Определение № 593 от 25.04.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1583/2011 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма] [населено място] против въззивно решение от 30.06.2011 г. по гр. дело № 4880/2011 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 22.11.2010 г. по гр. дело № 15727/2010 г. на Софийски районен съд в частта, с която на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е признато за незаконно и отменено уволнението на Ф. Л. Н. извършено със заповед № 31 от 29.01.2010 г. на управителя на [фирма] и на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ същият е възстановен на заеманата до уволнението длъжност - изпитател на софтуер (тестер) и е обезсилено решението в частта по иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ във вр. с чл. 225, ал. 1 и ал. 2 КТ и делото е върнато на Софийски районен съд за произнасяне по предявените искове. Решението се обжалвана в частта, с която са уважени исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ. В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поддържа, че с обжалваното решение в противоречие с представена съдебна практика на ВКС, съдът се е произнесъл по материалноправните въпроси - как следва да се мотивира заповедта за уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ - липса на качества за ефективно изпълнение на работата; необходимо ли е при мотивирана заповед за уволнение на посоченото уволнително основание на служителя да се връчи оценката за неговата работа и представлява ли неефективното изпълнение на трудовите функции липса на качества на служителя по смисъла на чл. т. 5 на чл. 328, ал. 1 КТ и процесуалноправния въпрос - може ли съдът да отмени заповедта за прекратяване на трудовия договор на формално основание без да обсъди събраните по делото доказателства - приложно поле за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Ответникът Ф. Л. Н. не е представил писмен отговор на касационната жалба. Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е потвърдено първоинстанционно решение по разгледани искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна. С обжалваното решение е прието, че заповедта за уволнението на ищеца на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ не е мотивирана, тъй като не съдържа конкретни резултати (факти) от трудовата дейност на уволненото лице сочещи за неефективно изпълнение на трудовите задължения, а изготвената оценка за качеството на работата не е била връчена на уволненото лице и не може да бъде част от заповедта за уволнението, както и че част от посочените в заповедта фактически основания представляват констатации за неизпълнение на трудовите задължения, а не качества, които липсват на служителя. Прието е, че липсва съобразителна част в заповедта, което не може да се преодолее чрез въвеждане на факти в процеса на делото и без да обсъжда представените доказателства, съдът уважил иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 и обусловения иск по т. 2 КТ, отменил уволнението като незаконно и възстановил ищеца на заеманата до уволнението длъжност. Жалбоподателят представя решения на ВКС, в които е прието, че липсващите качества могат да бъдат посочени в отделен документ съставен от работодателя, доведен до знанието на работника или служителя - решение по гр. дело № 287/95 г. ВС; решение № 118/18.04.2006 г. ВКС; представя решения по приложението на чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ относно изискванията за мотивираност на заповедта по гр. д. № 531/2010 г. на ВКС постановено по реда на чл. 290 ГПК; гр. д № 55/2004 г. на ВКС; гр. дело № 1862/2003 г. ВКС; решение № 193/07.03.2006 г. ВКС; определение по гр.д № 29/2010 г. ВКС. Посочените решения имат отношение към постановените материалноправни въпроси, с които е дадено разрешение различно от приетото с обжалваното решение. Това обуславя необходимост обжалваното решение да се допусне до касационно обжалване в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.