Определение № 82 от 15.05.2020 г. на ВКС по гр. д. № 828/2020 г.

Производството е по чл.274, ал.3, т.2 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба с вх. № 489/07.02.2020 г. на В. С. Т., чрез адв. С. П., срещу определение № 50/07.01.2020 г. на Благоевградски окръжен съд, постановено по в. ч. гр. д. № 927/2019 г., с което е потвърдено определение № 3061/04.12.2019 г. по гр. д. № 1327/2019 г. на Районен съд - Сандански, с което е оставено без уважение искането на ищеца В. Текелов по чл.83, ал.2 ГПК. Частният жалбоподател излага аргументи за неправилност на съдебния акт с искане за неговата отмяна. Претендира, че съдът в нарушение на материалния закон е приел, че страната притежава достатъчно средства да заплати необходимите по делото държавни такси и разноски, макар да е собственик на недвижими имоти и да получава постоянен месечен доход от пенсия. Позовавайки се на други, аналогични на настоящето дело производства, по които е ищец, Текелов посочва, че общите разноски за водене на делото, в това число държавна такса, разноски за вещо лице и адвокатско възнаграждение, надхвърлят възможностите му, поради което претендира, че са налице основания за освобождаването му от заплащане на такси и разноски съгласно чл.83, ал.2 ГПК. В приложеното изложение на основанията за допускане до касационно обжалване, в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, формулира следните правни въпроси: 1. от значение ли е преценката за имущественото състояние на молителя по чл.83, ал.2 ГПК, като се съобразят общите разходи за водене на делото?; 2. кои са критериите, по които съдът следва да извърши преценката си за това, дали молителят и членовете на неговото семейство разполагат с материални възможности, средства или имущество, позволяващи заплащането на задължителните държавни такси и разноски и попада ли сред тези критерии обстоятелството, че разноските за правна помощ и съдебни експертизи са значителни?; 3. има ли значение за преценката на имущественото състояние на молителя в контекста на чл.83 ГПК, че в подадената декларация по чл.83, ал.2 ГПК е декларирана липсата на допълнителни доходи от недвижимо имущество?; 4. наличието на наследствени недвижими имоти, означава ли автоматично, че молителят разполага с парични средства и прегражда ли пътя за искане по чл.83, ал.2 ГПК. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: Частната жалба е подадена в срок, от надлежно легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. По въведените основания за допускане на касационно обжалване на въззивното определение на Благоевградски окръжен съд съставът на Второ гражданско отделение на Върховния касационен съд намира следното: За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е взел предвид, че ищецът В. Т. е сезирал Районен съд - Сандански с обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.109 ЗС и чл.59 ЗЗД. В исковата молба се съдържа искане за освобождаването му от заплащане на държавни такси и разноски по производството поради липса на достатъчно средства. Към молбата е приложена декларация по чл.83, ал.2 ГПК, в която молителят е декларирал, че притежава 1/3 ид. ч. от недвижим имот в [населено място], съсобственик е заедно със съпругата си на жилище от 120 кв. м. и на земеделска земя от 13,204 дка, получава пенсия в размер на 555 лева месечно, съпругата му - в размер на 318 лева месечно. Заедно със съпругата си е собственик на лек автомобил “Опел”, произведен през 1990 г. и двамата притежават парични влогове на стойност 480 лева. Посочил е, че двамата имат постоянни ежемесечни разходи за лекарства в размер на 70 лева. Въз основа на така събраните писмени доказателства, въззивният съд е достигнал до извода, че за ищеца не е налице невъзможност да заплати дължимата държавна такса по двата предявени иска в общ размер на 170 лева, поради което е счел подадената молба за неоснователна и е потвърдил първоинстанционно определение. Настоящият състав на Второ гражданско отделение на Върховния касационен съд намира, че не са налице поддържаните от касатора основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Първият, формулиран от частния жалбоподател въпрос не изпълнява изискванията за общо основание за допускане до касационно обжалване. Същият не е разглеждан от въззивният съд, поради което не е формирал част от решаващите му мотиви. Към момента на подаването на искането за освобождаване от държавни такси и разноски, дължимите от страната разходи по делото са възлизали единствено на сумата от 170 лева - държавна такса по двата предявени в условията на кумулативност искове. С оглед на това съдът е извършил преценката си за наличието на основанията по чл.83 ГПК само въз основа на наличното по делото задължение към бюджета на съдебната власт, като не е взел предвид /а и не е имал тази възможност/ евентуалните бъдещи разходи по делото за все още неназначени експертизи. Още по-малко е можел и е следвало съдът да прецени обстоятелството, че молителят е ищец по други производства или че планира да води бъдещи такива, по които отново би дължал заплащане на такси и разноски. Вторият въпрос, касаещ критериите за извършването на преценка от съда за наличието на предпоставки за освобождаване от заплащане на такси и разноски по делото съставлява общо основание по смисъла на чл.280 ГПК, но не са налице твърдените от жалбоподателя допълнителни основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. По така зададения въпрос има трайно изградена практика, базирана на ясната законова разпоредба на чл.83, ал.2 ГПК. Обстоятелствата, които съдът следва да вземе предвид при извършването на преценка дали са налице предпоставки за освобождаване на едно лице от задължението за заплащане на държавна такса и разноски в исковото производство, са изброени в чл.83, ал.2 ГПК /доходите на лицето и неговото семейство, имуществено състояние, удостоверено с декларация, семейно положение, здравословно състояние, трудова заетост, възраст, както и други обстоятелства, констатирани по делото/, като съдът следва да извърши преценката си с оглед на всички обстоятелства, изброени в чл.83, ал.2 ГПК, взети в тяхната съвкупност. В цитирания смисъл са определение № 318 от 12.07.2012 г. на ВКС по ч. гр. д. № 293/2012 г., II г. о., ГК, определение № 612/ 12 .08.2010 г. на ВКС по ч. т. д. № 564/2010 г. и много други. Преценката, която извършва съдът е строго конкретна с оглед дължимия размер и с оглед конкретните обстоятелства, препятстващи възможността на страната да изпълни това свое задължение. Поради това съдът не може да постанови акта си въз основа на бъдещи хипотетични разходи, които страната счита, че ще следва да заплати, но при промяна на обстоятелствата или при появата на ново задължение за заплащане на такси и разноски в производството, за страната ще съществува възможност да сезира съда с ново искане по чл.83, ал.2 ГПК. Третият и четвъртият формулирани в изложението правни въпроси, отнасящи се това дали наличието на недвижим имот, собственост на молителя, се явява препятствие за уважаването на молбата по чл.83, ал.2 ГПК, е обусловил частично решаващите мотиви на въззивният съд, с оглед на което изпълнява изискванията за общо основание по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Не е налице обаче поддържаното специално основание по т.1 и т.3 от цитираната разпоредба. Съгласно трайната практика на ВКС, при преценка на обстоятелствата, примерно изброени в чл.83, ал.2 ГПК, съдът следва да вземе предвид доходите на лицето и членовете на неговото семейство, като ги съпостави с размера на дължимата държавна такса, както и недвижимото или движимо имущество, като евентуален източник на доходи или възможност за такива. С оглед на това, наличието на недвижимо имущество, независимо дали е хипотетичен или реален източник на допълнителен доход, няма самостоятелно значение за уважаване или отхвърляне на молбата по чл.83 ГПК и подлежи на съвкупна преценка заедно с останалите значими обстоятелства, визирани в законовата разпоредба, декларирани от молителя или установени служебно от съда, както е процедирал и въззивният съд при постановяване на обжалвания акт. Предвид изложеното, не са налице поддържаните от частния жалбоподател основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК за допускане на обжалваното въззивно определение до касационен контрол. По изложените съображения Върховният касационен съд на Република България, състав на Второ г. о.