Определение № 50084 от 20.02.2023 г. на ВКС по т. д. № 398/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Консулгал - Консулатореш Де Енжeняриа И Жестао“ С. А. - дружество, регистрирано в търговския регистър на П. под № 501 515 011, представлявано по пълномощие от адв. П. С. от САК, срещу въззивно решение № 23 от 05.02.2021 г., постановено по в. т. д. № 265/2020 г. на Апелативен съд - Велико Т., поправено по реда на чл.247 ГПК с решение № 266 от 01.12.2021 г. С въззивното решение е потвърдено решение № 54 от 12.03.3020 г. по т. д. № 171/2018 г. на Окръжен съд - Плевен, с което дружеството - касатор е осъдено на основание чл.61, ал.1 ЗЗД да заплати на „Експресинженеринг“ ЕООД сумата 493 000.93 лв., представляваща обезщетение за направени полезни и необходими разноски за водене на чужда работа без пълномощие - заместване с български експерти на трима ключови експерти на касатора при изпълнение на задълженията му по сключени с „Консулгал БГ Партнърс“ ООД договори от 08.06.2011 г. и 07.04.2017 г. и допълнителни споразумения към тях за предоставяне на услуги във връзка с обществена поръчка, ведно със законната лихва от 27.07.2018 г. до окончателното плащане, сумата 23 947.52 лв. - лихва за забава за периода от 29.09.2017 г. - 25.06.2018 г., и сумата 75 785.17 лв. - разноски по делото. В жалбата се прави искане за отмяна на обжалваното решение като неправилно поради наличие на основания по чл.281, т.3 ГПК и за отхвърляне на предявените искове с присъждане на разноски. Касаторът навежда оплаквания, че решението е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, тъй като въззивният съд не е извършил пълен анализ на събраните по делото доказателства и е тълкувал превратно част от доказателствата, не е обсъдил съществени за спора документи, представени от трето лице - [община], кредитирал е оспореното заключение на изготвената в първоинстанционното производство съдебно - техническа експертиза и не е назначил нова експертиза, необходима за изясняване на спора от фактическа страна, пренебрегнал е оплакванията във въззивната жалба за допуснати от първоинстанционния съд нарушения в доклада по чл.146 ГПК при разпределението на доказателствената тежест, не е взел предвид липсата на категоричност в заключението на счетоводната експертиза по отношение редовното водене на счетоводството на ищеца и отразяването на претендираните разходи за възнаграждения на „заместващите“ експерти, не е обсъдил всички доводи и възражения във въззивната жалба за отсъствие на предпоставките по чл.61, ал.1 ЗЗД за ангажиране на извъндоговорната му отговорност към дружеството - ищец. Излага доводи, че въззивният съд е направил необосновани фактически констатации за осъществяване на елементите от фактическия състав на чл.61, ал.1 ЗЗД и е нарушил материалния закон като е приел, че е налице основанието по чл.61, ал.1 ЗЗД за възлагане в негова тежест на разноските, формиращи съдържанието на исковата претенция. Касаторът се позовава и на недопустимост на обжалваното решение с аргумент, че не е пасивно легитимиран да отговаря по правилата на чл.61 ЗЗД за обезщетяване на разходи за извършване на работи, чието изпълнение е задължение на трето лице - „Консулгал БГ Партнърс“ ООД, по силата на сключен с [община] договор за обществена поръчка. С жалбата е представено изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, в което приложното поле на касационното обжалване е обосновано с основанието по чл.280, ал.2, пр.2 ГПК - вероятна недопустимост на въззивното решение, и с основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Бланкетно е посочено и основанието по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК - очевидна неправилност на въззивното решение. В срока по чл.287, ал.1 ГПК е подаден отговор от ответника по касация „Експресинженеринг“ ЕООД със седалище в [населено място] - чрез адв. П. М. и адв. А. М., в който са изложени подробни съображения за недопускане на въззивното решение до касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба. С отговора е поискано присъждане на разноски за производството пред ВКС, отразени в списък по чл.80 ГПК. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, намира следното: Касационната жалба е допустима - подадена е от надлежна страна в срока по чл.283 ГПК срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване при предпоставките на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК. За да потвърди решението на Окръжен съд - Плевен, с което е уважен предявеният от „Експресинженеринг“ ЕООД против „Консулгал - Консулатореш Де Енженяриа И Жестао“ С. А. осъдителен иск за сумата 493 000.93 лв. (съединен в условията на евентуалност с иск по чл.59 ЗЗД за сумата 455 220.74 лв.), Апелативен съд - Велико Т. е приел, че искът се основава на фактическия състав на чл.61, ал.1 ЗЗД и че ищецът е доказал всички предпоставки за ангажиране на извъндоговорната отговорност на ответника за заплащане на претендираната сума, представляваща стойност на извършени необходими и полезни разноски за водене на чужда работа без пълномощие по смисъла на чл.61, ал.1 ЗЗД. Въззивният съд е преценил като неоснователни оплакванията във въззивната жалба на ответника за допуснати от първоинстанционния съд нарушения при изготвяне на доклада по чл.146 ГПК и разпределението на доказателствената тежест относно подлежащите на доказване факти от състава на чл.61, ал.1 ЗЗД. Изложил е съображения, че уважаването на иска по чл.61, ал.1 ЗЗД предполага ищецът да проведе пълно доказване, че като е предприел без пълномощие воденето на чужда работа, изразяваща се в изпълнение на поето от ответника задължение към „Консулгал БГ Партнърс“ ООД (дружество, в което ищецът и ответникът са участвали като съдружници) да осигури трима ключови експерти за целите на възложена от [община] на „Консулгал БГ Партнърнс“ ООД обществена поръчка, е водил работата добре и в интерес на ответника, както и че е извършил реално претендираните с иска разноски за заплащане на възнаграждение на осигурените вместо ответника експерти. Съобразявайки изготвения от първоинстанционния съд доклад по делото, въззивният съд се е произнесъл, че като е указал на ищеца, че следва да докаже изпълнението на задълженията на ответника към „Консулгал БГ Партнърс“ ООД и допринасянето по този начин за изпълнението на задълженията на дружеството към [община] по договора за обществена поръчка, изплащането за собствена сметка на възнаграждение на осигурените вместо ответника експерти и получаването от ответника на цялото възнаграждение по договора с „Консулгал БГ Партнърс“ ЕООД, въпреки пълното неизпълнение на поетите задължения, първоинстанционният съд е разпределил правилно доказателствената тежест по отношение на всички елементи от фактическия състав на чл.61, ал.1 ЗЗД. Въззивният съд е констатирал, че с първоначалната и с допълнителната искова молба ищецът е представил писмени доказателства за установяване на твърденията, че е осигурил български експерти, които са заместили трима португалски експерти, за чието осигуряване се е задължил ответникът по силата на сключени с „Консулгал БГ Партнърс“ ООД договори, че българските експерти са извършили работата, която е следвало да бъде извършена от португалските експерти, и че извършената от българските експерти работа е приета от възложителя на обществената поръчка [община]. Писмените доказателства са оспорени своевременно от ответника, но въззивният съд е приел, че с оглед заключенията на назначените в първоинстанционното производство експертизи (съдебнопочеркова, съдебнотехническа и съдебноикономическа) оспорването не е проведено успешно и че доказателствата следва да бъдат кредитирани. След съвкупна преценка на писмените доказателства и на експертните заключения съдът е приел за доказано, че описаните в исковата молба надзорни работи и дейности във връзка с възложената от [община] обществена поръчка са извършени от експертите И. К., Е. Т., С. К., С. Ц., Д. Д., В. К. и Д. М., с които ищецът е сключил граждански договори; че в съответствие с квалификацията си и работата, за която са били наети, експертите са изготвили „нормативно изискуемите се протоколи и други документи“; че изпълнените от българските експерти надзорни работи и дейности са в обхвата и предмета на сключените между ответника и „Консулгал БГ Партнърс“ ООД договори от 08.06.2011 г. и 07.04.2017 г., с които ответникът е поел задължение да извърши определени дейности във връзка с обществената поръчка чрез осигурени от него ключови експерти с функциите на инженер електромеханика, строителен инженер и експерт по процеси ПСОВ; че извършената от българските експерти работа е идентична с работата, която е следвало да бъде извършена от експертите на ответника по силата на договорите от 08.06.2011 г. и 07.04.2017 г.; че изпълнената от българските експерти работа е допринесла за завършването и приемането на възложените от [община] три големи строителни обекта. При формиране на фактическите си констатации за заместването на експертите, които ответникът е поел задължение да осигури, с български експерти въззивният съд е съобразил обяснението на вещото лице от съдебнотехническата експертиза, че макар да присъстват като надзорници в изготвените от ищеца списъци, българските експерти на практика са изпълнявали работата на трима ключови португалски експерти - К. М., А. Гама и Б. Гуедес, които не са присъствали на обектите в [населено място] и не са извършвали дължимите съгласно договорите с „Консулгал БГ Партнърс“ ООД дейности. Посоченото обстоятелство, според въззивния съд, е потвърдено и от приетото като доказателство по делото и неоспорено от ответника писмо, изпратено от [община] до управителя на „Консулгал БГ Партнърс“ ООД Е. Т., в което е изразено становището на общината в качеството й на възложител на обществената поръчка, че е наложителна замяната с български експерти на португалските експерти, които не изпълняват задълженията си във връзка с договора за обществена поръчка и не посещават обектите в [населено място]. От представената в първоинстанционното производство електронна кореспонденция между страните въззивният съд е приел за установено, че ищецът е уведомил ответника за замяната на експертите и че ответникът не е възразил срещу предприетите от ищеца действия. С оглед на фактите, които е приел за установени след самостоятелна преценка на доказателствата, въззивният съд е направил извод, че като е осигурил български експерти за изпълнение на работите, които е следвало да изпълнят тримата ключови португалски експерти, ищецът е извършил без пълномощие работата на ответника, предмет на сключените с „Консулгал БГ Партнърс“ ООД договори, и е водил същата в интерес на ответника, тъй като без нея е било невъзможно завършването на обществената поръчка по проекта за воден цикъл на [населено място]. Съобразявайки представените по делото протоколи за приемане на резултата от изпълнението на обществената поръчка, подписани от възложителя [община], въззивният съд се е произнесъл, че ищецът е извършил предприетата в интерес на ответника работа добре и с грижата на добър стопанин. За доказано въззивният съд е счел и твърдението на ищеца, че е направил разходи по повод предприетата в интерес на ответника работа като е заплатил възнаграждение на българските експерти, заместили неосигурените от ответника португалски експерти. От заключението на съдебноикономическата експертиза съдът е приел за установено, че във връзка с надзорните и други дейности, извършени от българските експерти в качеството им на заместници на тримата ключови португалски експерти на ответника, ищецът е заплатил възнаграждения, данъци и осигуровки в размер общо на 500 227.28 лв. Въз основа на така констатираното обстоятелство съдът е направил извод, че изплатените на експертите парични суми съставляват извършени от ищеца необходими и полезни разноски за водене на предприетата в интерес на ответника работа, поради което подлежат на възстановяване от ответника на основание чл.61, ал.1 ЗЗД до размер на претендираната с главния иск сума - 493 000.93 лв. В зависимост от изводите, до които е достигнал след преценка на фактите и доказателствата по делото, Апелативен съд - Велико Т. е потвърдил решението на Окръжен съд - Плевен в частта, с която „Консулгал - Консулатореш Де Енженяриа И Жестао“ С. А. е осъдено на основание чл.61, ал.1 ЗЗД да заплати на „Експресинженеринг“ ЕООД сумата 493 000.93 лв., ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното плащане. Въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение и в частта, с която е уважен предявеният от „Експресинженеринг“ ЕООД акцесорент иск по чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата 23 974.52 лв., след като е възприел извода на първоинстанционния съд, че съгласно чл.61, ал.1, пр. последно от ЗЗД ответникът дължи на ищеца обезщетение за забава по чл.86, ал.1 ЗЗД от деня на всяко извършено плащане, съставляващо разноски по смисъла на чл.61, ал.1 ЗЗД. По основанията за допускане на касационно обжалване, поддържани от касатора „Консулгал - Консулатореш Де Енженяриа И Жестао“ С. А. в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК: Първото основание, с което е обосновано приложното поле на касационното обжалване, е вероятна недопустимост на въззивното решение по смисъла на чл.280, ал.2, пр.2 ГПК. Според касатора, решението е вероятно недопустимо по причина, че той не е пасивно легитимиран да отговаря по иск с правно основание чл.61, ал.1 ЗЗД, тъй като работите, които ищецът твърди, че е извършил вместо него, представляват работи, които трето за спора лице - „Консулгал БГ П.“ ООД, е следвало да извърши в качеството на изпълнител по договора за обществена поръчка, сключен с [община]. Посочените обстоятелства са относими към пасивната материалноправна легитимация на касатора, т. е. към наличието на предпоставките по чл.61, ал.1 ЗЗД за ангажиране на неговата извъндоговорна отговорност към ищеца за заплащане на претендираната с главния иск сума, поради което имат значение за основателността, а не за допустимостта на иска и на постановеното по повод на него съдебно решение. От значение за допустимостта на иска е пасивната процесуалноправна легитимация на касатора, която се извежда от изложените в обстоятелствената част на исковата молба фактически твърдения, формиращи съдържанието на фактическия състав по чл.61, ал.1 ЗЗД - че ищецът е извършил без пълномощие работата, която ответникът - касатор се е задължил да извърши по силата на сключените с „Конлугал БГ Партнърс“ ООД договори, че работата е предприета и водена в интерес на ответника и че по повод на изпълнението й ищецът е извършил необходими и полезни разходи в размер на търсената с главния иск сума, които подлежат на възстановяване от ответника по правилата на чл.61, ал.1 ЗЗД. С оглед съдържанието на исковата молба и мотивите към обжалваното решение настоящият състав на ВКС намира, че не може да се направи предположение за недопустимост на въззивното решение, обусловена от липсата на процесуалноправна легитимация на касатора в качеството му на ответник по иска с правно основание чл.61, ал.1 ЗЗД, и не се налага решението да се допуска до касационно обжалване в хипотезата на чл.280, ал.2, пр.2 ГПК. Касаторът е обвързал искането си за допускане на касационно обжалване и с основанието по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК, без да посочи конкретни пороци, довели до очевидна неправилност на обжалваното решение по смисъла на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК. Въз основа на мотивите към решението съставът на ВКС не констатира нито явна необоснованост на изводите на въззивния съд, нито допуснати от съда груби нарушения на материалния и/или процесуалния закон, насочващи към уредената в чл.280, ал.2, пр.3 ГПК квалифицирана форма на неправилност. Релевираните в касационната жалба нарушения на материалния и процесуалния закон, както и оплакванията за необоснованост на изводите на въззивния съд за осъществяване на фактическия състав по чл.61, ал.1 ЗЗД, са относими към основанията за касационно обжалване по чл.281, т.3 ГПК и към правилността на обжалваното решение, която подлежи на проверка само по реда на чл.290 ГПК в случай, че решението бъде допуснато до касационно обжалване. Поради изложеното не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение на бланкетно заявеното основание по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът се е позовал на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК с твърдения, че с обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл в противоречие с посочена практика на ВС и ВКС по следните значими за изхода на делото въпроси: „ 1. Дали е допустимо при проверка на първоинстанционното решение въззивният съд да извърши служебна проверка на факти и обстоятелства, за чието установяване първоинстанционният съд е разпределил доказателствената тежест за някоя от страните и въпреки липсата на ангажирани доказателствени искания (противоречие с Тълкувателно решение № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС и решение № 42/09.06.2015 г. по гр. д. № 4492/2014 г. на ВКС, ІІІ г. о.); 2. Длъжен ли е въззивният съд да мотивира в решението защо приема или отхвърля аргументите на страните (противоречие с Тълкувателно решение № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, решение № 203/03.06.2014 г. по т. д. № 461/2012 г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 129/29.06.2015 г. по гр. д. № 7040/2014 г. на ВКС, ІІІ г. о., решение № 788/27.04.2011 г. по гр. д. № 120/2010 г. на ВКС, ІV г. о., решение № 549/29.10.2020 г. по гр. д. № 56/2010 г. на ВКС, ІV г. о., решение № 172/23.02.2010 г. по гр. д. № 386/2009 г. на ВКС, ІІІ г. о., решение № 385/10.05.2010 г. по гр. д. № 1245/2009 г. на ВКС, ІІІ г. о., и решение № 700/06.12.2010 г. по гр. д. № 304/2010 г. на ВКС, ІV г. о.); 3. Може ли работа, за която се претендира обезщетение на извъндоговорно основание, да бъде претендирана и заплатена като такава на договорно основание, позовавайки се на подписан договор между заинтересования и трето лице (противоречие с Тълкувателно решение № 85/1968 г. на ОСГК на ВС, решение № 1072/14.11.2008 г. по гр. д. № 4295/2007 г. на ВКС, ІV г. о., решение № 461/12.05.1986 г. по гр. д. № 570/1985 г. на ВС, ІІ г. о., решение № 78/12.02.2009 г. по гр. д. № 5660/2007 г. на ВКС, ІV г. о., решение № 797/23.10.2006 г. по гр. д. № 948/2005 г. на ВКС, ІІ г. о., решение № 1189/17.12.2008 г. по гр. д. № 4743/2007 г. на ВКС, І г. о., решение № 339/10.10.2011 г. по гр. д. № 1072/2010 г. на ВКС, І г. о., решение № 685/25.10.2010 г. по гр. д. № 1940/2009 г. на ВКС, ІV г. о., решение № 132/09.11.2009 г. по т. д. № 563/2008 г. на ВКС, І т. о.)“. В т.1.4 на изложението касаторът е навел твърдения за противоречие на въззивното решение „с практиката на чл.269 ГПК по отношение на направените в първоинстанционното производство възражения“ и е цитирал решение № 267/04.03.2014 г. по гр. д. № 30/2013 г. на ВКС, І г. о., решение № 14/03.05.2019 г. по т. д. № 937/2018 г. на ВКС, ІІ т. о., и решение № 8/05.06.2019 г. по гр. д. № 1295/2018 г. на ВКС, І г. о., но не е посочил конкретен правен въпрос от значение за формиране на решаващите правни изводи на въззивния съд (включително такъв, който може да бъде уточнен от касационната инстанция съобразно разясненията в т.1 от Тълкувателно решение № 1/2009 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС), чието разрешаване противоречи на цитираната практика на ВКС. Поради липса на поставен въпрос твърдяното противоречие не следва да се обсъжда при разглеждане на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Първиятот изброените по-горе въпроси е определен от касатора като значим за изхода на делото с обяснението, че въззивният съд е пренебрегнал оплакванията във въззивната жалба за „занижена степен на разпределение на доказателствената тежест в доклада на първоинстанционния съд“ и не е уважил искането в жалбата за допълване на доклада с даване на указания до ищеца да установи „пълния фактически състав на гестията“, в резултат на което е формирал погрешно вътрешно убеждение за наличие на фактическия състав по чл.61 ЗЗД и е приел за установено, че ищецът е извършил разходи „по заместване на португалски експерти“. Преценен във връзка с разясненията в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, поставеният въпрос не може да се квалифицира като правен въпрос по чл.280, ал.1 ГПК, тъй като неговият отговор предполага проверка на правилността на извършените от въззивния съд процесуални действия във връзка с доклада по делото и на обосноваността на изводите на съда за проведено от ищеца доказване на предпоставките от фактическия състав на чл.61, ал.1 ЗЗД. Следва да се отбележи, че в мотивите към решението въззивният съд е изложил съображения за неоснователност на поддържаните във въззивната жалба на касатора оплаквания за допуснати от първоинстанционния съд нарушения при изготвяне на доклада по чл.146 ГПК и разпределението на доказателствената тежест. Несъгласието на касатора с преценката на въззивния съд за пълнота на изготвения от първата инстанция доклад, изключваща необходимостта от ново разпределение на доказателствената тежест с последиците, указани в Тълкувателно решение № 1/2013 от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, не може да бъде основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Същевременно, доколкото въззивният съд е взел предвид оплакванията във въззивната жалба и е извършил проверка на правилността на процесуалните действия на първоинстанционния съд във връзка с доклада по делото, при постановяване на обжалваното решение не е допуснато отклонение от задължителната съдебна практика, формирана с Тълкувателно решение № 1/2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Практиката в цитираното от касатора решение № 42/09.06.2015 г. по гр. д. № 4492/2014 г. на ВКС, ІІІ г. о., не съдържа разрешения, относими към формирането на решаващите изводи на въззивния съд, с които е мотивирано уважаването на иска по чл.61, ал.1 ЗЗД, поради което не доказва релевантно за основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК противоречие. Вторият въпрос също не отговаря на изискването на чл.280, ал.1 ГПК и не може да послужи като общо основание за допускане на касационно обжалване. В мотивите към обжалваното решение въззивният съд е изложил аргументи защо приема за осъществени предпоставките по чл.61, ал.1 ЗЗД, на които ищецът е основал предявения срещу касатора осъдителен иск (поддържан като главен спрямо евентуалния иск по чл.59, ал.1ЗЗД). Произнасяйки се, че са налице елементите от фактическия състав на чл.61, ал.1 ЗЗД, въззивният съд е отрекъл основателността на възраженията на ответника - касатор, че ищецът не е извършил вместо него разходите, за които претендира плащане, и че няма основание евентуално извършените разноски за възнаграждение на българските експерти да бъдат възлагани в негова тежест по правилата на чл.61, ал.1 ЗЗД. Изводите, до които е достигнал въззивният съд, са обусловени от преценката на фактите и доказателствата, а твърденията на касатора, че са необосновани и че въззивният съд е допуснал процесуално нарушение като не е указал на страните да предприемат процесуални действия, за да докажат твърденията си, нямат отношение към основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Несъответствието на въпроса с общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК е достатъчно за недопускане на касационното обжалване, поради което не следва да се обсъжда посочената във връзка с него практика на ВКС. Третият въпрос не съответства на мотивите към обжалваното решение, в които въззивният съд се е произнесъл, че отговорността на касатора за възмездяване на разходите, направени от ищеца по повод предприетата и водена в чужд интерес работа, е извъндоговорна и произтича от фактическия състав на чл.61, ал.1 ЗЗД. Въззивният съд е обсъждал договорите между касатора и „Консулгал БГ Партнръс“ ООД единствено с цел да установи дали и доколко ангажираните от ищеца български експерти са изпълнили работата, която е следвало да извършат неосигурените от касатора португалски експерти, без да подменя основанието за възлагане на разноските върху касатора и без да формира извод, че отговорността за възмездяване на разноските произтича от договор с трето лице. Въззивният съд се е произнесъл, че с оглед спецификата на вътрешните отношения между всяка от страните и третото за спора лице „Консулгал БГ Партнърс“ ООД - изпълнител по договора за обществена поръчка с [община], заместването на португалските експерти с български е извършено от ищеца в интерес на ответника, като правилността на този извод не е предмет на проверка в производството по чл.288 ГПК. От мотивите, с които съдът е обосновал наличието на предпоставките по чл.61, ал.1 ЗЗД, не може да се приеме, че въззивното решение противоречи на посочените от касатора решения на ВС и ВКС, част от които съдържат разрешения относно приложението на чл.61 ЗЗД. Предвид изложеното, настоящият състав на ВКС намира, че постановено от Апелативен съд - Велико Т. въззивно решение не следва да се допуска до касационно обжалване на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска и на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, заявено по отношение на въпросите „ 1. Дължи ли въззивният съд аргументация в решението си, ако първоинстанционният съд не е обсъдил и кредитирал доказателства, които са от значение за решаване на правния спор; 2. Необходимо ли е при водене на чужда работа без пълномощие в хипотезата на чл.61, ал.2 ЗЗД интересът на страната да е осъществен и какви са критериите за преценка на наличието на собствен интерес по смисъла на чл.61, ал.2 ЗЗД; 3. Следва ли подизпълнителят да отговаря по иск по чл.61, ал.1 ЗЗД към друг подизпълнител ако и двата подизпълнителя работят по възложение към трето лице - подизпълнител в процедура по ЗОП; Кой би следвало да е заинтересувания по иск по чл.61, ал.1 ЗЗД - подизпълнителят или избраният за изпълнител по ЗОП; 4. При наличие на два граждански договора с едно и също лице и за един и същ период и при представени в делото платежни нареждания, по които в основанието е записано „плащане по граждански договор“, следва ли да се счита, че плащането е извършено в полза на един от двата граждански договора, ако вещото лице вещото лице по назначената съдебно - счетоводна експертиза заключава, че „не може да се установи по кой от двата граждански договора е платено“. Според т.4 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г., правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадена поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитието на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени; Точното прилагане на закона и развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК формират общо правно основание за допускане на касационно обжалване, което е налице във всички случаи, при които приносът в тълкуването осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите. В случая касаторът се е позовал бланкетно на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, без да аргументира значението на поставените въпроси за точното прилагане на закона и за развитието на правото в смисъла, изяснен от ОСГТК на ВКС, което е достатъчно, за да не се допусне касационно обжалване на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Независимо от това следва да се отбележи, че първият въпрос е свързан с правилността на въззивното решение, а изложените във връзка с него аргументи за превратно тълкуване на доказателствата от инстанциите по същество и за необсъждане на договорните отношения на всяка от страните с „Консулгал БГ Партнърс“ ООД не могат да се подведат под специфичната за основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК допълнителна предпоставка. Останалите три въпроса са изведени от фактите по конкретното дело и имат значение само в рамките на спора, по който се е произнесъл въззивният съд, не и за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Поради недопускане на касационното обжалване касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответника по касация направените в производството по чл.288 ГПК разноски в размер на 14 400 лв. - адвокатско възнаграждение с включен ДДС, уговорено в договор за правна защита и съдействие от 27.04.2021 г. и заплатено по банков път с преводни нареждания от 13.05.2021 г. и 27.07.2021 г. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,