Определение № 5 от 03.01.2024 г. на ВКС по т. д. № 467/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационни жалби на ищеца Университетска многопрофилна болница за активно лечение (УМБАЛ) „Медика Русе" ООД и на ответника Национална здравноосигурителна каса (НЗОК) срещу решение № 172 от 08.12.2022 г., постановено по в.т.д. № 138/2022 г. на Великотърновски апелативен съд.

Касаторът УМБАЛ „Медика Русе" ООД обжалва въззивното решение в частта му, с която ( след частична отмяна на решение № 19/21.02.2022 г.по т.д. № 187/ 2021 г. на Русенски окръжен съд ) е отхвърлен предявеният от УМБАЛ „Медика Русе" ООД акцесорен иск за заплащане лихва за забава за горницата над сумата 931.89 лв. до присъдената от първата инстанция сума от 13 634.21 лв., или за разликата от 12 702.32 лв. – лихви за забава за периода от падежа на всяка една от месечните главници до датата на подаване на исковата молба.

В касационната жалба на УМБАЛ „Медика Русе" ООД се поддържа, че в обжалваната му от болницата част въззивното решение е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Сочи се, че в чл. 4, ал. 2 ЗБНЗОК за 2018 г. е предвидена дължимост от възложителя на законна лихва при забава в плащането. Оспорва се извода на апелативния съд, че договореният между страните срок по чл. 45 от договора за 2017 г. и по чл. 46 от договора за 2018 г. касае заплащането само на отчетена дейност, която е в рамките на определената месечна стойност, поради което лихва за забава за заплащане на извършените надлимитни дейности се дължи по общите правила на чл. 84, ал. 2 ЗЗД. Позовавайки се на практика на ВКС, касаторът излага доводи за дължимост на законната лихва, считано от датата на падежа на всяко едно от дължимите плащания, като се акцентира върху липсата на извършени проверки от възложителя с оглед предвидената в двата договора специална процедура за контрол в случаите, ако след анализ на текущо постъпващата информация, се установи тенденция за изпреварващо достигане на определената месечна стойност по Приложение № 2. Претендира се отмяна на въззивното решение в обжалваната му от УМБАЛ „Медика Русе" ООД част, уважаване на акцесорния иск за лихви в пълния претендиран размер от 13 634.21 лв. и присъждане на разноски за касационната инстанция.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът УМБАЛ „Медика Русе" ООД е формулирал следните правни въпроси, за които твърди, че обуславят допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, а именно:

1. „Дължи ли законна лихва за забава НЗОК в случаите, при които в качеството на възложител по договор за оказване на медицинска помощ по КП не заплати на изпълнителя извършената и отчетена дейност по КП над определените месечни стойности, посочени в Приложение №2 към договора за просроченото време и от кой момент следва да се определи ?“;

2. „Приложими ли са общите правила на чл. 84, ал. 2 ЗЗД в договорите сключвани между НЗОК и изпълнители на болнична медицинска помощ, предвид ограниченията за отчитане и заплащане на „надлимитната дейност ?“;

3. „Следва ли съдът при тълкуване на договорна клауза съобразно чл. 20 ЗЗД да търси действителната, а не предполагаемата воля на страните, произтичаща от изменението на тази клауза, като наред с това изследва целта на договора?'"

Сочи се, че въпросите са решени в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение №78/30.5.2017 г. по гр.д. №3351/2016 г. на ІV г.о.; решение №152/02.02.2021 г. по т.д. №385/2020 г. на ІІ т.о.; решение №154/ 04.03.2021г. по т.д. №2530/2019 г. на ІІ т.о. и TP № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС.

В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е депозиран писмен отговор на касационната жалба от НЗОК, в който се твърди, че не са налице поддържаните от болницата основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Акцентира се върху постановеното определение между същите страни №37/27.01.2022 г. по т.д. №726/ 2021 г. на І т.о на ВКС, с което не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, постановено по идентично решен спор относно дължимите лихви. Същевременно се излагат съображения за неоснователност на касационната жалба по съществото на делото, като се подчертава, че в чл. 41 от договора от 2017 г. е предвидено, че клаузата на чл. 4, ал. 2 от договора относно дължимостта на лихва за забава, не се прилага в случай на недостиг на бюджетни средства на НЗОК. Претендира се юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.

Касаторът Национална здравноосигурителна каса обжалва въззивното решение в частта му, с която е потвърдено решение №19/21.02.2022 г. по т.д. № 187/ 2021 г. на Русенски окръжен съд за осъждането на НЗОК да заплати на ищеца УМБАЛ „Медика Русе" ООД сумата 43 569 лв., представляваща извършена и отчетена, но неизплатена медицинска помощ на здравно осигурени лица ( ЗОЛ ) по силата на сключени 2 броя индивидуални договори за извършване на клинични пътеки (КП) за периода 01.01.2018 г.-31.12.2018 г., както и сумата 931.89 лв. – лихва за забава до датата на завеждане на иска.

В касационната жалба на НЗОК се поддържа, че в обжалваната му от здравната каса част въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Твърди се, че за да се претендира заплащане на безплатна медицинска помощ е необходимо тази помощ да отговаря на определени изисквания в Националния рамков договор (НРД за МД). Сочи се, че ищецът не е установил спазването на предвидените в чл. 345, ал. 1 от НРД за МД индикации и условия за завършени клинични пътеки. Подчертава се, че необосновано двете съдебни инстанции са отказали да задължат ищеца да представи медицинската документация за оказаната болнична медицинска помощ, като в тази връзка се твърди, че въззивният състав не е следвало да кредитира заключението на вещото лице по извършената съдебно-счетоводна експертиза. Акцентира се, че в обжалваното решение липсва прогласяване нищожност на договорните клаузи, въвеждащи ограничение за отчитане на заплащането на „надлимитната дейност“, които клаузи от своя страна са съобразени със Законите за бюджета на НЗОК за 2017 г. и 2018 г. Иска се отмяна на въззивното решение в обжалваната му от НЗОК част, отхвърляне на предявените искове с присъждане на разноските по делото, включително юрисконсултско възнаграждение. Прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на УМБАЛ „Медика Русе" ООД.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът НЗОК поддържа наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 и ал. 2, предл. 3 ГПК. Извън бланковото немотивирано твърдение, че въззивното решение е очевидно неправилно, касаторът е формулирал следните правни въпроси:

1. „Следва ли е да се назначи СМЕ при липса на доказателства/ медицинска документация за оказаната болнична медицинска помощ ?“. Твърди се, че въпросът е решен в противоречие с практиката на ВКС и ВС, обективирана в решение № 393/01.10.2010 г. по гр. д. № 4703/2008 г. на II г. о.; решение № 2056/13.10.1958 г. по гр. д. № 5916/1958 г. на I г.о. и решение № 3152/26.12.1969 г. по гр. д. № 2365/1969 г. на II г. о.

2. „Може ли заключението на вещото лице да замести липсващите доказателства, относно фактите, породили необходимостта от тяхното изясняване?“. Според касатора въпросът е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.

3. „При липса на доказателства за оказаната медицинска помощ, как следва да бъде дадена оценка на заключението на вещото лице при изготвена СМЕ ?“ Сочи се противоречие с практиката на ВКС, формирана с решение № 10/09.02.2022 г. по гр. д. № 1921/2021 г. на III г. о.; решение № 14/02.03.2022 г. по гр.д. №997/2021 г. на III г. о.; решение №622/04.08.2006 г. по гр.д. № 298/2005 г. на IV г. о.; решение №762/20.07.2011 г. по гр.д. №1371/2009 г. на I г. о. и решение №17/06.02.2006 г. по гр.д. № 671/2005 г. на I г. о.

4. „Налице ли е редовно водено счетоводството, при нарушение на принципа на документална обоснованост, а именно осчетоводяване на стопанските операции, без преди това да са били издадени първични счетоводни документи за претендирани суми?“. Сочи се противоречие с решение № 13402/28.10.2020 г. на ВАС по адм.д. №6539/2020 г. на I отд. и решение № 5095/27.04.2016 г. на ВАС по адм.д. № 1597/2015 г. на VIII отд.

В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е депозиран писмен отговор на касационната жалба от УМБАЛ „Медика Русе" ООД, в който се твърди, че не са налице поддържаните от НЗОК предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 и ал. 2, предл. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в обжалваните му от касатора части. Излагат се съображения за неоснователност на оплакването в касационната жалба, че ищецът не е доказал осъществената от него болнична надлимитната дейност. Акцентира се върху формираната практика на ВКС, съгласно която здравната каса дължи плащане на надлимитната дейност на болниците, щом е доказано, че извършените от изпълнителя дейности са били в обхвата на гарантирания на здравноосигурените лица пакет дейности.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страните по чл. 280, ал. 1 ГПК, приема следното:

Касационните жалби са процесуално допустими – подадени са от надлежни страни в преклузивния срок по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

С обжалваното решение въззивният състав от Великотърновски апелативен съд е отменил решение № 19/ 21.02.2022 г., постановено по т.д. № 187/2021 г. на Русенския окръжен съд в частта, с която ответникът НЗОК е осъден да заплати на ищеца УМБАЛ „Медика Русе" ООД лихви за забава над сумата 931.89 лв. до присъдената сума от 13 634.21 лв., като вместо това е отхвърлил акцесорния иск за заплащане лихва за забава за горницата над сумата 931.89 лева до присъдената от първата инстанция сума от 13 634.21 лв., или за разликата от 12 702.32 лв. за периода от падежа на всяка една от месечните главници през исковия период до датата на подаване на исковата молба. С въззивното решение е потвърдено решението на Русенския окръжен съд в частта му, с която НЗОК е осъден да заплати на УМБАЛ „Медика Русе" ООД сумата 43 569 лв., представляваща извършена и отчетена, но неизплатена медицинска помощ на здравноосигурени лица по силата на сключени 2 броя индивидуални договори за извършване на клинични пътеки за периода 01.01.2018 г.- 31.12.2018 г., ведно със законната лихва,, считано от датата на предявяване на иска, както и сумата 931.89 лв. – лихва за забава от датата на поканата до датата на завеждане на иска.

С оглед представените по делото писмени доказателства въззивният състав е приел за установени следните релевантни за спора обстоятелства:

• въз основа на два броя индивидуални договора, с предмет: оказване на болнична помощ по клинични пътеки, първият от които №180737/23.05.2017 г., засягащ периода за оказване болнична помощ по КП от 01.01.2018 г. до 31.03.2018 г., а вторият - №180737/04.06.2018 г., засягащ периода от 01.04.2018 г. до 30.11.2018 г., изпълнителят УМБАЛ „Медика Русе" ООД се е задължил да оказва на здравноосигурените лица по § 2, ал. 1 от Закона за бюджета на НЗОК за 2017 г., съответно за 2018 г. и на лицата по § 8, ал. 1 от ЗБНЗОК за 2017 г., съответно по § 9 от ЗБНЗОК за 2018 г., медицинска помощ по КП, подробно изброени в договорите, срещу задължението на възложителя НЗОК да заплаща оказаната болнична помощ. В чл. 4, ал. 2 от договорите е предвидена възможността за заплащане на законна лихва при забава в плащането. Съгласно чл. 38 от договора за 2018 г., изпълнителят отчита с финансово - отчетни документи дейности на стойност в рамките или под равнището на месечната стойност за съответните дейности. В чл. 38, ал. 7 е посочено, че изпълнителят не може да предявява за закупуване от възложителя дейности и медицински изделия, отхвърлени за заплащане поради надвишаване на стойностите за съответните месеци. Аналогично в чл. 37 от договора за 2017 г. е предвидено, че изпълнителят не може да отчита с финансово - отчетни документи дейности на стойност, надвишаваща определената в Приложение № 2 и отчетените такива се посочват като отхвърлени в месечното известие;

• за исковия период ищецът е предоставил медицинска помощ на ЗОЛ по различни клинични пътеки, надвишаваща утвърдените по Приложение № 2 към договорите стойности /лимити/ за съответния исков месец, поради което тази надлимитна дейност не е била заплатена от ответника НЗОК, въпреки отправената покана за това, отправена на 16.04.2021 г.

Произнасяйки се по оплакванията във въззивната жалба на НЗОК апелативният състав е отразил, че спорно по делото е обстоятелството, дали надлимитна дейност, осъществена от ищеца, следва да се заплаща от ответника. Съдът е извършил тълкуване на клаузите в сключените между страните 2 броя индивидуални договори, изменени със споразумения, търсейки действителната воля на страните с оглед целта на договорите и по-конкретно как предметът на договорите, включващ лимити на извършените медицински дейности, се отнасят към целта на договора - предоставяне на ЗОЛ болнична медицинска помощ /БМП/ по клинични пътеки. Приел е, че произтичащите от договорите задължения на болницата към ЗОЛ и другите посочени лица са свързани с правото на тези лица във връзка с прякото действие на чл. 52 от Конституцията на РБ. Позовавайки се на разпоредбите на чл. 4, ал. 1 и ал. 2 ЗЗО и чл. 5 ЗЗО, съгласно които правото на ЗОЛ на достъп до медицинска помощ, без ограничение на територията, при използване солидарно на всички набрани средства и в рамките на посочените в закона медицински дейности, е неотменимо, въззивният съд е формирал извода, че предвидените в договорите клаузи относно извършване, отчитане и заплащане на дейностите само в обхвата на Приложение № 2 към договорите, са в противоречие с целта на договорите и техния възмезден характер. Според съда уговореното закупуване на болнична помощ не може да е подчинено на безвъзмездно предоставяне на услугата от страна на болницата, поради което на изпълнителя на БМП се дължи заплащане на стойността, когато дейността е осъществена действително, съобразно предвиденото в договорите.

Въззивният състав е приел, че наличието на предпоставките за заплащане на процесната надлимитна болнична помощ се установяват от заключението и обясненията на вещото лице по допуснатата от първата инстанция СМЕ. Съдът е подчертал, че в заключението си вещото лице е посочило, че: претендираните от ищеца за заплащане „надлимитни" медицински дейности по КП за процесния период: м. януари - м. ноември 2018 г., без м. юни и м. юли, са извършени действително, като същите са документирани надлежно в съответната медицинска документация в лечебното заведение и са отчетени при ответника по съответния ред. Посочил е, че съобразно заключението на вещото лице по допуснатата от окръжния съд ССЕ, общият размер на извършените от ищеца надмлимитни дейности за исковия период е 43 569 лв. Въззивният състав е отразил, че кредитира заключенията на двете вещи лица като достатъчно пълни, ясни и обосновани, въпреки направените от процесуалния представител на ответника оспорвания на части от тях, които оспорвания смята за несъстоятелни. Съдът е акцентирал, че в откритото заседание на 08.02.2022 г. вещото лице С. А. - изготвила заключението по ССЕ, е обяснила защо смята, че в случая ищецът правилно е осчетоводил като приход неплатените надлимитни дейности, съгласно изискванията на Счетоводен стандарт № 18, който определя третирането на приходите, получени от определени видове сделки. Съдът е посочил, че в същото съдебно заседание вещото лице д-р Д. К. - изготвила заключението по СМЕ, е обяснила, че е имала пълен достъп до всякаква медицинска документация на хартия, включително и до начина на електронно отчитане, което се приема всеки ден от РЗОК, и електронните ежедневни отчети, въз основа на който достъп е извършила обстойна проверка и изготвила заключението. Въззивният съд е обосновал извода, аналогичен на извода в първоинстанционното решение, че исковата претенция по чл. 79 ЗЗД във вр. с чл. 59 от ЗЗО, е основателна и доказана до размер на посочената от вещото лице по допуснатата ССЕ сума 43 569 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба - 01.07.2021 г.

По отношение на уважения акцесорен иск за обезщетение в размер на законната лихва за забава върху главниците на месечно дължимите суми за исковия период, въззивният състав е приел, че оплакванията във въззивната жалба на НЗОК са основателни. Съдът е посочил, че договореният между страните срок по чл. 45 от договора за 2017 г. и по чл. 46 от договора за 2018 г. касае само заплащането на отчетената дейност, която е в рамките на определената месечна стойност. Имайки предвид,е че договорът изобщо не предвижда заплащането на извършените дейности на стойност, надвишаваща месечния лимит, съдът е формирал извод, че възложителят не е изпаднал в забава от момента, посочен от изпълнителя, поради което в случая лихва се дължи по общите правила на чл. 84, ал. 2 ЗЗД - след поканата, която е била отправена на 16.04.2021 г. В тази връзка апелативният състав е приел, че претенцията за натрупана лихва за забава е основателна за периода от 16.04.2021 г. до 01.07.2021 г., която лихва, изчислена върху сумата от 43 569 лв., е в размер на 931.89 лв.

Настоящият състав намира, че първо следва да се произнесе по основателността на искането на касатора – ответник НЗОК за допускане на въззивното решение до касация, тъй като касационната жалба на НЗОК е относима към главния иск по чл. 79, ал. 1 ЗЗД, докато касационната жалба на УМБАЛ „Медика Русе" ООД касае акцесорния иск за лихви, който е обусловен от уважаването на главния иск.

Въззивното решение не е очевидно неправилно по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, тъй като не е постановено нито в явно нарушение на закона (contra legem), нито извън закона (extra legem), нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. Извън обстоятелството, че касаторът не излага доводи за очевидна неправилност на решението, следва да се има предвид, че в случая не би могло „prima facie“ - т.е. без да бъде обсъдени събраните по делото доказателства, да се обоснове извод, че ищецът не е доказал извършването през процесния период на надлимитни дейности в обхвата на гарантирания на здравноосигурените лица пакет болнична помощ, както и че тези дейности не са осчетоводени по предвидения в закона начин.

Извън случаите по чл. 280, ал. 2 ГПК допускането на касационно обжалване предпоставя с обжалваното решение въззивният съд да се е произнесъл по материалноправен и/или по процесуалноправен въпрос, обусловил правните му изводи по предмета на спора, и по отношение на този въпрос да са осъществени някои от допълнителните предпоставки по т. 1 - т. 3 на чл. 280 ал. 1 ГПК. Съгласно разясненията, дадени в т. 1 от Тълк.решение №1/19.02.2010 г. по тълк..д.№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.

Не могат да обосноват допускане на касационно обжалване на въззивното решение първите три въпроса на касатора, свързани с възможността да се доказват релевантни за спора факти чрез назначаването на експертизи и съответно въпроси, относими към възприемането от съда на заключенията на вещите лица: № 1: Следва ли е да се назначи СМЕ при липса на доказателства/ медицинска документация за оказаната болнична медицинска помощ ?“; № 2: „Може ли заключението на вещото лице да замести липсващите доказателства, относно фактите, породили необходимостта от тяхното изясняване?“. и № 3: „При липса на доказателства за оказаната медицинска помощ, как следва да бъде дадена оценка на заключението на вещото лице при изготвена СМЕ ?“. От една страна въпросите не са значими за конкретния правен спор, доколкото в тях не е отчетен решаващия аргумент на въззивния съд, за да кредитира заключенията по извършените медицинска и счетоводна експертизи, а именно: че от заключенията на експертите и от техните обяснения в открито заседание се установява, че както вещото лице д-р Д. К., така и вещото лице С. А., са имали пълен достъп до всякаква медицинска документация на хартия, включително и до начина на електронно отчитане, което се приема всеки ден от РЗОК, както и достъп до електронните ежедневни отчети, въз основа на които те са извършили обстойна проверка и са изготвили заключенията си. От друга страна въпросите не са решени в противоречие с практиката на ВКС. В решение №131/12.07.2018 г. по гр.д. № 131/2018 г. на IV г. о. е прието, че съдът събира доказателствата с участието на страните, но той може да делегира събирането на доказателства и на вещо лице. Прегледаните от експертите материали може да не бъдат представени в оригинал или копие пред съда, но по искане на някоя от страните представянето на конкретен документ, може да бъде изискано от съда, за да бъде оспорена неговата истинност. В случая касаторът-ответник е изразил пред първата инстанция становище да не се приемат част от отговорите на експертите поради непредставяне по делото на пълната медицинска и счетоводна документация, т.е. налице е оспорване на заключенията на вещите лица, без да е поискана тройна експертиза, а не на истиността на документи. Следва да се има предвид, че съгласно чл. 395, ал. 2 ЗСВ всички държавни органи, (какъвто е и НЗОК) и юридически лица ( каквато е болницана), при които се намират материали, необходими за експертизата, са длъжни да осигурят достъп на вещото лице до тях и да оказват необходимото съдействие за изпълнение на задачите на експертизата.

Не покрива общия селективен критерий по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване въпрос № 4 на касатора: „ Налице ли е редовно водено счетоводството, при нарушение на принципа на документална обоснованост, а именно осчетоводяване на стопанските операции, без преди това да са били издадени първични счетоводни документи за претендирани суми ?“. Въпросът е базиран на твърдение на касатора за допуснато от болницата нарушение на принципа на документална обоснованост, което твърдение не е прието за установено от въззивния състав. Напротив, в обжалваното решение апелативният съд е подчертал, че в откритото заседание на 08.02.2022 г. вещото лице С. А., изготвила заключението по ССЕ, е обяснила защо смята, че в случая ищецът правилно е осчетоводил като приход неплатените надлимитни дейности с оглед изискванията на Счетоводен стандарт № 18, който определя третирането на приходите, получени от определени видове сделки.

Настоящият касационен състав намира, че не са налице и поддържаните от касатора УМБАЛ „Медика Русе" ООД предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане на касация на въззивното решение в обжалваната от болницата част.

Първите два въпроса, а именно: № 1 „Дължи ли законна лихва за забава НЗОК в случаите, при които в качеството на възложител по договор за оказване на медицинска помощ по КП не заплати на изпълнителя извършената и отчетена дейност по КП над определените месечни стойности, посочени в Приложение №2 към договора за просроченото време и от кой момент следва да се определи ?“ и № 2 „Приложими ли са общите правила на чл. 84, ал. 2 ЗЗД в договорите сключвани между НЗОК и изпълнители на болнична медицинска помощ, предвид ограниченията за отчитане и заплащане на „надлимитната дейност ?“, са поставени от касатора УМБАЛ „Медика Русе" ООД в контекста на оплакването в касационната жалба и на твърдението в исковата молба, че НЗОК дължи законната лихва, считано от датата на падежа на всяко едно от дължимите плащания, т.е. до 30–то число на месеца, следващ отчетния период по чл. 45 от договора от 2017 г. и до 25- то число на месеца, следващ отчетния период съгласно чл. 48 от договора. Именно във връзка с искането на ищеца за присъждане на лихви за забава по начина, посочен по-горе, са и аргументите на касатора за неправилност на въззивното решение в частта му, с която съдът се е произнесъл по акцесорния иск. В случая въпросите на касатора, относими към твърдението му, че НЗОК дължи лихви за забава за заплащането на извършената надлимитна болнична помощ от датата на забава при условията за плащане на възнаграждението по чл. 4, ал. 2 от договорите, не са решени в противоречие с актуализираната практика на ВКС. В решение №141/21.09.2021 г. по т.д. № 2586/2019 г.. на ВКС, І т.о; решение №50015/20.07.2023 г. по т.д. № 2321/2021 г.. на ВКС, І т.о; решение №47/19.04.2022г. по т. д. № 418/2021г. на ВКС, II т. о.; решение № 50173/16.12.2022 г. по т. д. №419/2022г. на ВКС, I т. о. и др. се приема, че в случаите на предоставена на здравноосигурени лица медицинска помощ в обхвата на основния пакет от здравни дейности, но в превишение на предвидените в индивидуалния договор месечни лимити, е неприложима разпоредбата на чл.23 ал.1 от Методиката, приета с ПМС №57/16.03.2015г., установяващ задължение за НЗОК да заплаща ежемесечно договорената, извършената и отчетената дейност по чл. 2 след проверка на документите по чл. 18, 19 и 20 от Методиката. Като най- ранна дата на забава за заплащането на такава надлимитна помощ в цитираната практика на ВКС се приема приключването на финансовата година и то в случай, че необходимите документи, удостоверяващи извършването на съответните медицински дейности, бъдат представени от изпълнителя след края на съответната финансова година – въпрос, който не е бил предмет на обсъждане във въззивното решение.

Не може да обоснове наличието на общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване въпрос № 3 на касатора УМБАЛ „Медика Русе" ООД: „Следва ли съдът при тълкуване на договорна клауза съобразно чл. 20 ЗЗД да търси действителната, а не предполагаемата воля на страните, произтичаща от изменението на тази клауза, като наред с това изследва целта на договора?'. Въззивният съд е тълкувал клаузите на двата договора с оглед целта на договорите в контекста на разпоредбите на чл. 52 от Конституцията на РБ и чл. 4, ал. 1 и ал. 2 ЗЗО и чл. 5 ЗЗО и по-конкретно как предметът на договорите, включващ лимити на извършените медицински дейности, се отнасят към целта на договора - предоставяне на ЗОЛ на достъп до медицинска помощ, без ограничение на територията, при използване солидарно на всички набрани средства. Отделно следва да се отбележи, че направеното от съда тълкуване на отделните клаузи на договорите е в синхрон с формираната трайна практика на ВКС по тълкуването на идентични клаузи в договорите на болниците с НЗОК за оказване на болнична помощ по клинични пътеки, извършена преди 01.01.2019 г.

С оглед недопускането на касационно обжалване по жалбата на УМБАЛ „Медика Русе" ООД, болницата дължи на НЗОК на основание чл. 78, ал. 3 ГПК във вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ сумата 300 лв. – юрисконсултско възнаграждение за изготвения отговор на касационната жалба.

С оглед недопускането на касационно обжалване по жалбата на НЗОК на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, касата дължи на УМБАЛ „Медика Русе" ООД разходите за отговора на касационната жалба, които са в размер на 3 722.40 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение с ДДС. Настоящият състав намира за основателно възражението на НЗОК по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на заплатеното възнаграждение, съобразявайки се с липсата на правна сложност на спора при формираната трайна практика на ВКС, поради което НЗОК дължи минималния размер на адвокатското възнаграждение. При обжалваем интерес от 44 500 лв. ( 43 569 лв. + 931 лв.) минималният размер по чл. 7, ал. 2, т. 4 във връзка с чл. 9, ал. 3 от Наредба №1/2004г. на ВАдв.С за минималните размери на адвокатските възнаграждения е 3 090 лв. (3/4 от 4 120 лв.), която сума следва да се присъди на болницата.

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение