Определение № 3505 от 10.12.2025 г. на ВКС по т. д. № 1952/2025 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Г. Н. К., извършваща търговска дейност под фирма ЕТ“Деметра – Атанас Нейков – Галена Кирилова“, срещу решение № 43 от 15.05.2025г. по в.т.д. № 33/2025г. на Апелативен съд – Велико Търново. С решението, като е потвърдено частично е и отменено частично решение № 59 от 21.05.2024г. по т.д. № 64/2023г. на Окръжен съд – Русе, са уважени предявените по реда на чл. 422 от ГПК, вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК искове на „Банка ДСК“ АД срещу касаторката за установяване на вземания в общ размер от 177 706. 28 лева по Договор за кредит № 50 от 24.08.2020г. с Анекс № 1 от 28.09.2020г. и Анекс № 2 от 22.07.2021г., представляващи главница, възнаградителна лихва, лихва за забава, такси и разноски. За вземанията на 22.12.2022г. е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. № 6466/2022г. на Районен съд – Русе. Оплакванията на касаторката – едноличен търговец в подадената жалба са, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния и на процесуалния закон, както и поради необоснованост – касационни основания по чл. 281 от ГПК за неговата отмяна. Въззивният съд не е съобразил, че е било необходимо вземането на банката да е изискуемо преди подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение. Необходимо е съществуването на пълна идентичност между фактическите и правните основания за претендиране на вземането в полза на кредитора. В случая към датата на получаване на уведомлението за предсрочна изискуемост и към датата на подаване на заявлението за издаване на заповедта за незабавно изпълнение наследниците на А. Н. не са изпаднали в забава за плащане на посочените от банката три вноски и лихвите към тях, поради което кредитът е бил незаконосъобразно обявен за предсрочно изискуем. Не е било съобразено, че кредитополучателят е починал преди да настъпи падежът на задължението, както е че по делото не е имало представен погасителен план. Наследникът трябва да има знание за всички елементи от договора за кредит. В случая ответницата не е знаела нито точния размер, нито падежа, нито размера на вноските по кредита. Поканата по смисъла на чл. 84, ал. 2 от ЗЗД следва да е за заплащане на конкретно посочено в нея изискуемо вземане (вноска по кредита с конкретен размер и падеж). Тази покана е различна от уведомлението за предсрочна изискуемост. Същевременно в хипотезата на чл. 60, ал. 2 от ТЗ едноличният търговец става поемател на правата и задълженията от регистрацията. Съгласно изложението на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК при постановяване на въззивното решение съдът се е произнесъл по обуславящи изхода на делото правни въпроси, решени в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и на Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, както и от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – касационни основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК. Конкретно формулираните въпроси са: 1.) Ако фактите, относими към настъпването и обявяването на предсрочната изискуемост по иск по чл. 422 от ГПК, не са се осъществили преди подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, вземането изискуемо ли е в заявения размер и на предявеното основание? 2.) Липсата на погасителен план препятства ли установяването на размера на дълга по договор за банков кредит и може ли тази липса да бъде поправена с изводите на приета съдебно-счетоводна експертиза? 3.) Необходимо условие ли е за обявяване на кредита за предсрочно изискуем по отношение на наследник отделен документ – уведомление, покана, който да съдържа точните елементи на дълга, поканване на издължаване и изтичане на определен срок след връчването му на длъжника, или е достатъчно знанието на наследника за дълга? 4.) Знанието за наличието на някакви задължения на наследодателя равнозначно ли е на „знание за дълга“ и освобождава ли кредитора от изпращане на нарочна покана с конкретизация на същия – глобална сума, сума по пера, срок но договора за кредит и т.н.? Във връзка с въпросите касаторката се позовава на решение № 63 от 29.07.2019г. по т.д. № 1528/2018г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 217 от 08.10.2013г. по гр.д. № 1290/2013г. на ВКС, ГК, ІІІ г.о., решение № 198 от 18.01.2019г. по т.д. № 193/2018г. на ВКС, ТК, І т.о., решение № 123 от 30.11.2017г. по т.д. № 1627/2015г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 18 от 16.02.2016г. по т.д. № 1880/2014г. на ВКС, ТК, І т.о., решение № 34 от 11.08.2016г. по т.