Определение № 295 от 27.05.2021 г. на ВКС по т. д. № 1585/2020 г.

Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Национална агенция за приходите /ищец в първоинстанционното производство/, [населено място] чрез процесуален представител В. П. срещу решение № 83 от 09.03.2020г. по в. т. дело № 809/2019г. на Пловдивски апелативен съд, II търговски състав, с което е потвърдено решение № 119 от 11.10.2019г. по т. дело № 33/2019г. на Хасковски окръжен съд, 8 граждански състав в частта, с която е отхвърлен предявеният от Национална агенция за приходите против „К. и Н.“ ЕООД /в несъстоятелност/ иск с правно основание чл. 694, ал. 2, т. 1 ТЗ за установяване поредност на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ на приети в производството по несъстоятелност публични вземания в общ размер 55 059,79 лв. – главници и лихви. Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Изразява несъгласие с извода на въззивния съд, че публичните вземания не се ползват с привилегията по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ, поради вписване на наложените запори в ЦРОЗ след датата на откриване на производството по несъстоятелност на длъжника. Счита, че вписването на обезпечителната мярка в ЦРОЗ не е елемент от фактическия състав на налагането й по реда на ДОПК. Твърди, че в чл. 638, ал. 4, изр. 3 ТЗ и в останалите разпоредби на ТЗ не е регламентирана пречка за вписване в съответния регистър на обезпечителна мярка, наложена преди откриване на производството по несъстоятелност. Счита, че предлаганото от въззивния съд тълкуване на нормата на чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ отрича наличието на привилегия за кредитора, чиито вземания са обезпечени със запори, вписани в ЦРОЗ. В допълнение излага съображения, че разпоредбата на чл. 638, ал. 4, изр. 2 ТЗ е неприложима спрямо запори, наложени по реда на ДОПК. Моли обжалваното решение да се отмени и да се установи поредност на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ на приетите в производството по несъстоятелност публични вземания. В приложеното към касационната жалба изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът релевира доводи за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл по следния материалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото: „Следва ли кредиторът, чиито вземания са обезпечени със запор, наложен по реда на ДОПК преди датата на съдебното решение за откриване на производството по несъстоятелност, но вписан в съответния регистър по реда на Закона за особените залози след тази дата, да се удовлетвори привилегировано по реда на чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ?“. Ответникът Е. Н. П. в качеството на синдик на „К. и Н.“ ЕООД /в несъстоятелност/ - ответник в първоинстанционното производство, оспорва касационната жалба и излага съображения за липса на твърдяното основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Счита, че липсва противоречие и съмнение в съдебната практика по въпроса дали е необходимо вписване в ЦРОЗ и към кой момент същото следва да бъде осъществено, за да е релевантно за приложението на чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ. Ответникът „К. и Н.“ ЕООД /в несъстоятелност/ не изразява становище по касационната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на данните по делото, приема следното: Касационната жалба е редовна от външна страна - подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 283 ГПК преклузивен едномесечен срок, насочена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и съдържанието й отговаря на разпоредбата на чл. 284 ГПК. Въззивният съд е приел, че спорният по делото въпрос е дали запорът на движими вещи, наложен по реда на ДОПК преди откриване на производството по несъстоятелност на длъжника, но вписан след неговото откриване, създава за кредитора Държавата, представлявана в производството от НАП, привилегия за удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т.1 ТЗ. Констатирал е, че с Постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх. № С170026 – 022 – 0083941/13.12.2017г., издадено от публичен изпълнител при ТЗ на НАП – Пловдив, е наложен запор върху движими вещи - три броя топлообменник и три броя контролно табло, на основание чл. 200 връзка с чл. 201, ал. 1 връзка с чл. 195, ал. 1 – 3 ДОПК; по партидата на „К. и Н.“ ЕООД /в несъстоятелност/ в ЦРОЗ е налице вписване от 07.12.2018 г. под № 2018120701534 на разпореждане за служебно вписване на запор на имуществото по чл. 4 ЗОЗ в полза на НАП; с решение от 08.11.2018г. по т. дело № 114/2018г. на Окръжен съд – Хасково е обявена неплатежоспособността на „К. и Н.“ ЕООД и е открито производство по несъстоятелност на дружеството. При тази фактическа установеност въззивният съд е приел за безспорно, че вписването в ЦРОЗ на обезпечителните мерки, наложени от публичния изпълнител по реда на ЗОЗ, е след датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност на длъжника. Изтъкнал е, че вписването по реда на ЗОЗ създава привилегия за удовлетворяване на кредиторите в производството по несъстоятелност на основание чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ; от момента на вписването заложният кредитор може да противопостави правата си на останалите кредитори и да претендира предпочтително удовлетворение от заложеното имущество, както и че разпоредбата на чл. 638, ал. 4, изр. последно ТЗ предвижда забрана за налагане на обезпечителни мерки по реда на ГПК и ДОПК върху имуществото на длъжника след откриване на производството по несъстоятелност. Изложил е съображения, че е налице заобикаляне на забраната чрез вписване в ЦРОЗ на постановлението на публичния изпълнител за налагане на обезпечителни мерки след откриване на производството по несъстоятелност с твърдението, че същите са наложени по – рано, като последица от подобно вписване не може да бъде неговата противопоставимост на кредиторите на несъстоятелността. С оглед на това решаващият състав е приел, че при открито производство по несъстоятелност, за да има действие, привилегията следва да е възникнала до датата на вписване в Търговския регистър на решението за откриване на производство по несъстоятелност, което включва не само налагането на обезпечителните мерки, но и вписването им в ЦРОЗ. Съобразявайки изложеното, въззивният съд е заключил, че предявеният установителен иск по чл. 694, ал. 1 ТЗ е неоснователен, тъй като е недопустимо да се приеме, че кредиторът Държавата, представляван в производството по несъстоятелност от НАП, има поредност на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ на публичните вземания в общ размер 55 059,79 лв., като противното би означавало да бъде нарушен редът за разпределение, предвиден в чл. 722 ТЗ. Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК. Правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по него. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. Формулираният от касатора материалноправен въпрос е релевантен за спора, но не обосновава извод за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Съгласно т. 4 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалвания въззивен съдебен акт, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. В настоящия случай, извън общото твърдение, че по отношение на запора, вписан по реда на ЗОЗ, е налице празнота в действащата законодателна уредба, касаторът не сочи неправилна поради неточно тълкуване съдебна практика, която да се нуждае от промяна, нито поддържа настъпили изменения в правната уредба или обществените условия, които да налагат осъвременяване на съдебната практика, както и не обосновава непълнота, неяснота или противоречивост на правната уредба. Поради това, че касаторът не е обосновал основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, доводът за допускане на касационно обжалване по формулирания правен въпрос е неоснователен. В допълнение следва да се отбележи, че преобладаващо в правната доктрина и съдебната практика е становището за корективно тълкуване de lege lata на чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ в частта, предвиждаща привилегия при удовлетворяване на вземанията, обезпечени със запор или възбрана, вписани по реда на ЗОЗ. Приема се, че вписването на запор има за последица противопоставимост на правата на обезпечения кредитор по отношение на кредитор, в чиято полза е учреден по-късно особен залог върху запорираното имущество /чл. 12, ал. 2 и чл. 30, ал. 1 ЗОЗ/, като при принудително изпълнение заложният кредитор ще има качеството на хирографарен, а не за обезпечен. Вписването на запор по реда на ЗОЗ не дава право на взискателя да се удовлетвори предпочтително от имуществото, върху което е учреден запора, като такова право не може да има и кредиторът с прието вземане в производството по несъстоятелност. Отчита се, че целта на вписването на обезпечителните мерки по реда на ЗОЗ не е създаване на право на предпочтително удовлетворяване, а създаване на предимство при конкуренция между различните способи на принудително изпълнение върху същото имущество, тъй като вписването на насочването на принудително изпълнение по реда на ГПК и ДОПК осуетява пристъпването към изпълнение от страна на заложния кредитор /чл. 32а ЗОЗ/. Взискателят, вписал запор по реда на ЗОЗ, няма специални права и привилегии спрямо останалите кредитори на несъстоятелността, защото наложените в изпълнителното производство запори са непротивопоставими на кредиторите на несъстоятелността /чл. 638, ал. 4, изр. 2 ТЗ/. Въпрос за необходимостта от корективно тълкуване на чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ, респ. дали вземанията, обезпечени със запор, вписан по реда на ЗОЗ, се ползват от привилегия в производството по несъстоятелност, не е поставен от касатора, нито е обсъден от въззивната инстанция, поради което не може да бъде допуснат служебно от касационния съд. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение