Определение № 2979 от 13.06.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2732/2023 г.

Производството е по чл. 288 във вр. с чл. 280 от ГПК.

Образувано е по касационни жалби, подадени от „Ирим“ ООД и И. С. Р., против решение № 327 от 13.10.2022 г. по гр. дело № 336/2022 г. на Русенски окръжен съд, в частта, с която същото е неблагоприятно за тях.

Касаторът „Ирим“ ООД поддържа, че въззивното решение е неправилно поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост, довели и до очевидна неправилност на решението. Извежда посочените касационни основания от липсата на обсъждане от въззивния съд на всички доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и на наведените от страните доводи и възражения, изопачаване на събраните доказателствата и допускане при настъпила преклузия съдебно-медицинска експертиза (СМЕ), от заключението на която дори и не се доказвало увреждане и причинна връзка с работата по съществувало между страните трудово правоотношение. Иска отмяна на обжалваното решение в осъдителната му част и отхвърляне на иска. Претендира разноски.

Обосновава искане за допускане на въззивното решение до касационно обжалване в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 и 3 от ГПК, с очевидна неправилност на решението на основание чл. 280, ал. 2 от ГПК и със специалните предпоставки, регламентирани в чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, като поставя следните правни въпроса:

1. Следва ли въззивният съд да обсъди всички доводи на страните и всички доказателства пo делото и да постанови решение след тяхната съвкупна преценка;

2. Следва ли съдът да обсъди всички доказателства no делото, приети за относими към конкретния спор, или може да обоснове изводите по същество на cпopa на произволно избрани от него доказателства при пълно пренебрегване на останалите доказателства пo делото;

3. Длъжен ли е съдът да извършва преценка на всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право и да изложи всички възражения на страните с направените от него изводи;

4. Следва ли мотивите на съдебното решение да съдържат фактически изводи относно осъществяването нa правнорелевантните факти, послужили за правните изводи на съда, изведени чрез пълно и главно доказване и при излагане на съображения кои са доказателствата, които ги установяват и защо едни доказателства са ценени, a други – не, и

5. Какви са критериите за определяне на справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди от деликт съгласно чл. 52 от ЗЗД.

Излага тези правни въпроса да са разрешени от въззивния съд в противоречие с Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на Пленум на BC; решение № 1 от 05.02.2019 г. пo т. дело 1002/2018 г. на BKC, Първо т. о.; решение № 215 от 22.12.2015 г. пo гр. дело № 6209/2014 г. на ВКС, Първо г. о.; решение № 207 от 17.03.2021 г. пo гр. дело № 165/2020 г. на BKC, Четвърто г. о.; решение № 182 от 26.01.2021 г. пo гр. дело № 573/2020 г. от BKC, Трето г. о.; решение № 233 от 07.01.2019 г. пo гр. дело № 2002/2018 г., ВКС, Трето г. о.; решение № 176 от 28.05.2011 г. пo гр. дело № 759/2010 г. на BKC; решение № 60156 от 14.07.2021 г. пo гр. дело № 3156/2020 г. на ВКС, Трето г. о.; решение № 9 от 02 февруари 2018 г. по гр. дело № 1144/2017 г. на ВКС, и решение № 1 от 24.01.2013 г. пo гр. дело № 619/2012 г. на ВКС.

Формулира и следните правни въпроса, свързвайки ги със значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото:

6. Допустимо ли е при липса на находки на травматични увреждания при непосредствен преглед, извършен за целите на производството, и оспорени доказателства в процеса - грешна медицинска документация, потвърден факт от специалист ортопед, изготвил CME - амбулаторни листи, протоколи, образни изследвания, неползващи се с материална доказателствена сила, и на свидетелски показания на заинтересовано лице, да се приеме съпричастност на работодателя при увреждане на здравето;

7. Признанията на ищеца, че е престанал да изпълнява трудовите си задължения на 02.09.2019 г. и твърденията му пред експерта no време на извършване на медицинския преглед, че не е получил твърдяните травми с директен удар в раменния пояс и падане върху протегната ръка, липсата на травматични увреждания, факта, че в ежедневието ищецът И. С. Р. приоритетно ползва дясната си ръка, представянето на грешна медицинска документация no делото, сочеща различни дати на настъпване на травма и различни диагнози, водят ли до извода, че е осъществен фактическия състав на непозволеното увреждане;

8. При липсата на увреждания към датата на извършване на амбулаторния преглед от вещото лице за целите на експертизата, изпълнен ли е критерият за справедливост за присъждане на обезщетение, без да е налице причинно-следствена връзка между извършаваната работа при работодателя и твърдяната увреда в исковата молба, и

9. Как следва да се прилага принципът на справедливост, въведен в чл. 52 от 33Д във връзка с критериите, които следва да бъдат съобразени при определяне на обезщетението за неимуществени вреди в хипотеза на предявен пряк иск срещу предходен работодател, при наличие на писмени доказателства, че правоотношението е прекратено месец и половина преди второто посещение при лекар и с посочена начална дата на страдание след датата на преустановяване нa изпълнение на трудовите задължения от И. Р. в полза на Ирим ООД, a твърденията за увреда, от страна на работника, в исковата молба са с посочена по-ранна дата, различна от зaпиcaнaтa в медицинските документи, представени пo делото. Твърди се този въпрос да разрешен от въззивния съд и в противоречие с разясненията, дадени пo приложението на чл. 52 от 33Д в т. 11 на ППBC № 4/1968 г.

В касационната жалба на И. С. Р., уточнена и приподписана от назначения му процесуален представител по предоставена безплатна правна помощ по чл. 94 и сл. от ГПК – разпореждане от 15.02.2023 г., се твърди, че решението на Русенски ОС в обжалваната му част е неправилно, тъй като въпреки установяване на всички елементи от фактическия състав на деликтната отговорност, неправилно въззивният съд не му е присъдил пълния размер на претендираното обезщетение, а и липсвало произнасяне в отхвърлителната част на исковата претенция. Иска отмяна на решението в отхвърлителната му част и присъждане на разликата до пълния размер от 7000 лева.

По искането за допускане на решението до касационно обжалване излага съображения за въпроса относно преценката на обстоятелствата при определяне на справедлив съгласно чл. 52 от ЗЗД размер на обезщетението за неимуществени вреди, без да привързва към специалните предпоставки по чл. 280, ал. 1 от ГПК и тези по чл. 280, ал. 2 от ГПК.

Ответникът по касация - „Ирим“ ООД, е подал в законоустановения срок писмен отговор на касационната жалба, в който се излагат правни съображения за недопустимост, а при евентуалност – неоснователност на касационното обжалване, а И. С. Р. не е подал такъв след връчването му на препис от касационната жалба.

Върховният касационен съд, Гражданска колегия, състав на Второ г. о., като разгледа касационните жалби и извърши преценка на предпоставките на чл. 280, ал. 1 и 2 от ГПК, намира следното:

Касационните жалби са редовни – подадени са от надлежна страна, чрез надлежен представител, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в преклузивния срок по чл. 283 от ГПК и отговарят по съдържание на изискванията на чл. 284 от ГПК.

С обжалваното решение въззивният съд, въз основа на сезирането му по въззивна жалба на „Ирим“ ООД и насрещна въззивна жалба на И. Р., е отменил решение № 596 от 30.07.2021 г. по гр. дело № 1379/2021 г. по описа на Русенски РС в частта, с която е отхвърлен предявеният иск за сумата над 3500 лева до 5000 лева, заедно със законната лихва и разноските, и вместо него е постановил осъждане на „Ирим“ ООД да заплати на И. С. Р. и сумата от 1500 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от претърпени увреждания на здравето му в резултат от действия на дружеството по повод изпълнение на служебни задължения, заедно със законната лихва от 12.03.2021 г. Потвърдил е първоинстанционното решение в останалата част, с която е присъдена сумата от 3500 лева и искът с приета от първоинстанционния съд правна квалификация по чл. 45 от ЗЗД е отхвърлен за сумата над 5000 лева до пълния предявен размер от 7000 лева, и се е произнесъл по разноските, определени съобразно изхода на спора.

Производството, по което е постановено обжалваното въззивно решение, е образувано по подадена от И. С. Р. против „Ирим“ ООД искова молба с предявена искова претенция за заплащане на сумата от 7000 лева за обезщетяване на претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания и причинени му от получено увреждане през време на работата му по трудово правоотношение с дружеството, заедно със законната лихва от подаването на исковата молба - 12.03.2021 г.

За обосноваване на исковата претенция излага обстоятелства за: проведен въз основа на обява за работа телефонен разговор с представител на дружеството „Ирим“ ООД и започване на работа по трудово правоотношение въз основа на сключен с дружеството на 12.06.2019 г. трудов договор за длъжността „помощник оператор кантиращи машини“, за която му е връчена длъжностна характеристика и установените изисквания за която той бил спазвал при извършване на трудовата му дейност; получена на 23.07.2019 г. при извършване на тежка трудова дейност, респ. при пренасяне на тежки детайли в изпълнение на възложените му трудови задължения, контузия (наречена и заболяване) на горна става на ляво рамо, наложила лекарска помощ и изразяваща се в подуване, хрущене и силна болка на лява акромиоклавикуларна става с периодично ограничаване на движенията на крайника и изпитване на болка при извършването им; декларирането й като злополука в ТП на НОИ Русе и издаване на разпореждане № 118 от 21.11.2019 г., с което злополуката не е приета за трудова; освидетелстването му с експертно решение № 1767 от 21.07.2020 г. на ТЕЛК към УМБАЛ К. АД, при което за заболяването му Луксация на акромиоклавикуларна става му е призната 10 % трайно намалена работоспособност; претърпени от увреждането болки, страдания и неудобства от физическото му безсилие, невъзможност за задоволяване на потребностите му и неестетическата му проява, лишили го от възможност за пълноценен живот и намиране на работа, и справедливо обезщетяване на неимуществените вреди със сумата от 7000 лева.

Ответното дружество и касатор „Ирим“ ООД в законоустановения срок е ос-порил така предявения иск като неоснователен, възразявайки че: липсвали увреждане при и по повод на извършваната работа по съществувало през периода 12.06.2019 г. – 28.09.2019 г. трудово правоотношение между страните и причинна връзка на твърдяната травма с работата при потърсена специализирана медицинска помощ на 18.10.2019 г. (около 20 дни след прекратяване на трудовото правоотношение помежду им).

В хода на разглеждане на така предявената искова претенция е установено от въззивния съд, че ищецът и касатор И. Р. е заемал по трудово правоотношение длъжността „помощник оператор кантиращи машини“ при „Ирим“ ООД до прекратяването му по взаимно съгласие на страните на 28.09.2019 г. и основните задължения на която длъжност по връчената му на 12.06.2019 г. длъжността характеристика се изразявали в: разчитане на конструктивна и технологична документация; настройване за работа и използване на машините и инструментите за кантиране; кантиране на детайли и съблюдаване на качественото им кантиране; почистване на машината и работното място след приключване на работната смяна, изпълнение и на други задачи, поставени от ръководител сектор производство.

След прекратяване на трудовото правоотношение между страните с разпореждане № 118 от 21.11.2019 г. на ТП на НОИ Русе декларираната на 14.11.2019 г. от ищеца И. Р. злополука на 23.07.2019 г. не била приета за трудова такава, като в него се посочвало за получени болки в рамото по време на подреждане на дървени палети, за които се предписали медикаменти за лечение и от които не се констатирала неработоспособност. Подадената от И. Р. жалба срещу така постановеното разпореждане е била отхвърлена с решение от 17.12.2019 г. на директора на ТП НОИ Русе.

С експертно решение № 1767 от 110/21.07.2020 г. на ТЕЛК на ищеца И. Р. била призната 10 % трайно намалена работоспособност с водеща диагноза Адхезивен капсулит на рамото и общо заболяване Луксация на акромиоклавикуларна става (АКС). В него се посочвало, че последните се обосновавали обективно от ограничени и болезнени движения в лява раменна става и спонтанна болка при палпация.

За характера на извършваната работа и възможността за получаване на травматично увреждане въззивният съд е обсъдил събраните пред първоинстанционния съд гласни доказателствени средства чрез разпита на свидетеля С. И. – баща на ищеца, разбрал от телефонен разговор със сина му за получена травма на рамото, и свидетелите П. П. и К. Б., заемали при ответното дружество съответно длъжността Ръководител звено кантиране и Директор производство, посочили начина на организиране и осъществяване на работата в дружеството.

Обсъдил е и приетото в хода на въззивното производство заключение на медицинската експертиза, в която вещото лице разяснило за вероятен механизъм на получаване на уврежданията при ищеца - минимални, но често повтарящи се микротравми в областта на АКС и рамото. Самото замразяване (както бил известен адхезивният капсулит) продължавал от 6 седмици до 9 месеца – първият етап на заболяването, когато настъпил вторият етап – замразеното рамо, болезнените симптоми можели да се подобрят, но сковаността оставала и от 4 до 6 месеца ежедневните дейности били много трудни, и накрая при третия етап - размразяването, движението в рамото започвало да се подобрява и отнемало от 6 месеца до 2 години. Извел е заключението на вещото лице, че е било възможно при ищеца да е бил развит артрит на АКС с износване на хрущялния диск, който водил до болки, тъй като заболяването често се срещало при млади мъже след остро нараняване на ставата или при повтарящи се минимални травми, както е при вдигане на тежести или при работа с изпъната ръка. Симптомите на хронична травма можели да се проявят и след минимални, но често повтарящи се микротравми в дадена област, или да възникнали дълго време след нараняване.

При така установените факти с решението, предмет на касационно обжалване, въззивният съд е приел за настъпило увреждането на здравето на ищеца И. Р. през време и във връзка с извършваната работа и по повод изпълнението на възложените му задължения, при което той прекомерно се натоварил с пренасяне на детайли, а изложеното обуславяло ангажиране на отговорността на ответника „Ирим“ ООД за обезщетяване на претърпените от него неимуществени вреди. Определил е за справедливо обезщетение за тези вреди съгласно чл. 52 от ЗЗД сумата от 5000 лева, съобразявайки изпитваните от ищеца И. Р. болки и страдания от увреждането и продължаващите такива, неудобствата и невъзможността за работа за период от две години.

Така постановеното въззивно решение следва да бъде допуснато до касационен контрол на основание чл. 280, ал. 2, пр. 2 от ГПК за проверка на вероятната му недопустимост поради възможно постановяване на същото по нередовна исковата молба, предвид наведените в нея фактически твърдения и обосноваването на искането въз основа на тях. Фактическите твърдения в исковата молба са значими за определяне на вида на търсената от ответника „Ирим“ ООД като работодател имуществена отговорност, респ. за приложимия ред за реализиране на имуществената му отговорност. По формулираните в изложенията по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК правни въпроса касационната инстанция ще се произнесе с решението в зависимост от извода относно съмненията за вероятна недопустимост на обжалвания съдебен акт.

Тъй като обжалваното въззивното решение се допуска до касационен контрол, а касаторът И. Р. не дължи държавна такса както поради характера на правния спор – трудов по смисъла на чл. 357 от КТ, така и поради изричното му освобождаване на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК с определение № 3470 от 15.12.2021 г. по гр. дело № 1379/2021 г. на Русенски РС, държавна такса за разглеждане на касационната жалба се дължи и следва се внесе само от касатора „Ирим“ ООД, която възлиза в размер на 100 лева - арг. от чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Второ г. о.