д. № 3107/2014г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. От насрещната страна по жалбата „Банка ДСК“ АД е подаден отговор в срока по чл. 287, ал. 1 от ГПК. Съгласно отговора касационната жалба се оспорва като неоснователна. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, за да се произнесе по реда на чл. 288 от ГПК, констатира следното: Касационната жалба е редовна, като съответстваща на изискванията на чл. 284 от ГПК, както и допустима – подадена в срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, от страна с интерес от обжалването. При преценка на изискванията на чл. 280, ал. 1 от ГПК не се установява основание за допускане на касационно обжалване, нито се установява вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното решение, за да бъде решението допуснато до касация при условията на чл. 280, ал. 2 от ГПК. За да постанови решението си, въззивният съд е приел, че съгласно Договор за кредит № 50 от 24.08.2020г., сключен между „Банка ДСК“ АД, като кредитор, и ЕТ „Деметра - А. Н.“, като кредитополучател, банката се е задължила да предостави на едноличния търговец кредит под формата на револвираща кредитна линия в размер на 175 000 лева – за оборотни средства на търговеца със срок на ползване до 24.08.2021г. В чл. 5 от договора е било предвидено, че след изтичане на срока за ползване, кредитът ще се погасява за срок от 12 месеца съгласно погасителен план (такъв, представен по делото е липсвал). В чл. 9.1. е била уговорена годишна лихва, формирана от 1м Euribor + 3%, като в чл. 9.5 е било предвидено начисляването й ежедневно върху действително усвоената и непогасена част от кредита за реалния брой дни на ползване. Лихвата е била платима на 10 – то число на месеца. В чл. 21 от договора страните са уговорили наказателна надбавка при забава в плащане на главница и/или договорната лихва, а в чл. 22 – основанията за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, в т.ч. и не само при „всяко неплащане в срок на уговорените погашения по лихви и/или главница“ (чл. 22, б. “б“). Първоначалният срок за ползване на кредита е бил продължен до 24.08.2022г., съгласно Анекс № 2 от 22.07.2021г., предхождащ Анекс № 1 от 28.09.2020г., а срокът за погасяване е бил определен на 12 месеца след изтичане срока за ползване. Уговорени са били и процентни надбавки – такси по договора за кредит. А. Г. Н. е починал на 07.09.2022г. Негова законна наследница е била съпругата му Г. Н. К., приела наследството му. Дъщерите му Б. А. М. и Т. А. Н. са заявили откази от наследство, вписани в особената книга за това по чл. 49, ал.1 ЗН при Районен съд – Русе. Не се е установявало А. Г. Н. да е оставил възходящи, братя или сестри или техни низходящи. Наследникът Г. Н. К. е декларирала изрично съгласие да продължи дейността на ЕТ „Деметра - Атанас Нейков“ с фирмата (наименованието) ЕТ “Деметра - Атанас Нейков - Галена Кирилова". Поемането на търговското предприятие от наследника по реда на чл. 60, ал. 2 от ТЗ е било вписано в търговския регистър на 30.11.2022г. Също съгласно възприетото от въззивния съд, в периода от 11.10.2022г. до 13.12.2022г. между банката и Г. Н. Н. е била проведена кореспонденция във връзка със сключения договор за кредит с ЕТ „Деметра - Атанас Нейков“ и възможността на предоговаряне и изплащане. В тази връзка от съда са били посочени представените от ответницата документи на лист 74, както и на листи 78-80 от първоинстанционното производство. По-конкретно съгласно електронно писмо от 11.10.2022г. ответницата е заявила, че иска да бъде променен погасителният план според възможностите й, тъй като след като е починал съпругът й е поставена в невъзможност да погасява кредит в размер на 175 000 лева за срок от една година. Поискано е било банката да преразгледа погасителния план и да сключи споразумение за погасяване. Допълнителни анекси към договора за кредит не са били сключвани. С писмо изх. № 1701-20-01285/08.12.2022г. до ответницата, в качеството й на едноличен търговец и като универсален правоприемник на ЕТ „Деметра - Атанас Нейков“, получено на 09.12.2022г. след връчване от частен съдебен изпълнител, банката е обявила договора за кредит за предсрочно изискуем. Бил е предоставен 7-дневен срок за доброволно плащане. Относно получените и дължими по договора за кредит суми въззивния съд се е позовал на изслушаната в първоинстанционното производство съдебно-счетоводна експертиза. От заключението й се е установявало, че сумата в размер на 175 000 лева по договора за кредит е била преведена по банковата сметка на кредитополучателя ЕТ „Деметра - Атанас Нейков“ и усвоена. Кредитополучателят е извършвал редовни плащания към банката за покриване на лихви и такси до месец август 2022г. На 12.09.2022г. по сметката е постъпила сумата 23,56 лв., която е била осчетоводена за покриване на лихва. Последното постъпление по сметката е било на 18.10.2022г. (в размер на 1 616.53 лева), които са били осчетоводени както следва: главница - 568.53 лева, лихва - 428.52 лева, лихва за забава - 486.15 лева, санкционна лихва върху главница – 133. 33 лева. Според заключението общият размер на непогасените задължения по договора за кредит към дата 20.12.2022г. е бил в размер на 177 754. 74 лева, както следва: главница 174 431,47 лева, редовна (възнаградителна) лихва – 2 257. 91 лева, обезщетение за забава за периода 10.09.2022г. до 09.12.2022г. – 969.36 лева и такса с вальор 14.12.2022г. – 96 лева. Въззивният съд е обсъдил и допусната във въззивното производство по искане на ответницата допълнителна съдебно-счетоводна експертиза относно просрочените вноски и техния размер. Тази експертиза е установила същите неплатени задължения по договора за кредит, каквито е установило и вещото лице по първоначалната съдебно-счетоводна експертиза. Подробно в табличен вид по дати са били посочени извършваните плащания, включително последното такова от месец октомври 2022г. Останалите извършени от вещото лице допълнителни изчисления са касаели принудително събирани суми, но те, според въззивния съд, са били неотносими. Фактът на удовлетворяване на вземането чрез осъществено принудително събиране на сумите по издадения изпълнителен лист въз основа на разпореждането за незабавно изпълнение в образувания изпълнителен процес, не се взема предвид в исковото производство по чл. 422 ГПК. При тези установени фактически обстоятелства въззивният съд е приел, че „Банка ДСК“ АД и ЕТ „Деметра - Атанас Нейков“ са били обвързани от договор за банков кредит по чл. 430, ал. 1 от ТЗ. За банката е възникнало задължение за отпускане на уговорената с договора парична сума чрез превод по посочена разплащателна сметка, в рамките на уговорения между страните срок за усвояване на кредита. Предоставянето на сумата по кредита чрез превод по банкова сметка на ответника се е установявало от събраните по делото доказателства. Според въззивния съд основният спорен въпрос, пренесен пред тази съдебна инстанция с оглед защитните доводи и възражения на страните в пределите, очертани с въззивните жалби и отговори по чл. 263, ал. 1 ГПК, се е свеждал до това дали кредитът е бил надлежно обявен за предсрочно изискуем. В тази връзка въззивния съд е изложил, че за да настъпи предсрочна изискуемост на кредита, е необходимо да са настъпили уговорените в договора за кредит обстоятелства за упражняване на потестативното право на банката – кредитор. Банката да заяви, че упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем и това волеизявление да достигне до кредитополучателя. Във връзка с първото условие страните са спорили дали е била спазена разпоредбата на чл. 84, ал. 1, изр. 2 от ЗЗД и дали е настъпила обусловената от това забава на ответника. Въззивният съд е посочил, че съгласно разпоредбата на чл. 84, ал. 1 от ЗЗД, когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му, но ако този ден е изтекъл след смъртта на длъжника, неговите наследници изпадат в забава след изтичане на 7 дни от поканата. Целта на предвидената в чл. 84, ал. 1, изр. 2 от 33Д покана е наследниците на длъжника да узнаят за наличието и размера на задължението на техния наследодател, а в хипотезата на сключен между банката и наследодателя договор за кредит – и уговорените между банката и кредитополучателя падежи на дължимите вноски по кредита. Договорът за кредит не прекратява действието си със смъртта на кредитополучателя, ако това обстоятелство не е предвидено изрично в него. Той запазва действието си по отношение на наследниците, които придобиват правата и задълженията по него в качеството си на универсални правоприемници. Поради това предвидената в разпоредбата на чл. 84, ал. 1, изр. 2 от 33Д покана се отнася за задълженията, настъпили след смъртта на кредитополучателя, които наследниците не знаят. При наличие на знание за задълженията по кредита наследниците на кредитополучателя са длъжни да погасяват съответните погасителни вноски на съответния падеж съгласно договорните клаузи. В случая, според въззивния съд, безспорно се е установявало знание на ответницата – наследник за дълга и то от представените от самата ответница писмени доказателства – кореспонденция с банката. Между страните са се обсъждали обстоятелства относно останалия непогасен остатък по кредита и възможността за предоговаряне на условията по договора. След смъртта на наследодателя са били извършвани и частични плащания. Оттук е било счетено за неоснователно възражението, поддържано и във въззивната жалба, за липса на покана. Законът не поставя специални изисквания за наименованието и съдържанието на документа, с който се уведомява наследникът за дълга. Изводът на първоинстанционния съд, че е липсвало основание за упражняване от кредитора на потестативното му право да обяви кредитния дълг за изцяло и предсрочно изискуем спрямо ответника, поради неспазване на реда, предвиден в чл. 84, ал. 1, изр. 2 от 33Д, е бил приет за неправилен. Допълнително въззивният съд е изложил, че в случая е била осъществена хипотезата на чл. 60 ал. 2 от ТЗ, при която предприятието на починалия едноличен търговец, като самостоятелна обособена съвкупност от права, задължения и фактически отношения, преминава към поелия предприятието наследник. Според съда се е касаело за универсално правоприемство, настъпило по силата на изразено изрично съгласие на наследника да поеме предприятието, което има действие от момента на откриване на наследството, т.е. от момента на смъртта на наследодателя, а не от момента на отразяване на поемането на предприятието в търговския регистър. Приобретателят на предприятието не се освобождава от задълженията на същото, независимо дали му е била изпратена или не покана по чл. 84, ал. 1, изр. 2 от 33Д. По делото, според въззивният съд, е било осъществено надлежно връчване на ответницата на уведомлението на банката за обявяване на кредита за предсрочно изискуем при осъществена хипотезата на забавено плащане на вноски по кредита съгласно чл. 22, б. „б“ от договора за кредит. Съдебният състав е счел, че кредитът е бил надлежно обявен за предсрочно изискуем на 09.12.2022г., с получаването на уведомлението на банката. Т.е. преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК в съда (21.12.2022г.), въз основа на която е била издадена Заповед № 3102 от 22.12.2022г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК по ч.гр.дело № 6466/2022г. по описа на Районен съд – Русе. Исковото производство се е явявало продължение на заповедното и е съвпадало по предмет, при което са били потвърдени размерите на дължимите по договора за кредит суми за главница, лихви и такси, съответно главница в размер от 174 431. 47 лева, със законната лихва за забава от 21.12.2022г., датата на подаденото заявление, до окончателното плащане, 1 676. 46 лева договорна (възнаградителна) лихва за периода от 10.10.2022г. до 09.12.2022г., 969. 36 лева обезщетение за забава от 10.09.2022г. до 09.12.2022г., 532. 99 лева обезщетение за забава от 10.12.2022г. до 20.12.2022г. и 96 лева такси и разноски. С първоинстанционното решение (решение № 59 от 21.05.2024г. по т.д. № 64/2023г.) е била призната единствено дължима главница от 43 181. 46 лева, приета като общ размер на просрочените вземания по договора за кредит, ведно със законната лихва от 21.12.2022г. Това е било поради изводите на Окръжен съд – Русе по приложението на чл. 84, ал. 1, изр. 2 от 33Д. Първоинстанционният съд е отчел липсата на представен погасителен план към договора за кредит, но дължимостта на този общ размер на вноските е била счетена за доказана въз основа на изготвеното от банката и представено в заповедното производство извлечение от счетоводните книги (три вноски, дължими от 10.09.2022г. до 10.11.2022г., включително). Тези изводи не са били оспорени във въззивната жалба на отвеницата. Според тази жалба правилно първоинстанционният съд е приел, че не е била изпратена покана по чл.84, ал.1 от ЗЗД и кредитът не е бил обявен за предсрочно изискуем, но поради това съдът е трябвало да отхвърли изцяло предявените искове, а не да уважава иска за три погасителни вноски. Въззивна жалба в частта на първоинстанционното решение, с което исковете по чл. 422 от ГПК, вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК са били отхвърлени е било обжалвано от „Банка ДСК“ АД. При тези установени обстоятелства първият поставен от касатора материалноправен въпрос относно момента на осъществяването на фактите, относими към настъпването и обявяването на пресрочна изискуемост при предявен иск по чл. 422 от ГПК, не може да бъде определен като такъв от значение за изхода на делото, съгласно разясненията по т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2009 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС – въпрос, част от правния спор и обусловил правните изводи на въззивния съд. Това е, защото според мотивите на въззивния съд в случая предсрочна изискуемост на задълженията по Договор за кредит № 50 от 24.08.2020г. с анексите е била обявена и е настъпила преди 21.12.2022г. – датата на подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение. Възприето е било, че изявлението на банката за обявяване на кредита за предсрочно изискуем (писмо изх. № 1701-20-01285/08.12.2022г.) е било получено от ответницата на 09.12.2022г. и с изтичане на дадения 7-дневен срок за доброволно плащане до нея, такава предсрочна изискуемост е настъпила. Не са били погасени вноски с падежи от 10.09.2022г. до 10.11.2022г. на обща стойност 43 181. 46 лева, което е обосновавало упражняването на това потестативно право от страна на банката, изрично установено и в договора за кредит (чл. 22, б. “б“). Правилността на тези фактически и правни изводи на въззивния съд не може да бъде преценявана във фазата по допускане на касационното обжалване. Същото е по отношение на втория правен въпрос, съдържащ питане дали липсата на погасителен план препятства установяването на размера на дълга по договор за банков кредит и може ли тази липса да бъде поправена с изводите на приета съдебно-счетоводна експертиза. Въззивният съд не е приемал за решаващи относно съдържанието на погасителния план заключенията на съдебно-счетоводната експертиза (приети в първоинстанционното и във въззивното производство). Първоинстанционният съд е направил извод, че е имало непогасени вноски с падежи за времето от 10.09.2022г. до 10.11.2022г. на обща стойност 43 181. 46 лева (въз основа на представеното в заповедното производство извлечение от счетоводните книги) и срещу този извод във въззивната жалба на ЕТ“Деметра – Атанас Нейков – Галена Кирилова“ не е имало оплаквания. Поради това въззивният съд е приел, че спорът в тази инстанция е бил пренесен единствено по въпроса дали кредитът е бил надлежно обявен за предсрочно изискуем, съответно спазена ли е била разпоредбата на чл. 84, ал. 1, изр. 2 от ЗЗД, а не какъв е бил размерът на дълга. Отделно от това съставът на Апелативен съд – Велико Търново е приел, че ответницата е имала знание относно размера на дълга (отделните погасителни вноски). В тази връзка е било позоваването на кореспонденцията между страните преди обявяването на задълженията по договора за предсрочно изискуеми, както и на извършените от ответницата плащания. При направените от въззивния съд изводи относно знанието на ответницата за конкретния размер и падежи на погасителните вноски по договора за кредит, въззивният съд е приел, че не са налице обстоятелства по чл. 84, ал. 1, изр. 2 от ЗЗД. Така дори да се приеме, че трети и четвърти от въпросите на касатора (материалноправни) по приложението на тази разпоредба на ЗЗД удовлетворяват общото изискване на чл. 280, ал. 1 от ГПК, не е удовлетворен допълнителният критерий по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, на който се позовава касаторката, и касационно обжалване по тези въпроси също не може да бъде допуснато. Явява се съобразена константата практика на ВКС, съгласно която предвидената в разпоредбата на чл. 84, ал. 1, изр. 2 от ЗЗД покана се отнася за задълженията, настъпили след смъртта на кредитополучателя, които наследниците не знаят. При наличие на знание на задълженията по кредита наследниците на кредитополучателя са длъжни да погасяват съответните погасителни вноски на съответния падеж съгласно договорените клаузи (решение № 63 от 29.07.2019г. по т.д. № 1528/2018г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 143 от 30.08.2024г. по т.д. № 1568/2023г. на ВКС, ТК, І т.о. и др.). От въззивния съд е било отречено касаторката – ответница да не е знаела точните елементи на дълга, при което не се е касаело за „знание за наличие на някакви задължения на наследодателя“, а за знание относно размера и падежа на отделните погасителни вноски по договора за кредит. Наличието на посочената съдебна практика, за която не се установява основание да бъде променяна, изключва наличието на допълнително основание чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК. Отделно от това, според въззивния съд, изискването на чл. 84, ал. 1, изр. 2 от ЗЗД не намира приложение при приемане на търговското предприятие на едноличен търговец от наследник по реда на чл. 60, ал. 2 от ТЗ, тъй като е налице хипотеза на универсално правоприемство, настъпило по силата на изразено изрично съгласие на наследника да поеме предприятието. Относно този извод на съда, също решаващ относно отговорността на касаторката, липсва конкретно оплакване в касационната й жалба, нито е формулиран правен въпрос. По изложените съображения не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение на Апелативен съд – Велико Търново. Воден от горното съдът