Определение № 2490 от 22.05.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1558/2024 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от „Профилактика, рехабилитация и отдих“ ЕАД, чрез юрк. М. Т., против определение № 571/09.02.2024 г. по гр.д. № 2581/2023г. на ВКС, III г.о., в частта, с която е оставена без разглеждане като процесуално недопустима подадената касационна жалба срещу въззивното решение № 32/11.02.2022 г. по в.гр.д. № 540/2021 г. на Окръжен съд – Ловеч. В частната жалба се сочат основания за нищожност на обжалваното определение, както и за недопустимост и се иска връщане на делото на друг състав на ВКС за продължаване на съдопроизводствените действия. В условията на евентуалност жалбоподателят счита определението за незаконосъобразно и неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост и моля същото да бъде отменено. Ответната страна по жалбата не представя отговор. Върховният касационен съд, Гражданска колегия, трето отделение, за да се произнесе по частната жалба, съобрази следното: Частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК определение, при спазване на едноседмичния преклузивен срок. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Съображенията за това са следните: Производството по гр.д. № 2581/2023г. на ВКС е образувано по касационни жалби на „Пи Ес Хотели“ ООД и „Профилактика, рехабилитация и отдих“ ЕАД против решение № 32/11.02.2022 г. по в.гр.д. № 540/2021 г. на Окръжен съд – Ловеч, с което е обезсилено решение № 260105/03.09.2021 г. по гр.д. № 507/2019 г. на Районен съд – Троян, с което предявеният от „Пи Ес Хотели“ ООД иск с правно основание чл. 59 ЗЗД за заплащане на сумата 6164,64 лв., ведно с лихва за забава от 15.11.2018 г. до окончателното изплащане, е отхвърлен като неоснователен, а по предявения от „Профилактика, рехабилитация и отдих“ ЕАД насрещен иск „Пи Ес Хотели“ ООД е осъдено да плати сума в размер на 991,20лв., платена без основание по фактура № 48/31.07.15 г., ведно със законната лихва от 10.12.2017 г. до окончателното изплащане. Съставът на ВКС е приел, че процесуално допустима е само жалбата на „Пи Ес Хотели“ ООД и е допуснал касационно обжалване на въззивното решение по тази жалба. Подадената от „Профилактика, рехабилитация и отдих“ ЕАД касационна жалба е приета за процесуално недопустима и е оставена без разглеждане, доколкото касае частта от въззивното решение, в която съдът се е произнесъл по насрещен иск с цена на иска под предвидения в чл. 280, ал. 3, пр.1 ГПК минимум – 5000 лева за граждански дела. Обжалваното определение подлежи на проверка от настоящия състав на ВКС в тази му част. Определението на ВКС е валидно, допустимо и правилно поради следните съображения: В инициираното исково производство първоначално формулираният петитум на предявения от „Профилактика, рехабилитация и отдих“ ЕАД насрещен иск е за осъждане на „Пи Ес Хотели“ ООД да заплати сумата от 991,20 лв., получена от ищеца без основание. След дадени указания от съда в уточняваща молба е формулиран втори петитум по насрещния иск – в условията на евентуалност да се прогласи нищожност на правоотношението между „Пи Ес Хотели“ ООД и „Профилактика, рехабилитация и отдих“ ЕАД на основание чл. 26, ал. 2, предл. 2 и 4 ЗЗД и чл. 26, ал. 1, предл. 1 и 2 ЗЗД. С първоинстанционното решение първоначалният иск е отхвърлен като неоснователен, а насрещният осъдителен иск е уважен изцяло. Съдът изрично е посочил, че поради този резултат предявеният в условията на евентуалност насрещен иск по чл. 26, ал. 1 и 2 ЗЗД не подлежи на разглеждане. От своя страна, въззивният съд е обезсилил изцяло първоинстанционното решение поради неотстранени нередовности на исковата молба и на насрещната искова молба. Следователно предмет на гр.д. № 2581/2023г. на ВКС, III г.о., е въззивното решение в двете му части – по главния иск с цена на иска над 5000 лв. и насрещния осъдителен иск с цена на иска под 5000 лв. При това положение правилно съставът на ВКС е оставил без разглеждане касационната жалба срещу въззивното решение в частта по насрещния осъдителен иск, съобразявайки разпоредбата на чл. 280, ал. 3, предл. 1 ГПК. Доводите на жалбоподателя за нищожност и недопустимост на обжалваното определение са неоснователни. С него не се потвърждава нищожен въззивен акт, първо, защото определението по чл. 288 ГПК има специфичен характер и с него не се разглежда по същество въззивното решение (в този смисъл в него съдът няма правомощие да формира извод за наличието на порок във въззивното решение и да го потвърди или отмени). Второ, както се изясни, въззивното решение не е нищожно, а и дори съдът да беше допуснал нарушение и да не беше разгледал подлежащ на разглеждане евентуален иск, порокът на решението му не би бил нищожност. Съставът на ВКС не е допуснал и други нарушения, водещи до нищожност или недопустимост на обжалваното определение – то е постановено по предявената касационна жалба, в писмен вид от съд в надлежен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, подписано е и изразява волята на съда по начин, от който може да се изведе нейното съдържание. Поради изложените съображения обжалваното определение на състав на ВКС, III г.о., следва да бъде потвърдено. Воден от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение