Определение № 101 от 25.03.2021 г. на ВКС по гр. д. № 228/2021 г.

Производството е с правно основание чл.288 ГПК. Образувано е въз основа на подадената от А. М. Д. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат Г. касационна жалба против въззивно решение № V-175 от 20.08.2020г. по гр.д. № 900/2020г. на Окръжен съд Бургас, с което е отменено решение № 302 от 20.12.2019г. по гр.д. № 1475/2018г. на РС Карнобат и вместо това е постановено друго, с което е прието за установено, че А. Д. дължи на „ЮРОБАНК България“ЕАД, следните суми: главница 7 934.23 евро, частично от главница в размер на 19 639.39евро, 157.20лв.- нотариални разноски за период от 4.10.2017г.до 18.03.2018г., ведно със законната лихва от 21.03.2018г., разноски по делото за държавна такса от 313.50лв. и 866.26лв. адвокатско възнаграждение, за които суми е издадена заповед за изпълнение № 209 от 26.03.2018г. по ч.гр.д.№ 310/2018г.на РС Карнобат и са присъдени разноски. Касационната жалба срещу въззивния акт е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащото на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта й, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение прецени следното: Въззивният съд е счел иска за основателен като се е позовал на т.18 от ТР по т.д.№ 4/2013г.на ОСГТК на ВКС, съгласно което в хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК за вземане, произтичащо от договор за банков кредит с уговорка, че целият кредит става предсрочно изискуем при неплащането на определен брой вноски или при други обстоятелства, и кредиторът може да събере вземането си без да уведоми длъжника, вземането става изискуемо с неплащането или настъпването на обстоятелствата, след като банката е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната изискуемост. Доколкото предсрочната изискуемост е била уговорена в договора, но съдът е преценил, че изпратеното от Банката изявление за настъпването й, не е надлежно връчено /поради неспазване на процедурата по чл.47, ал.1 ГПК/, то обявяването на предсрочната изискуемост в случая е настъпило с получаването на исковата молба от назначение особен представител на ответника. Нейните предпоставки са настъпили пред вид наличието на предвидените в чл.28, т.1 от ОУ към сключения договор за ипотечен кредит обективни предпоставки, а именно: неплащане на 91 на брой месечни вноски за период от повече от четири години /от 11.02.2013г. до 21.08.2017г./ Пред вид обстоятелството, че искът е насочен срещу поръчителя по договора за кредит, въззивният съд е обсъдил неговото възражение за предявяване на иска след изтичане на шест месечния срок по чл.147 ЗЗД. Приел е същото за неоснователно с аргумента, че в случая посочения срок не е започнал да тече. За да стане това следва цялото вземане на кредитора да е станало изискуемо поради настъпване на падежа, а не само отделни негови вноски. Съдът е приел, че районният съд неоснователно е изключил от доказателствата по делото представения погасителен план със следните аргументи: В договора за банков кредит е предвидено, че усвоената част от кредите се погасява на анюитетни месечни вноски за период от 360 месеца. Това, както и обстоятелството, че кредитът е в размер на 21 000евро и кога следва да започне да погасява главницата, са обстоятелства, които са били известни на кредитополучателя. Последният е знаел задълженията си и ги е изпълнявал в продължение на пет години. По делото няма данни, Банката да е отказала да предостави погасителния план. Освен това, заявената претенция е само за главницата, чийто размер е бил известен на длъжника, а и е установен със неоспореното от страните заключение на приетата по делото експертиза. При тези мотиви на въззивния съд, касаторът в представеното изложение, поставя следните въпроси, на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК: 1. Допустимо ли е въззивният съд да основе решението си на изключено от първоинстнационния съд писмено доказателство – погасителен план?, 2. При уговорено погасяване на главното задължение на отделни погасителни вноски с различни падежи, от кога тече шестмесечният срок по чл.147, ал.1 ЗЗД – от датата на падежа на всяка вноска или от настъпване на изискуемостта на целия дълг, вкл. И в хипотеза на предсрочна изискуемост? и 3. Настъпва ли предсрочна изискуемост на цялото вземане по сключения договор за кредит, ако изявлението на банката-кредитор за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, е съобщено единствено на назначение особен представител на поръчителя, но не и на длъжника? В касационната си жалба, касаторът прави искане за спиране на производството до произнасяне по ТР по т.д.№ 5/2019г. на ОСГТК на ВКС. Срещу така подадената касационна жалба е постъпил отговор от „ЮРОБАНК България“ЕАД,, чрез процесуалния представител адвокат П., с който се оспорват нейната допустимост и основателност. По същество счита постановеният въззивен акт за правилен. Настоящият съдебен състав намира, че следва да се спре настоящето производство до постановяване на Тълкувателно решение по т.д.№ 5/2019г. на ОСГТК на ВКС. Това се налага, както пред вид изрично направеното в този смисъл искане, така и с оглед обстоятелството че към настоящият момент, Върховният касационен съд вече е констатирал, че по вторият от поставените в изложението на касатора въпрос е налице противоречива практика на негови съдебни състави по смисъла на чл.290 ГПК, което е станало причина за образуване на т.д.№ 5/2019г. на ОСГТК на ВКС по следния, идентичен на поставения от касатора въпрос: „При уговорено погасяване на главното задължение на отделни погасителни вноски с различни падежи, от кога тече шестмесечният срок по чл.147 ал.1 ЗЗД - от датата на падежа за всяка вноска или от настъпване на изискуемостта на целия дълг, включително в хипотеза на предсрочна изискуемост?“ В такава хипотеза, съгласно т.1 от ТР № 8 от 7.05.2014г. по т.д.№ 8/2013г.на ОСГТК на ВКС, съставът на ВКС е длъжен да спре производството по делото преди да вземе решение за допускане или недопускане на касационното обжалване, за да се избегне опасността да постанови окончателен съдебен акт при наличие на противоречива практика по разрешен в този акт въпрос. Това определение, съгласно т.2 от същото т.д.№ 8/2013г. не подлежи на обжалване. По изложените съображения, на основание чл.292 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение