Определение № 448 от 11.02.2025 г. на ВКС по т. д. № 70/2025 г.

Производството е по чл. 274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на пълномощника на на управителя на „ИМПЕРА ТРЕЙДИНГ“ООД, ЕИК против определение №675 от 30.10.2024 г. на АС-Варна по в.ч.т.д. № 512/2024 г., с което е потвърдено разпореждане №4307/19.08.2024 г., постановено по т. д. № 532/2023 г. по описа на Окръжен съд – Варна, с което е била върната, като просрочена, подадената от същия жалбоподател ВЖ срещу постановеното по същото дело по описа на ОС-Варна решение №296/01.07.2024 г. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са релевирани основанията за допускане на касационно обжалване по т. 3 на чл.280 ал.1 ГПК по 20 броя въпроси, които обобщено могат да се прецизират и сведат до това, кога следва да се счита за изпълнен фактическият състав на нормата в чл.38а ал.3 ГПК за електронно връчване на документи на страната и попада ли в него като елемент изразено от страната изрично съгласие за осъществяване на връчване и какви са последиците от неизпълнение на горния фактически състав за страната, която е изпълнила указаното задължение за внасянето на държавна такса по подадена веднага след узнаването на дадените от съда, приети за редовно връчено по чл.38а ал.3 ГПК, указания за това. Ответникът по частната касационна жалба „Слава 93“ЕООД изпраща писмен отговор от пълномощника на страната, в който изразява становище за липса на предпоставки за допускане на касационно обжалване. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, приема следното: Частната касационна жалба е процесуално допустима - подадена е в законовия срок срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. За да постанови обжалваното определение, съставът на въззивния съд е приел следното: Производството пред първоинстанционния съд е било образувано по искова молба на „Слава 93“ЕООД срещу „Импера Трейдинг“ ООД, ЕИК:[ЕИК] за осъждане на ответното дружество да заплати сумата от 120 000.00 лв., представляваща неплатена част от възнаграждение по договор за консултантски услуги от 20.09.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба както и мораторна лихва върху главницата, претендирА. от датата следваща издаване на проформа фактура №1/10.01.2023г. до подаване на иска на 19.09.23г., в размер на 10 021 лева. По спора е било постановено решение № 296/01.07.2024г., което се е обжалвало от „Импера Трейдинг“ ООД с въззивна жалба вх. №18484/17.07.2024г. В процеса на администриране, въззивната жалба е била оставена без движение с разпореждане № 3792/19.07.2024г. за изпълнение задължителни указания – внасяне на дължима държавна такса по жалбата и такса за преписи за насрещната страна. Прието е, че ебило налице редовно връчване на това съобщение чрез ЕПЕП, на 27.07.2024г., от който момент е започнал да тече срокът за изпълнение, изтекъл на 05.08.24г. С обжалваното разпореждане №4307/19.08.2024г., с което е върната нередовна въззивна жалба /поради неотстраняване нередовност в указания срок/, съдът е приел, че е налице редовно връчване на разпореждането за без движение по реда на чл.38, ал. 2 вр.чл.41а от ГПК в първия ден след изтичане срока за изтеглянето му чрез ЕПЕП, считано от 27.07.2024г. или срокът бил изтекъл още към 05.08.2024г. Поради неизпълнение на указанията в дадения едноседмичен срок след връчването, вкл. до постановяване на обжалваното разпореждане от 19.08.24г., първата инстанция е постановила връщане на въззивната жалба. С разпореждане №4359/22.08.2024г. съдът е приложил към преписката по жалбата молбата на въззивника с доказателства за заплатената държавна такса, постъпила по делото на 21.08.2024г., след срока за изпълнение на разпореждането за без движение. В ЧЖ пред въззивния съд от жалбоподателя са се навели доводи, че разпореждането за без движение не е било редовно връчено на стрната, за да може същата да изпълни своевременно указанията. Поддържало се е, че по делото е бил посочен адрес за връчване на пълномощника в [населено място] както и ел.поща на същия, но стрнатата не е давала съгласие да получава електронни документи и книжа. Отговор на исковата молба по делото е бил подаден като електронен документ, подписан с електронен подпис на адвокат П., пълномощник на ответната страна Импера трейдинг ООД, на електронната поща на съда. В адресната част в действителност е бил посочен физически адрес за връчване в [населено място] както и електронна поща на пълномощника на дружеството адв. А. П.. Приложени по делото са и два броя завления за електронен достъп до делото, единият подаден от адв.П., чрез ЕПЕП, а другият от адв.К. Р. (л.78), преупълномощен от първата, чрез ССЕВ. Видно от приложените заявления на процесуалните представители на дружеството е предоставен достъп до електронното дело като никой от тях не е заявил изрично, че желае да получава електронни призовки и съобщения за настоящото дело. /липсва попълване на тази част от заявлението/ Същевременно, обаче, видно от приложения по делото Електронен пакет адв.П. не е отбелязала отказ за връчване на електронни документи. Няма постъпил пред съда и последващ отказ за връчване на книжа по реда на чл.38, ал.2 ГПК. Последващите действия спрямо страната - призовавания за съдебно заседание и връчване на постановеното по делото решение са извършени чрез връчване на призовка от служител на съда на физически адрес. С молба от 29.03.2024г., подписана с КЕП, страната е изпълнила дадени от съда указания за внасяне на депозит за експертиза чрез ЕПЕП. По делото също е налице молба от Импера трейдинг ООД, чрез адв.П., подадена като електронен документ, но чрез Системата за сигурно електронно връчване. Въззивната жалба на дружеството е подадена отново от служебния имейл на пълномощника адв.П., чрез ССЕВ като електронен документ. По същия начин е депозирана и молба на ответника от 21.08.2024г. в изпълнение на дадените указания за внасяне на държавна такса по въззивната жалба – подадена чрез ССЕВ както и молба от 20.08.2024г. за отмяна на постановеното от съда връщане на въззивна жалба. На база така констатираните като извършени от страната действия, съставът на АС-Варна е изложил следните съображения и свързаните с тях изводи относно неоснователността на ЧЖ срещу разпореждането на С-Варна за връщане поради просрочие, на подадената от същия жалбоподател ВЖ: Съгласно чл.38а, ал.1 от ГПК, лицето, извършило процесуално действие в електронна форма, е длъжно да посочи електронен адрес за уведомяване за удостоверяване получаването на електронното изявление и за резултата от техническата проверка на извършеното действие. При извършване на процесуално действие в електронна форма лицето може да се съгласи да приема електронни изявления и електронни документи от съда по делото в производството пред съответната инстанция или пред всички инстанции, а съгласно ал.3, лицето, извършило процесуално действие в единния портал за електронно правосъдие, се съгласява да приема електронни изявления и електронни документи, съобщения, призовки и книжа в производството пред съответната съдебна инстанция и пред всички инстанции. Съгласието по ал.2 и ал.3 може да се оттегли по всяко време, като оттеглянето не засяга редовността на вече извършените действия. Съгласно чл.38, ал.2 ГПК, връчването може да се извърши на избран от страната електронен адрес за връчване чрез: 1. чрез ЕПЕП -единния портал за електронно правосъдие; 2. квалифицирана услуга за електронна препоръчана поща съгласно чл. 3, параграф 37 от Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014г. и 3. (в сила от 19.09.2023г.) ССЕВ – чрез системата за сигурно електронно връчване по чл.26, ал.2 от Закона за електронното управление. Когато не е избрана възможност за връчване по ал.2, но страната е посочила адрес на електронна поща, връчването се извършва на посочения адрес. Съгласието за връчване по ал.2 и 3 може да се оттегли по всяко време, като оттеглянето не засяга редовността на вече извършените действия. С разпоредбата на чл.41а от ГПК е предвидено, че когато връчването се извършва по чл.38, ал.2 ГПК съобщението, съдържащо информация за изтегляне на призовката, съобщението или книжата, се смята за връчено в деня на изтеглянето му от адресата, а в случай че не бъде изтеглено в 7-мо дневен срок от неговото изпращане, то се смята за връчено в първия ден след изтичане на срока за изтегляне. Когато връчването се извършва по чл.38, ал.3 и ал.6, съобщението, съдържащо информация за изтегляне на призовката, съобщението или книжата, се смята за връчено в деня, в който адресатът е потвърдил получаването му. В случай че получаването не е потвърдено в 7-дневен срок от неговото изпращане, съобщението се връчва по общия ред. С оглед горния прочит на дадената с ГПК уредба относно връчването на електронни документи, според съда съществен се явява въпросът дали страната се е съгласила с връчването по този ред на призовки и съобщения, и по-конкретно, дали с подаденото чрез ЕПЕП на 29.11.2023г. заявление за достъп до електронно дело адв.П. се е съгласила с този начин на връчване. Според изложеното от съда, само по себе си подаването на заявление за достъп през ЕПЕП, на посочената от пълномощника електронна поща, не представлява съгласие, при липса на отразена изрично воля, за получаване на електронни призовки и съобщения С оглед констатираното последващо извършване на процесуално действие от страната през същата система на посочения по делото електронен адрес на пълномощника, съдът е счел, че е налице основанието,предвидено в чл.38а, ал.3 ГПК за фингирано съгласие за връчване на електронни документи, доколкото не е налице отразено оттегляне – арг. от чл.38а, ал.4 от ГПК и доколкото при подаване на заявлението за достъп на 29.11.2023г. не е отразен изрично отказ на страната чрез пълномощника й, да получава книжа и призовки по този ред /в електронен пакет на л.77, в „описание“ липсва такава забележка/. Именно като предпоставка за приложение на фикцията в чл.38а, ал.3 ГПК съдът е възприел постъпилата от адв.П. молба от 29.03.24г., с която е извършено през ЕПЕП дължимо от страната процесуално действие, съотв. е дадено съгласие и за връчване на съобщения по този ред. С това си действие лицето, извършило процесуалното действие в единния портал за електронно правосъдие/ЕПЕП/, се съгласява да приема електронни изявления и електронни документи, съобщения, призовки и книжа в производството пред съответната съдебна инстанция и пред всички инстанции. Макар еднократно, извършеното по този начин процесуално действие осъществява предпоставката по цитираното по-горе изключение в чл.38а, ал.3 ГПК. Поради това, извършеното от първоинстанционния съд връчване на съобщението за без движение на въззивната жалба на Импера трейдинг ООД е връчено съгласно чл.41а, ал.1 от ГПК - когато връчването се извършва по чл.38, ал.2 ГПК: съобщението, съдържащо информация за изтегляне на призовката, съобщението или книжата, се смята за връчено в деня на изтеглянето му от адресата. В случай че съобщението не бъде изтеглено в 7-дневен срок от неговото изпращане, то се смята за връчено в първия ден след изтичането на срока за изтегляне. Ето защо, според съда, изпратеното по този начин съобщение за разпореждането от 19.07.24г. е връчено на 27.07.24г., откогато тече срокът за изпълнение, изтичащ на 03.08 /неприсъствен ден/, съответно изтекъл на 05.08.2024г. /в присъствен ден/. Изпълнение на разпореждането е било предприето от страната едва 21.08.2024г. през системата за сигурно електронно връчване, след установения законен срок. Друг, според съда, би бил изходът по частната жалба в случай, че страната не бе извършила каквото и да е процесуално действие в електронна форма след подаденото заявление за достъп чрез ЕПЕП до постановяване на разпореждането за връщане на въззивната жалба от 19.08.2024г. Тогава от значение би било именно потвърденото от адвоката узнаване на съобщението на 20.08.2024г. Друг извод не следва и от разпоредбата на чл.51, ал.3 ГПК, предвиждаща, че връчването на адвокат може да се извърши и само електронно на посочен електронен адрес за връчване по реда на чл.38, ал.2 ГПК. Относно допускане на касационно обжалване на основание чл.280 ал.1,т.3 ГПК по обобщения въпрос кога следва да се счита за изпълнен фактическият състав на нормата в чл.38а ал.3 ГПК за електронно връчване на документи на страната и попада ли, като елемент в него, изразено от страната изрично съгласие за осъществяване на връчване и какви са последиците от неизпълнение на горния фактически състав за страната, която е изпълнила указаното задължение за внасянето на държавна такса по подадена веднага след узнаването на дадените от съда, прието за редовно връчено по чл.38а ал.3 ГПК, указание за това, настоящият състав на ВКС,ТК,Първо т.о. намира следното: Съгласно уредбата в ГПК на връчването на съобщения и книжа по електронен път/ чл.38 ГПК- в сила от 30.06.2021 г.,същото може да се извърши на избран от страната електронен адрес за връчване чрез: единния портал за електронно правосъдие -ЕПЕП; квалифицирана услуга за електронна препоръчана поща г; системата за сигурно електронно връчване по чл.26 ал.2 от ЗЕУ. Съгласно текста на чл. 38а ал.1-4- в сила от 30.06.2021 г. лицето, извършило процесуално действие в електронна форма, е длъжно да посочи електронен адрес за уведомяване за удостоверяване на получаването на електронното изявление и за резултата от техническата проверка на извършеното действие. Според ал.3 лицето, извършило процесуално действие в единния портал за електронно правосъдие, се съгласява да приема електронни изявления и електронни документи, съобщения, призовки и книжа в производството пред съответната съдебна инстанция и пред всички инстанции. Съгласието по ал. 2 и 3 може да се оттегли по всяко време, като оттеглянето не засяга редовността на вече извършените действия. Разпоредбите на закона/ал.3 и ал.4 на чл.38а ГПК/ се явяват пределно ясни и недвусмислени и в този смисъл не се нуждаят от тълкуване, от което следва,че не е налице и изпълнена хипотезата на нормата в чл.280 ал.1,т.3 ГПК. От друга страна изводите на съда в насока, че с постъпилата от адв.П. молба от 29.03.24г.-пълномощник на ищеца „Импера Трейдинг“ООД, с която е извършено през ЕПЕП дължимо от страната процесуално действие, съотв. е дадено съгласие и за връчване на съобщения по този ред и лицето, извършило процесуалното действие в единния портал за електронно правосъдие/ЕПЕП/ по този начин се съгласява да приема електронни изявления и електронни документи, съобщения, призовки и книжа в производството пред съответната съдебна инстанция и пред всички инстанции е напълно в съответствие с цитираните императивни процесуални норми. Същото се отнася и за изводите, че извършеното от първоинстанционния съд връчване на съобщението за без движение на въззивната жалба на Импера трейдинг ООД е връчено съгласно чл.41а, ал.1 от ГПК - когато връчването се извършва по чл.38, ал.2 ГПК: съобщението, съдържащо информация за изтегляне на призовката, съобщението или книжата, се смята за връчено в деня на изтеглянето му от адресата. В случай че съобщението не бъде изтеглено в 7-дневен срок от неговото изпращане, то се смята за връчено в първия ден след изтичането на срока за изтегляне. При това положениу изпратеното по този начин съобщение за разпореждането от 19.07.24г. е връчено на 27.07.24г., откогато тече срокът за изпълнение, изтичащ на 03.08 /неприсъствен ден/, съответно изтекъл на 05.08.2024г. /в присъствен ден/. Изпълнение на разпореждането е било предприето от страната едва на 21.08.2024г. през системата за сигурно електронно връчване, след установения законен срок за това. Относно последиците от пропуска на страната се прилага императивната разпоредба на чл.262 ал.2 т.2 ГПК във връзка с ал.1 на същия член, свързваща неотстраняването в седмодневен срок на недостатъците на ВЖ/ невнасяне на д.т.-недостатък по чл.261 т.4 ГПК/, която свързва пропускът на страната с връщането на самата ВЖ. Следователно не е налице основание за допускане на касационно обжалване в хипотезата на чл.280 ал.1, т.3 ГПК на обжалваното определение. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Първо отделение