Определение № 64 от 30.01.2018 г. на ВКС по гр. д. № 3737/2017 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Съдът е сезиран с касационна жалба на адв. П., назначена за особен представител на М. И. Х. срещу въззивно решение № 1726/15.03.2017г. на СГС, с което е потвърдено решение на СРС от 17.04.2016г., с което са изменени мерките относно родителските права върху роденото дете С. И. С. като ги предоставя на бащата И. С. Д. и е определен режим на лични контакти на майката- всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10,00ч. в събота до 18,00ч. в неделя, както и тридесет дни през лятото и петнадесет дни през зимата, по време, което не съвпада с годишния отпуск на бащата и е осъдил майката да плаща издръжка в размер на 90лв. месечно. Жалбата съдържа мотивирано изложение на касационните основания и към нея е приложено изложение по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК. В срока за отговор ищецът И. Д. е възразил, че въззивното решение е правилно. Касационната жалба е подадена в срок и е допустима. Относно предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС намира следното: Ищецът И. Д. твърди в исковата молба, че бракът му с ответницата бил прекратен със споразумение, съгласно което родителските права върху детето С. С. били предоставени на майката, но от 2009г. не бил виждал детето, а през 2012г. бил осъществил последния контакт с детето по телефон. Иска изменение на мерките като родителските права да бъдат предоставени на него. Ответницата чрез назначения и особен представител по чл. 47 ГПК е възразила срещу искането за изменение на мерките. СРС е предоставил упражняването на родителските права на бащата като се е позовал на критериите, установени в ППВС №1/12.11.1974г., а СГС е потвърдил изцяло решението на СРС като е препратил към мотивите на основание чл. 272 ГПК. Въззивният съд е изложил и собствени мотиви, че промяна в обстоятелствата по чл. 59, ал.9 СК са отчуждаващото поведение на майката, полът и възрастта на детето и липсата на родителски капацитет на майката, наличието на родителски капацитет на бащата, както и добрите битови условия и социална среда при него. В Изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК касаторът подържа основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК като твърди, че въззивното решение е постановено в противоречие със задължителната практика на ВКС, а основанието по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК е налице по въпроса „На кои критерии съдът следва да се спре, за да прецени кой е „най- добрият интерес на детето“ при искане за промяна на упражняването на родителските права, когато някои от критериите визирани в пар.1, т.5 от ДР на Закона за закрила на детето навеждат на промяна, а други не?“ При тези данни относно обхвата на правния спор, решаващите мотиви на въззивния съд и посоченото в Изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК, ВКС счита, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване. Съгласно т.р.№ 1-2010-ОСГТК касационното обжалване по чл. 280, ал.1, т.1 или т.3 ГПК се допуска, когато поставения въпрос е разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС или когато по поставения въпрос е необходимо тълкуване на неясна, противоречива или непълна правна норма, при липса на задължителна практика или за изменение на съществуваща задължителна практика поради промяна в обществените условия. В случая относно подържаното основание по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК касаторът не е формулирал правен въпрос, поради което не е изпълнена общата предпоставка за допускане на касационно обжалване и не може да се извърши проверка за наличие на специалната такава- разрешаването на въпроса да е в противоречие със задължителната практика на ВКС. Не е налице и хипотезата на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като касаторът не е обосновал наличието на предпоставките на правната норма. Освен това по поставения въпрос е налице формирана трайна и задължителна практика на ВКС /ППВС №1-74/, с която въззивният съд се е съобразил, а касаторът не е обосновал някаква необходимост за изменението и. В обобщение ВКС счита, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване. Воден от горното, ВКС

ОСОБЕНО МНЕНИЕ Според мен касационното обжалване следва да се допусне служебно поради вероятност въззивното решение да е недопустимо, за да се прецени дали ищецът има правен интерес от предявяване на иска, при условие, че от 2009г. няма известие от майката и детето и същите се издирват продължително време чрез И. без резултат. Съдия: /Ал.Цонев/