Определение № 452 от 04.12.2020 г. на ВКС по т. д. № 1923/2020 г.

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от ищеца „ОТП Факторинг България”ЕАД срещу Определение № 148 от 16.07.2020г. на ВКС, ІІ т.о., постановено по т.д.№ 925/2020г., с което е оставена без разглеждане касационната жалба вх.№ 7589 от 07.11.2019г., подадена от дружеството срещу Решение № 220 от 17.10.2019г.по т.д.№ 432/2019г. на ОС Ловеч. Предмет на спора, с който са сезирани съдилищата е иск, предявен по реда на чл.422,ал.1 ГПК за признаване съществуване на вземане в полза на „ОТП Факторинг България”ЕАД срещу И. К. Д. в общ размер на 7 105.88лв., произтичащо от договор за банков кредит и договор за цесия. С частната жалба се иска отмяна на определението като неправилно поради нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила. Твърдението е, че делото е гражданско, а не търговско. Поддържа се, че когато една от страните по сделката е нетърговец /каквато е настоящата хипотеза/, прагът за достъп до касационно обжалване според паричната оценка на предмета на делото е като по граждански дела- 5 000лв. Наведен е довод, че според практиката на ВКС /ч.гр.д.№ 4976/2016г., ч.гр.д.№ 821/2018г. и ч.гр.д.№ 1439/2020г. всичките на състав на ІV г.о. на ВКС/ не са търговски по смисъла на чл.280,ал.3,т.1 ГПК делата, които имат за предмет правоотношения, произтичащи от търговски сделки /в това число и абсолютните, какъвто е процесният договор за банков кредит/, ако една от страните не е търговец. Изложени са и съображения за неправилност, основани на разпоредбата на чл.113,изр.второ ГПК /ДВ бр.65/2018г. в сила от 07.08.2018г./. За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното: Първият тричленен състав е посочил, че с обжалваното решение съдът се е произнесъл по обективно съединени искови претенции, цената на които е под 20 000лв., а съгласно императивната разпоредба на чл.280 ал.3 т.1 пр.2 ГПК, решенията по въззивни търговски дела с цена на иска до 20 000 лв. не подлежат на касационно обжалване. Изложил е съображения, че според действащата към датата на постановяване на обжалваното въззивно решение разпоредба на чл.365 т.1 ГПК, делото е по търговски спор, когато искът е с предмет право или правно отношение, породено или отнасящо се до търговска сделка, вкл. нейното неизпълнение или прекратяване и последиците от това. Анализирал е, че тъй като предметът на спора произтича от сключена банкова сделка, то се касае за абсолютна търговска сделка по смисъла на чл.286 ал.2 вр. чл.1 ал.1 ТЗ, определяща и търговския характер на делото, в която насока е константната практика на съставите на ВКС, ТК. Обобщено е, че стриктното тълкуване на процесуалния закон не позволява разглеждането на делото да зависи от качеството на лицето, страна по търговската сделка. Изложени са и съображения, че с изменението на чл.113 ГПК е създадено ново процесуално правило - образуваните дела, страна по които са потребители, да се разглеждат като граждански по реда на общия исков процес, от което следва, че за тях следва да се приложи разпоредбата на чл.280 ал.3 т.1 пр.1 ГПК и прагът за касационно обжалване е цената на иска да е над 5 000 лв., но тази норма има действие за заварените производства. Съобразено е, че настоящото исково производство е приключило с постановяване на въззивното решение – на 17.10.2019г., което е окончателно, съгласно редакцията на ГПК, преди влизането в сила на посоченото изменение /ДВ, бр.100 от 20.12.2019г./, съответно дадените от въззивния съд указания за възможност за обжалване на въззивното решение пред ВКС не са били съответстващи на процесуалния закон, тъй като нормата на чл.113, изр. посл. ГПК /ред.ДВ, бр.100 от 20.12.2019г./ не намира приложение спрямо него. Обжалваното определение е постановено в съответствие с процесуалния закон и частната жалба е неоснователна. Законът не дава легална дефиниция на понятието "търговско дело". Критериите за определяне на едно дело като търговско са качеството на страните по спора и характерът на сделката, т. е. преценката е на база обективния и субективния критерий за определяне на една сделка като търговска. Търговско е делото, което има за предмет не само спор относно вземане, произтичащо от търговска сделка по смисъла на чл. 365, т. 1 ГПК, не само търговски спор по смисъла на чл. 365, т. 2 - т. 5 ГПК, който подлежи на разглеждане от окръжния съд, но и спор, който произтича от нищожна търговска сделка или връщане на даденото поради несключена търговска сделка или на отпаднало основание. Търговски са не само делата между търговци, свързани с упражняваното от тях занятие, но и делата между търговец и нетърговец, когато спорът има за предмет право, произтичащо от сделка между тях, която е сключена от търговеца при упражняване на неговото занятие, каквато е и настоящата хипотеза. Предмет на обжалване с подадената пред първия тричленен състав на ВКС касационна жалба е решение на въззивен съд, с което е разрешен спор за съществуване на вземания, породени от абсолютна търговска сделка по смисъла на чл.1, ал.1, т.7 ТЗ - договор за банков кредит, предмет на установителни искове по реда на чл.422,ал.1 ГПК, всеки с цена под 20 000 лв. Абсолютният търговски характер на сделката, от която произтичат спорните вземания, и качеството на търговец на едната от участващите в нея страни - ищецът, установяващ вземането си, предмет на заповедта за изпълнение, издадена в полза на цедента, дава основание делото, в рамките на което е разгледан спорът, да бъде квалифицирано като търговско и приложение да намерят правилата за достъп до касационно обжалване по търговски дела, действащи към момента на постановяване на въззивното решение. Решението е постановено при действието на чл.280, ал.3, т.1 ГПК в редакцията от ДВ бр.86/2017 г., която изрично урежда необжалваемостта с касационна жалба на решенията на въззивните съдилища по търговски дела с цена на иска до 20 000 лв., и тъй като в случая цената на разгледаните от въззивния съд искове е под 20 000 лв., изводът на първия тричленен състав на ВКС за необжалваемост на решението, обуславяща недопустимост на подадената касационна жалба, е законосъобразен. Настоящият състав на ВКС изцяло споделя извода на първия състав за неприложимост на разпоредбата на чл.113 ГПК в новата редакция от ДВ бр.100/20.12.2019г. Поради произтичащата от чл.280, ал.1, т.3 ГПК необжалваемост, въззивното решение е влязло в сила в момента на обявяването му по предвидения за това ред. С влизане на решението в сила е сложен край на делото и към момента на влизане в сила на изменението на чл.113 ГПК не е съществувал висящ спор, спрямо който да се приложат новите правила за разглеждане на дела с участие на потребител. Неоснователни са доводите на частния жалбоподател за несъобразяване на обжалваното определение с посочената в частната жалба практика на ВКС- ІV гражданско отделение. Тези актове са постановени от един и същ състав на ГК, а в рамките на Търговска колегия на ВКС, е формирана константна практика по въпроса - когато предметът на спора произтича от сключена банкова сделка, то се касае за абсолютна търговска сделка по смисъла на чл.286 ал.2 вр. чл.1 ал.1 ТЗ, определяща и търговския характер на делото Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на І т.о.