Решение № 946 от 11.01.2010 г. на ВКС по гр. д. № 127/2009 г.

Решение № 946 от 11.01.2010 г. на ВКС по гр. д. № 127/2009 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Илияна Папазова Производството е с правно основание чл. 290, във вр. с чл. 291, т. 3 от ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от "Диагностично- консултативен център - 1. София" ЕООД гр. С., представляван от управителя П. против въззивно решение от 9.06.2008 г. по в.гр. д. № 2* по описа за 2004 г.на Софийски градски съд, с което е отменено решение от 21.05.2004 г. по гр. д. № 21424/2003 г. на Районен съд София, 64 състав в частта, с което са отхвърлени исковете с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3 и насрещния иск за сумата от 540 лв. и вместо това-в отменената част е постановено друго, с което е възстановена А. И. И. на заеманата преди уволнението длъжност " касиер домакин", осъдено е "ДКЦ ХVIII-София" ЕООД да й заплати сумата от 98.16 лв., представляваща обезщетение за времето, през което е останала без работа в периода 2.10.2003 г.-13.10.2003 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 4.11.2003 г., осъдена е А. И. И. да заплати на ДКЦ ХVIII-София" ЕООД -на основание чл. 207, ал. 1, т. 1 от КТ сумата от 540 лв., оставено е в сила решението в частта, с която е уважен иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ и са присъдени следващите се разноски. Искането е за отмяна на въззивния акт като неправилен, постановен в противоречие със закона и за решаване на въпроса по същество като бъдат отхвърлени предявените искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от КТ. С определение № 213 от 5.03.2009 г. ВКС е допуснал касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, като е счел, че въззивният съд е решил в противоречие с практиката на ВКС въпроса за наличието на изискуемите се реквизитите по чл. 195 от КТ на заповедта за уволнение, при преценката си за нейната мотивираност. В съдебно заседание страните не се явяват. Постъпило е писмено становище от ответната страна, с което се оспорва основателността на подадената касационна жалба и се изразява желание -въззивният съдебен акт да бъде оставен в сила. Върховният касационен съд, състав на III г. о., след като обсъди направеното искане и доказателствата по делото, намира следното: За да постанови решението си -въззивният съд е приел, че атакуваната заповед не отговаря на императивните изисквания на чл. 195 от КТ, тъй като в словесната й част липсва индивидуализация относно това-в какво се изразява неизпълнението на възложената работа като касиер-домакин, какви системни нарушения е извършила и кога, в какъв период не е завеждала и поддържала картотека на стоково-материалните ценности и не е отчитала движението им, кога, за какъв период от време и в какво се е изразявало несвоевременното водене на документите, какви точно складови разписки, искания и лични картони за раздаден инвентар не е изготвила ищцата, кога, за какъв период от време не е изготвила отчет за разходи за дадени материали и в какво точно се изразява лошо водената отчетност. Като е приел издадената заповед за незаконосъобразна на формално основание-съдът е уважил обективно съединените искове, без да се произнася по същество и да преценя дали са извършени или не посочените в заповедта нарушения. В частта относно предявения насрещен иск с правно основание чл. 207, ал. 1 от КТ - решението е влязло в сила. Съгласно чл. 290, ал. 2 от ГПК - касационният съд се проверява правилността на въззивното решение само по посочените в жалбата основания. В случая посоченото е неправилност на решението поради нарушение на материалния закон. Като оспорва изводите на съда за липса на индивидуализация, твърди, че извършването на всяко едно от посочените в заповедта за дисциплинарно уволнение нарушение е установено от заключенията на приетите по делото общо три експертизи/единична в районния съд и друга единична и тройна съдебно-счетоводни експертизи пред въззивната инстанция/, в които са описани не три/които са достатъчни да обосноват системност по смисъла на чл. 190, ал. 13 от КТ/, а 205 случая на нарушения. Настоящият съдебен състав споделя тезата на касатора. Касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, т. 1 от ГПК. Със заповед № 7 от 1.10.2003 г.на управителя на "ДКЦ ХVIII-София" ЕООД А. И. И. е била дисциплинарно уволнена, като посоченото правно основание е чл. 190, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 187, т. 3 и т. 4 и чл. 188, т. 3 от КТ. Словесно- "неизпълнението на възложената работа, неспазване на техническите и технологичните правила" /по смисъла на чл. 187, т. 3/ и "произвеждане на некачествена продукция" /чл. 187, т. 4 от КТ/ е посочено, че се изразяват в следните пет нарушения - 1.незавеждане и неподдържане на картотека на стоково материалните ценности, 2. неотчитане на движението на стоково материалните ценности, 3. несъставяне своевременно и неводене на необходимите документи във връзка с материалната отговорност-складови разписки, искания, лични картони за раздаден инвентар, облекло, обувки и др., 4. неизготвяне на отчет за разхода на всички материали в края на месеца и представянето му в счетоводството и 5. лошо водене на материална отчетност. Така издадената заповед е мотивиран писмен акт, съдържащ всички необходими реквизити по чл. 195 от КТ - нарушител, описание на нарушението, наказание и законен текст, въз основа на който то се налага. Налице е и съответствие между посоченото правно основание и изложените фактически обстоятелства. Описанието им е достатъчно подробно и дава възможност на работника да разбере причината за уволнението и да организира защитата си. ВКС многократно е посочвал в практика си, че в случаи като този-когато поради спецификата и характера на извършваната работа /ежедневно касиерът домакин многократно следва да извършва действия по отчитане на движението на стоково материалните ценности, по съставяне и водене на счетоводни документи и картотеки, както и различни отчети/- не могат да се посочат точните дати на извършване на някои от нарушенията- не следва да се счита, че непосочването на срок/време на извършване на нарушението/ е съществен порок. Това е така, защото -в този случай правата на работника не са нарушени и за него е ясно за какво точно му е наложено наказание. Направеният от въззивният съд извод за немотивираност на издадената заповед за уволнение е неправилен. Обстоятелството, че именно този извод на съда е обусловил решаващата му воля-налага постановеният въззивен съдебен акт да бъде отменен. Настоящата касационна инстанция не е инстанция по същество и е недопустимо тя да се произнася първа по съществото на спора. Затова, на основание чл. 293, ал. 3 от ГПК, делото следва да бъде върнато на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав, който следва да прецени законосъобразността на извършеното уволнение, като се съобрази с изложеното по-горе относно наличието на реквизитите по чл. 195, ал. 1 от КТ. При новото разглеждане на делото-съдът следва да вземе пред вид всички ангажирани доказателства, включително и показанията на разпитаните свидетели и заключенията на приетите по делото икономически експертизи от 7.11.2005 г.и 30.11.2006 г., съгласно които - А. И. И., изпълняваща длъжността"касиер-домакин" - не е изпълнявала заповед № 42/2002 г.на управителя на "ДКЦ ХVIII-София" ЕООД относно воденето на касовата книга / тази книга не е била прономерована и прошнурована, на различни места е била с откъснати листи, не е приключвана ежедневно, не са съставяни разходни и приходни касови ордери, не е спазван хронологичен ред в отчетността, липсват подписи, потвърждаващи салдата по дни/, както и не е спазила поне 205 пъти Наредба № 4/99 г. на Министерство на финансите за точна и пълна регистрация и отчитане на приходите и разходите при продажби/ тъй като са преброени 205 касови бележки с отрязани краища, несъдържащи част от необходимите реквизити при сторниране на суми/. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение