Определение № 813 от 15.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 643/2012 г.

Производството е по чл.288 от ГПК.

С решение от 13.02.2012г. по гр.д. № 8888/11г. на Софийски градски съд е потвърдено решение №ІІ-54-241/21.03.2011г. на Софийски районен съд, с което е бил отхвърлен предявеният от Л. В., З. В., Н. С., М. В., П. В., А. К., В. В., Р. Л. и Н. В. против К. М. иск за делба на два земеделски имота, находящи се в землището на [населено място], местност „Б.“, общ. Н. И.: нива от 16,734 дка, имот №180005 и нива от 9,347 дка, имот №180022.

Въззивният съд е приел, че процесните земеделски земи са били възстановени по реда на ЗСПЗЗ на името на наследниците на С. Т. С., а не на името на неговия баща Т. С. Б.. Ответницата К. М. е наследник по завещание на С. Т. С. и се легитимира като изключителен собственик на земите. Ищците, като наследници на Т. С. Б., нямат права върху спорните имоти, затова предявеният от тях иск за делба е неоснователен. Налице е спор за материално право, който следва да се разреши по реда на чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ, но не и в рамките на делбата. Към настоящия момент липсва съсобственост върху спорните имоти.

Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от ищците. Те поддържат, че спорните земеделски земи първоначално са били възстановени на името на общия наследодател Т. С. Б. – решения №116/09.12.1992г. и №1010/15.10.1998г. Тези решения не са били отменени по съдебен ред, а поземлената комисия няма право да ги изменя. Решенията са постановени по заявление вх.№10067/10.09.91г., подадено от С. Т. С.. Постановеното впоследствие решение №1067А от 05.03.2001г., с което същите земи са възстановени на наследниците на С. Т. С. има за предмет вече възстановена земя на друго лице, затова то не произвежда правно действие.

В изложението към жалбата се поддържат основанията по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от ГПК по следните въпроси:

1. Допустимо ли е органът по възстановяване на собствеността върху земеделските земи да издава две решения за възстановяване на земеделска земя, без да бъде отменено първото решение.

2. Имот, който не е бил предмет на делба от наследодателя на страните подлежи ли на възстановяване на всички наследници, или само на наследницата по завещание.

3. Подаването на заявление до поземлената комисия от единия от наследниците ползва ли всички наследници или само тези по завещание. 4. Следва ли да се води иск по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ, при положение, че е доказано, че имотът е бил собственост на наследодателя на страните и не е бил предмет на делба.

Жалбоподателят счита, че по тези въпроси въззивното решение влиза в противоречие с ТР №1/04.11.1998г. по тълк.гр.д.№1/1998г. на ОСГК на ВКС и ТР №1/19.05.2004г., а също и с решение №9/18.07.2005г. по гр.д.№592/03г. на ОС Търново. Липсва обосновка на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.

Ответникът в производството К. П. М. оспорва жалбата. Счита, че тя не следва да се допуска до разглеждане по същество, тъй като поставените въпроси не са относими към спора по настоящото дело. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение приема, че не са налице условията на чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.

Правните въпроси, които определят изхода на делото, са два – налице ли е спор по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ, когато по една преписка са издадени две решения, с които една и съща земя се възстановява на различни лица /на общия наследодател и на негов наследник/, както и може ли в делбата да се разрешават спорове за материално право по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ. Тези въпроси обаче не са сред поставените в изложението към касационната жалба, ето защо по нея не може да се допусне обжалване пред ВКС.

Разгледан по-общо, първият от поставените от жалбоподателите въпроси е свързан с преценката за валидност на решение на ОСЗ / ПК, ОСЗГ/, с което една вече възстановена земя се възстановява повторно, но на друго лице. В тези случаи съдебната практика приема, че възниква спор за материално право, който следва да се разреши по реда на чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ / решение №1450/19.12.08г. по гр.д.№640/08г. на ВКС, пето гр.отд.; решение №128/15.03.11г. по гр.д.№7/10г. на първо гр.отд. и др. /. Обжалваното въззивно решение е съобразено с тази практика.

Въпроси №2 и №4 могат да бъдат поставени в производство по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ, но не и в делбения процес. Те не са и били обсъждани от въззивния съд, тъй като той не може в делбеното производство да разрешава спорове по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ.

Третият въпрос също не е сред определящите по настоящото дело. Значимият въпрос в случая не е дали заявлението за възстановяване на собствеността ползва всички наследници, а какъв е изходът, когато по това заявление за една и съща земя са издадени няколко решения, ползващи различни лица. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,