Определение № 393 от 19.10.2020 г. на ВКС по гр. д. № 3084/2020 г.

Производството е по чл.274 ал.3 т.2 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на „Парапир сервиз” ООД, [населено място], И. С. И. и Д. С. Б. срещу определение на Великотърновски апелативен съд № 170 от 21.08.2020 г. по ч.гр.д.№ 221/ 2020 г., с което, след като е отменено изцяло определение на Великотърновски окръжен съд от 06.08.2020 г. по ч.гр.д.№ 557/ 2020 г., е допуснато обезпечение на бъдещи искове, които ще бъдат предявени от Комисия за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество (КПКОНПИ) против частните жалбоподатели за отнемане на незаконно придобито от тях имущество на стойност 1 692 783,97 лв чрез налагане на възбрана върху притежавани от частните жалбоподатели недвижими имоти и чрез налагане на запор върху техни вещи и вземания по договори за банкови сметки и касета. Жалбоподателите поддържат, че определението е неправилно, тъй като въззивният съд не обсъдил и не направил обективен анализ на представени доказателства. Според тях не е налице обезпечителна нужда, тъй като върху възбранените имоти са учредени ипотеки и те не могат да бъдат отчуждени. Обезпечителните мерки считат за неподходящи, защото средствата по банковите им сметки служат за погасяване на задълженията им по заеми и лизинги, което е в интерес на бъдещия ищец. Оспорват и извода на въззивния съд, че е налице значително несъответствие между доходите и имуществото им като твърдят, че при извършена проверка приходната администрация не е установила наличие на несъответствие. Поради това считат обжалваното определение за незаконосъобразно и претендират за отмяната му. Като основание за допускането му до касационен контрол поставят правни въпроси (уточнени при условията на Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/ 2009 г., ОСГТК, ВКС), свързани със задълженията на въззивния съд да извърши анализ на представените по делото доказателства и да мотивира акта си, с който отменя първоинстанционния; за задължението на съда при предявено искане на обезпечение да съобрази подходяща ли е исканата обезпечителна мярка; налице ли е обезпечителна нужда, ако доказателствата по делото сочат невъзможност ответниците да се разпоредят с имуществото, чието обезпечение се иска; и за необходимостта ищецът по бъдещ иск за отнемане на незаконно придобито имущество да посочи в молбата си по какъв критерий е установил значителното несъответствие между доходите и имуществото на бъдещите ответници. Жалбоподателите считат, че въпросите са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, евентуално – че са разрешени очевидно неправилно от въззивния съд. Ответната страна КПКОНПИ оспорва частната жалба, като излага съображения в подкрепа на мотивите на въззивното определение, а оспорва и наличието на основания за допускане на касационното обжалване, без да излага конкретни съображения. Частната жалба е допустима, но не са налице предпоставките за допускане на обжалвания акт до касационен контрол. Пред първоинстанционния съд делото е образувано по искане на КПКОНПИ за допускане на обезпечение на бъдещи искове за отнемане на незаконно придобито имущество по реда на ЗПКОНПИ от „Парапир сервиз” ООД, [населено място], И. С. И. и Д. С. Б.. По искането е образувано ч.гр.д.№ 557/ 2020 г. на Великотърновски окръжен съд, който с определение от 06.08.2020 г. отхвърлил молбата. По частна жалба на КПКОНПИ срещу това определение е образувано ч.гр.д.№ 221/ 2020 г. на Великотърновски апелативен съд, който с обжалваното в настоящето производство определение отменил първоинстанционния акт и уважил молбата. Въззивният съд посочил в мотивите си, че са налице предпоставките по чл.117 ал.2 ЗПКОНПИ, защото срещу И. С. е повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл.202 НК и защото е установено наличие на значително несъответствие в доходите и имуществото на проверяваните лица. Съдът посочил, че от писмените доказателства по делото се установяват извършените от тези лица придобивни и разпоредителни сделки, придобитите и отчуждени вещи и дружествени дялове, както и наличностите и движенията по банкови сметки, на които са титуляри. Според съда тези доказателства били достатъчни за обосноваване на вероятна основателност както на извода на КПКОНПИ за наличие на значително несъответствие по смисъла на ЗПКОНПИ, така и вероятната основателност на бъдещия иск. Съдът посочил също, че е налице обезпечителна нужда поради възможността ищецът по бъдещия иск да бъде затруднен при осъществяване на правата си по евентуално положително за него решение, а за удовлетворяване на тази нужда са поискани адекватни (съхраняващи имуществото в патримониума на ответниците) обезпечителни мерки. С оглед тези мотиви на въззивния съд, от поставените от частния касатор въпроси само първият обуславя решаващите изводи на въззивния съд. Той обаче няма значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, тъй като по разрешаването му има установена практика. Според тази практика въззивният съд е инстанция по същество на спора и трябва да изготви собствени мотиви. В тях той е длъжен да изложи фактическите си и правни изводи след обсъждане в тяхната съвкупност на всички доводи на страните и на всички релевантни за спора доказателства, които са били събрани по делото (решение № 92/ 06.11.2019 г. по т.д.№ 2100/ 2018 г., І т.о. и цитираните в него). В мотивите на въззивния съдебен акт трябва да бъде посочено кои факти се приемат за установени и въз основа на кои доказателства, а когато страните са направили доводи във връзка с достоверността на тези доказателства, на тези доводи трябва да бъде даден обоснован отговор (решение № 15/ 30.01.2015 г. по гр.д.N 4604/ 2014 г., ІV г.о.). Обжалваното определение е съобразено с така установената практика, поради което по обуславящия въпрос няма основание да бъде допуснато до касационен контрол. Останалите въпроси не са обуславящи. Съдът по същество не е посочил, че за него не съществува задължение да съобрази подходяща ли е исканата обезпечителна мярка и налице ли е обезпечителна нужда. Напротив, тези предпоставки са изследвани и наличието им е прието, като дали това е така в производството по допускане на касационно обжалване не може да се проверява. Съдът не е приел също, че доказателствата по делото сочат невъзможност ответниците да се разпоредят с имуществото, чието обезпечение се иска. Напротив, приел е, че за ответниците такава възможност е налице (ипотеките върху недвижими имоти не препятстват възможността за отчуждаването им). Освен това съдът не е приел, че ищецът по бъдещ иск за отнемане на незаконно придобито имущество не трябва да посочи в молбата си по какъв критерий е установил значителното несъответствие, а е посочил, че такава обосновка е направена и тя се потвърждава от приложените доказателства. Поради това няма основание обжалваният акт да бъде допуснат до касационен контрол по реда на чл.280 ал.1 ГПК. Няма основание за допускане на този контрол и поради очевидна неправилност на обжалвания акт. Според касаторите тази неправилност следва от грешното разрешаване от въззивния съд на поставените от тях правни въпроси. Доколкото част от въпросите са необуславящи, а обуславящият е разрешен в съответствие с установената практика, обжалваният акт не може да бъде оценен като очевидно неправилен. По изложените съображения Върховният касационен съд