Определение № 114 от 09.07.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1646/2020 г.

Производство по чл. 274, ал.3, т.1 ГПК. Образувано е по частна жалба на А. Д. Д.-Г. чрез пълномощника му адв. Х. Н. срещу определение №208 от 23.01.2020г. по ч.гр.д. № 257/2020г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено разпореждане № 30396 от 30.09.2019г. по гр.д.№ 14604/2014г. на Софийски градски съд за връщане на подадената от частния жалбоподател въззивна жалба срещу решението по посоченото дело. В частната жалба се поддържа, че определението е неправилно и незаконосъобразно. Застъпената от съда теза, че страната не следва да бъде уведомявана дали е уважена молбата й за продължаване на срок, е спорна. Според частния жалбоподател в практиката е навлязло условието за извършване на такова уведомяване, дори и в най-натоварените съдилища. Страната не може да гадае дали молбата й ще бъде уважена и дали тече нов срок. Наред с това, в случая не е отчетена спецификата на периода, в който е депозирана молбата, а именно на съдебна ваканция, когато съдиите, адвокатите и служителите са в отпуск. За обосноваване допускането на касационно обжалване се поставя съществения, според страната, въпрос за начина за уведомяване на страните в гражданското производство и по-конкретно за уведомяването при подадена молба за продължаване на срок. Твърди се, че произнасянето на Върховния касационен съд по този въпрос ще урегулира противоречивата практика и ще допринесе за точното прилагане на процесуалния закон с цел защита на правата и интересите на гражданите. Ответникът В. С. не взема становище. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима. Частният жалбоподател А. Д.-Г. е подал въззивна жалба срещу решението на Софийски градски съд по гр.д. № 14604/2014г. С разпореждане от 03.06.2019г. съдът е указал на жалбоподателя да уточни дали обжалва решението изцяло, както е посочил в жалбата, или обжалва само отхвърлителната част, като в последния случай да представи доказателства за платена държавна такса в размер на 662,55лв. С молба от 12.07.2019г. жалбоподателят е заявил, че обжалва решението в отхвърлената част на иска; представил е документ за внесена държавна такса 262,55лв. и е поискал продължаване на срока с две седмици за внасяне на останалата част от таксата. На 05.08.2019г. съдът е постановил продължаване на срока с два месеца, считано от изтичане на първоначалния срок. Тъй като в новопродължения срок таксата не е била внесена, първоинстанционният съд е постановил на 30.09.2019г. връщане на въззивната жалба. Софийски апелативен съд, с обжалваното определение, е потвърдил разпореждането. Посочил е, че дадените указания от страна на съда са ясни и определеният срок за изпълнението им е достатъчно дълъг. На страната не е изпращано съобщение за продължаването на срока, защото съгласно чл. 63, ал.2 ГПК продълженият срок тече от изтичане на първоначалния и страната е длъжна сама да прояви активност и да следи за резултата по подадената молба за продължаване на срок. При преценка на сочените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1 и 2 ГПК настоящият състав намира, че такива липсват. Повдигнатият процесуален въпрос по приложението на чл.63, ал.2 ГПК и по-конкретно длъжен ли е съдът да съобщи на страната за извършеното продължаване на срока, не е в състояние да обуслови допускане на касационен контрол. От страна на жалбоподателя не е посочена съдебна практика, но такава е налице и съдебният акт е в съответствие с нея. Според установената практика на Върховния касационен съд, след като законът изрично установява момента, от който тече продължения срок, то страната, поискала продължаването му, е в известност за това, като сама следва да се увери чрез справка по делото дали съдът е уважил искането й. В този смисъл са: определение № 454/15.07.2013 г. по ч.гр.д. № 4232/2013 г. на IV г.о., определение № 158/18.03.2011г. по ч.гр.д. № 145/2011 г. на III г.о., определение № 495/30.06.2014 г. по ч.т.д. № 1309/2014г. на I т.о., определение № 348/18.06.2015г. по ч.т.д. № 135/2015г. на I т.о., определение № 147/15.03.2012г. по ч.гр.д. № 84/2010 г. на III г.о., определение № 385/04.10.2010 г. по ч.гр.д. №374/2010 г. на II г.о., определение № 79/04.02.2010г. по ч.гр.д. № 24/2010 г. на IV г.о., определение № 519/24.07.2012 г. по ч.гр.д. № 447/2012 г. на III г.о. и др. Не могат да бъдат приети доводите на касатора, че така създадената практика е порочна и се нуждае от промяна, поради което е налице основанието по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК. Създадената практика е последователна; тя се основава на изрична разпоредба от сега действащия ГПК; подобна разпоредба не е съществувала в отменения кодекс. Поради това, тълкуването й в обратен смисъл, а именно, че продълженият срок тече от съобщаването на страната, би било тълкуване в противоречие със закона. На основание изложеното следва да бъде отказано допускане на касационен контрол. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.