015 г. от ответника деликт ищецът е претърпял неимуществени вреди, изразени не само в болки и страдания – в т. ч. счупен нос, трудно дишал, непълноценен сън, проблеми с дишането има и днес, но и в засягане на психическото му здраве - загубил социални контакти, променил се, затворил се, не искал комуникация с хора, стрес.

Съдът не е обсъдил свидетелските показания на С. В., дадени в първоинстанционното производство, доколкото пред съда той е заявил, че няма възприятия от процесния инцидент.

Размерът на неимуществените вреди е определен при съобразяване на разпоредбата на чл.52 ЗЗД и всички конкретно установени по делото фактически обстоятелства, включващи се в критерия „справедливост“. Взети са предвид начинът и обстоятелствата, при които е настъпило непозволеното увреждане на ищеца, характерът и степента на получените травматични увреждания – причинени на ищеца две леки и една средна телесна повреда, продължителността и степента на интензитет и проявление на неимуществените вреди, изразени не само в болки и страдания, но и в засягане на психическото здраве на ищеца, съобразен е установеният от СМЕ оздравителен период, фактът, че ищецът е бил в едноседмичен болничен престой и претърпял и оперативно лечение под обща анестезия – репозиция на носните кости, настъпилите, въпреки проведеното оперативно лечение за отстраняване на възникналата непроходимост усложнения от типа на патологични адхезии /сраствания/, които са в основата на реализираната носна непроходимост и причиняват затруднение в нормалното носово дишане на ищеца, които увреждания са постоянни е не подлежат на самоизлекуване. При преценката по чл.52 ЗЗД съдът е отчел установеното от ВЛ по СМЕ, че получените сраствания са отстраними, носното дишане може да бъде възстановено, като трябва ищецът да избере между дългосрочно понасяне на страданието и нова оперативна намеса. Взети са предвид последиците от деликта за ищеца, възрастта му към датата на деянието /47 г. /, социално – икономическата обстановка в страната към датата на деликта, както и съдебната практика по аналогични случаи. Преценено е, че справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди възлиза на 10 000 лв., а доказаните имуществени вреди са 68, 60 лв.

Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от ответника А. О. А..

Жалбоподателят оспорва решаващия извод на съда, че претърпените от ищеца увреждания са причинени от него при инцидент, станал на 04.07.2015 г. Счита за неправилен отказа на въззивния съд да допусне въпроси по чл.176 ГПК към ищеца, въпреки че отговорите биха допринесли за изясняване на спора по делото. Незаконосъобразен бил и отказът на съда да спре гражданското производство, въпреки доказателствата за образувана прокурорска преписка № 625/2020 г. на РУ „Полиция“-С. за същия инцидент. Не било уважено и искането да се изискат копия от писмените документи, съдържащи се в прокурорската преписка. Съдът не отчел различието между фактите, установени с медицинските документи – от една страна документите на Центъра за спешна медицинска помощ-С., които касаят инцидента от 04.07.2015 г., и от друга страна -следващите документи, издадени от други медицински заведения след тази дата, когато ищецът вече не бил в С. и в които нямало данни за връзка с процесния инцидент. Развити са подробни доводи във връзка с това оплакване. На следващо място - показанията на свидетелите Т. и П. били приети безкритично, въпреки тяхната заинтересуваност от изхода на делото. Казаното от свидетелката Т., че е имала непосредствена видимост към мястото на инцидента от градинката пред ЖП-гарата, където се е намирала, влизало в пряко противоречие със сателитната снимка, която установявала пълната невъзможност за такава видимост. Тази свидетелка не е била разпитана от РУ на МВР непосредствено след инцидента, а се е появила като очевидец 5 години по-късно. И на последно място – казаното от тази свидетелка влизало в противоречие с твърденията в исковата молба, че телесните повреди са нанесени пред помещението на ищеца, а не пред това на ответника. Показанията на майката на ищеца – свидетелката П., също съдържали противоречия – както по въпроса дали другата свидетелка /приятелка на ищеца/ е била очевидец на инцидента, така и относно наличието на следи от пръстени по лицето на сина й като следствие от нанесения побой. Не било оценено казаното от майката на ищеца, че в нощта след инцидента той не е имал външни рани, не са правили компреси и не са слагали лепенки. Съдът неправилно оценил показанията на свидетелката А. и неправилно игнорирал показанията на свидетеля С. В.. Не били обсъдени и всички оплаквания и доводи във въззивната жалба.

В изложението към касационната жалба се поддържат основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, както и чл.280, ал.2, предл.3 ГПК. Поставят се следните въпроси:

1. Допустимо ли е във въззивно производство въззивният съд да отхвърли искане на въззивника за допускане на въпроси по чл.176 ГПК, при условие, че искането е направено своевременно пред съда, с изрична писмена молба и приложени в писмена форма въпроси, без да извърши проверка на въпросите за тяхната относимост, допустимост, годност и необходимост, без да изясни, че се отнасят за изясняване на обстоятелства, които имат съществено значение за спора и без да провери и изясни дали тези въпроси са ясно и сбито формулирани;

2. Следва ли на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК съдът да спре производството, когато между същите страни със същия спорен предмет има образувано наказателно производство, което не е приключило, резултатът по което е от съществено значение за правилното решаване на спора и свързан с гражданските последици от деянието относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца –

3. Допустимо ли е във въззивната инстанция въззивният съд да не разгледа и да не обсъди възраженията на въззивника относно действия на въззиваемия да уговаря свидетел, който да обосновава и доказва основателност на исковата му претенция, като за целта въззиваемият е извършил действия да го подбужда, да го уговаря, да го склонява и да поема задължения да заплати парично възнаграждение на този свидетел, за да заяви тези обстоятелства пред разследващите органи на МВР, Прокуратура и пред Съд;

4. Въззивният съд ОС-Велико Търново, постановил обжалваното въззивно решение, бил ли е длъжен да изложи мотиви по всичките му възражения като страна в процеса, направени във връзка с правните му доводи, от които черпи своите права;

5.Допустимо, законосъобразно и правилно ли е в производството пред въззивната инстанция въззивният съд, разглеждащ правния спор, да постанови съдебен акт, без да разграничи и оцени безспорно доказаните факти с надлежни медицински писмени документи /в случая на Центъра за спешна медицинска помощ [населено място] и МБАЛ „Д.П.“ [населено място] от процесната дата 04.07.2015 г./, доказващи пълна липса на твърдените от ищеца увреждания, с тези, представени от него и на които той се позовава след тази дата пред съд, когато той е бил извън населеното място /гр.С./, като със свидетелските показания на неговите родители и лично на ищеца е доказано по безспорен и категоричен начин, че на следващия ден сутринта той е отпътувал от населеното място за друго населено място и твърдените увреждания и представените от него медицински документи се отнасят за дати след процесната, когато е бил в друго населено място;

6. Справедливо и безпристрастно ли е производство по смисъла на чл.6, т.1 ЕКЗПЧОС и нарушен ли е принципът на процесуална равнопоставеност на страните в процеса, когато на страната-въззивник не са уважени защитени с ППВС № 5/28.05.1975 г. искания; не са обсъдени, анализирани и оценени всички направени от въззивната страна възражения и доказателствени искания, поотделно и в тяхната съвкупност, и явява ли се това нарушение справедлив баланс на равнопоставеност на страните.

Ответникът в производството Д. И. П. оспорва жалбата. Счита, че тя не следва да се допуска до разглеждане по същество.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното:

Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване пред ВКС решение на въззивен съд по гражданско дело с цена на иска над 5000 лв., което е в обхвата на касационния контрол, съгласно чл.280, ал.3 ГПК.

Не са налице обаче основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.

Въпрос № 1 е свързан с отказа на въззивния съд да допусне изслушване на ответника по чл.176 ГПК. При поставянето на въпроса обаче не е отчетена причината за този отказ – че изслушването по чл.176 ГПК представлява доказателствено средство и в случая то е било преклудирано. При тези конкретни обстоятелства по настоящото дело следва да се приеме, че не е налице противоречие между отказа на въззивния съд и посоченото от жалбоподателя ППВС № 5/28.05.1975 г., т.4, според което разпитът на страната съгласно чл.114 ГПК следва да се извършва за съществени за спора обстоятелства, като формулираните ясно и сбито въпроси бъдат съобщавани с отправената до страната призовка. Въпросното постановление на ВС е издадено при действието на отменения ГПК от 1952 г. и по тази причина не може да бъде отнесено към настоящия случай, за който се прилага действащият ГПК от 2008 г. и съдържащите се в него специални правила за сроковете, в които могат да бъдат направени доказателствените искания на страните. Ето защо липсва противоречие по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, което да обуслови допускане на касационно обжалване по поставения въпрос.

Въпрос № 2 в изложението към касационната жалба не е свързан с практика на ВКС по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Жалбоподателят е посочил само, че се е позовавал на такава практика пред инстанциите по същество. При извършена справка съставът на ВКС установи, че жалбоподателят се е позовавал на Тълкувателно решение № 1 от 17.07.2001 г., както и на Тълкувателно решение № 1 от 9.07.2019 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2017 г., ОСГТК, но в тях не е даван отговор на поставения въпрос. В съдебно заседание на 22.11.21 г. жалбоподателят се е позовал на решение № 69 от 29.04.2020 г. на ВКС по гр. д. № 3169/2019 г., IV г. о., но то не е приложимо в настоящия случай и не обосновава противоречие по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК. В това решение се приема, че когато гражданският съд не разполага с компетентност да установи факт, от значение за гражданското право, защото фактът е престъпление, това престъпление се установява по надлежния ред (по НПК) с влязла в сила присъда, която има задължително действие за гражданския съд ( чл. 300 ГПК ), като в този случай гражданското дело се спира на основание чл.229, ал.1, т.5 ГПК и гражданският съд е длъжен да изчака влязлата в сила присъда. Тези принципни разсъждения обаче са доизяснени в определение № 290 от 1.09.2020 г. на ВКС по ч. т. д. № 1303/2020 г., I т. о., постановено в производство по чл.274, ал.3 ГПК, според което спиране на производството по гражданско дело на основание чл.229, ал.1, т.5 ГПК при разкриване на престъпни обстоятелства може да се допусне само при тъждество на делинкветна, деянието и неговата противоправност, предмет на доказване в исковия процес, и извършеното престъпно действие от лицето, срещу което е образувано наказателно производство. Същото се приема и в определение № 578 от 25.07.2012 г. на ВКС по ч. гр. д. № 298/2012 г., IV г. о., определение № 273 от 23.06.2016 г. на ВКС по ч. т. д. № 1307/2016 г., I т. о., определение № 50395 от 27.09.2022 г. на ВКС по ч. т. д. № 1871/2022 г., I т. о., определение № 50010 от 18.01.2023 г. на ВКС по ч. т. д. № 1996/2022 г., I т. о. Макар в настоящия случай да има образувано досъдебно производство за същото престъпно действие, което е предмет и на предявения иск по чл.45 ЗЗД, ответникът по гражданския иск А. А. не е бил привлечен като обвиняем в това досъдебно производство, затова според посочената практика на ВКС липсва основание за спиране на гражданския процес до приключване на наказателното производство. В определение № 578 от 25.07.2012 г. на ВКС по ч. гр. д. № 298/2012 г., IV г. о., е направено и едно друго разграничение, което е относимо и към настоящия случай. В него се приема, че гражданско дело се спира на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК само при висящо наказателно преследване в съдебна фаза, а образуваното досъдебно производство е основание за спиране по чл.229, ал.1, т.5 ГПК. Това разяснение следва да се свърже с посоченото по-горе уточнение, че гражданското дело по иск за вреди се спира на основание чл.229, ал.1, т.5 ГПК при наличие на досъдебно производство само ако делинквентът е бил привлечен като обвиняем в досъдебното производство. Доколкото в настоящия случай има образувано досъдебно производство за вреди от същото противоправно поведение, което е предмет и на иска по чл.45 ЗЗД, но ответникът по гражданския иск не е бил привлечен като обвиняем в досъдебното производство, липсва както основанието по чл.229, ал.1, т.5, така и основанието по чл.229, ал.1, т.4 ГПК за спиране на гражданското дело. Затова като е отказал да спре производството по чл.45 ЗЗД, въззивният съд е действал в съответствие с посочената по-горе практика на ВКС и не е налице поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване по въпрос № 2 в изложението към жалбата.

Въпрос № 3 е свързан с обстоятелството, че въззивният съд е отказал да обсъжда показанията на свидетеля С. В. с мотив, че той няма възприятия от процесния инцидент, без обаче да коментира казаното от него, че ищецът му е предложил пари, за да свидетелства в негова полза. Този въпрос не е обуславящ по смисъла на т.1 на ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, тъй като не е свързан с обстоятелства, които биха имали значение за изхода на делото. Дори да е вярно, че ищецът е предлагал пари на този свидетел, това обстоятелство само по себе си не може да разколебае изводите, които произтичат от съвкупната преценка на останалите доказателства – писмени и гласни, които са събрани по делото и са обусловили изводите на въззивния съд.

Останалите три въпроса - № 4, № 5 и № 6, са свързани помежду си и са породени от виждането на жалбоподателя, че съдът не е обсъдил подробно всичките му доводи и възражения, както и доказателствата, които са ги породили. По тези въпроси не е налице поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. В съответствие с практиката на ВКС въззивният съд е обсъдил в съвкупност писмените и гласните доказателства по делото, а също и приетата съдебномедицинска експертиза, от които се установява както механизмът на непозволеното увреждане, така и неговото авторство, а също и обемът на причинените неимуществени вреди. Тезата на жалбоподателя, произтичаща от неговите възражения и доводи, се състои в това, че уврежданията на ищеца, констатирани от Центъра за спешна медицинска помощ в [населено място] в деня на процесния инцидент – 04.07.2015 г., не съответстват на уврежданията, посочени в медицинските документи, издадени в следващите дни в [населено място] – съдебномедицинско удостоверение на живо лице, издадено на 05.07.2015 г. от лекар в УМБАЛ „А.“; медицинско направление изх. № 12720/05.07.2015 г. и епикриза И. З. № 23337 от УМБАЛСМ „Пирогов“ ЕАД; медицинко направление от 11.07.2015 г., изд. от АГППИДП ООД и амб. лист № 171/19.08.2015 г. Съдът е обсъдил подробно тези документи, като ги е преценил и във връзка с медицинската експертиза по делото, според която описаните в тях увреждания съответстват на механизма на непозволеното увреждане, посочен в исковата молба. Независимо от това, че в издадения фиш от Спешна помощ в [населено място] не са описани подробно всички увреждания, констатирани при прегледа на 04.07.2015 г., констатацията за „Хематом в областта на главата, орбити и носа“ съответства на уврежданията, описани подробно в отделните медицински документи в трите болници в [населено място], издадени през следващите дни, които въззивният съд е обсъдил подробно. Въззивният съд се е произнесъл по възражението на ответника А. А., че травматичните увреждания на ищеца, описани в медицинските документи от [населено място], не са причинени при побой на 04.07.2015 г., като го е приел за неоснователно. Този извод е мотивиран от въззивния съд със съображението, че по делото липсват както твърдения от ответника, така и доказателства, ищецът в промеждутъка след процесния инцидент от 04.07.2017 г. и до 19.08.2017 г. да е претърпял друг инцидент. Макар уврежданията, нанесени в устната кухина на ищеца, да не са отбелязани при прегледа на 04.07.2015 г. в [населено място], те са констатирани на следващия ден в [населено място] при прегледа в УМБАЛ „А., а и впоследствие – на 19.08.2017 г. при преглед в АГППИДП ООД. Дори в рентгеновото изследване от 04.07.2015 г. да е констатирано, че не личат фрактури на костите на черепния свод, това не изключва счупване на носа, тъй като той не е част от черепния свод, а и счупването е съвсем реално, след като е наложило оперативна намеса в УМБАЛСМ „Пирогов“ ЕАД, за което ищецът е престоял в болницата през периода 06.07.2015 г. – 13.07.2015 г. Обстоятелството, че през посочения период ищецът е бил на лечение в УМБАЛСМ „Пирогов“, не изключва възможността в същото време, на 11.07.2015 г., той да е посетил и дентална клиника, която да констатира и проблема с избита мостова протеза и счупено пънче на един от зъбите. На следващо място – възражението на ответника, че той не е причинил уврежданията на ищеца, се опровергават от съвкупната преценка на доказателствата по делото, която въззивният съд е извършил. Дори да не е вярно казаното от майката на ищеца, че по лицето на сина й е имало следи от пръстени, които ответникът носел, това не е в състояние да изключи участието му в процесния инцидент, предвид извършеното от него признание в досъдебното производство, на която се е позовал и въззивният съд. Другото възражение, че свидетелката М. Т. не е могла да има видимост към процесния инцидент от местоположението й в градинката пред ЖП-гарата, е неподкрепено с доказателства, тъй като, противно на твърденията на касатора, по делото няма сателитни снимки, които да потвърдят това твърдение.

В касационната жалба има общо позоваване на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, без това основание да се свързва с конкретен въпрос и без обосновка с какво разглеждането на конкретното дело по същество от ВКС ще допринесе за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Такова бланкетно позоваване на чл.280, ал.1, т.3 ГПК не обуславя допускане на касационно обжалване.

Не е налице и основанието по чл.280, ал.2, предл. 3 ГПК – очевидната неправилност. При прочита на въззивното решение не се констатират груби нарушения на закона и на правилата на формалната логика.

В обобщение – не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.

При този изход на делото на ответника Д. И. П. следва да се присъдят сторените разноски за касационното производство в размер на 1000 лв. по договор за правна защита и съдействие от 23.07.2024 г.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,