Определение № 193 от 12.03.2012 г. на ВКС по т. д. № 469/2011 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ИА Во – София против решение от 10.01.2011 г. по гр.д. № 1819/2210 г. на Бургаски ОС, с което се потвърждава решение № 982/12.07.2010 г. по гр.д. № 5604/2009 г. на Бургаски РС, с което се отхвърлят предявените от касатора срещу Е Б. Е.-Б. искове за заплащане на наемна цена, режийни разходи, обезщетения за забава и за ползуване на имота след прекратяване на договора за наем. Ответното Е. е подало отговор, че не са налице основания по чл.280,ал.1 ГПК, тъй като касаторът не е посочил ясно и точно правния въпрос, както и че жалбата е неоснователна, като претендира за разноски. В заявление, вместо изложение по чл.284,ал.3,т.1 ГПК, се твърди, че въпросът за действителността на наемния договор, сключен първоначално без представителна власт, е решаван противоречиво от съдилищата-чл.280,ал.1,т.2 ГПК. Разглеждането на спора било от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото, тъй като засяга въпрос от който зависи правилния изход на делото-чл.280,ал.1,т.3 ГПК. ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното: Така поставеният въпрос е общ, непълен и с еднозначен отговор по смисъла на ЗЗД. Касаторът е представил само решения на Върховният административен съд, а практиката на административните съдилища не се включва в съдебната практика по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК. По чл.280,ал.1,т.3 ГПК всъщност няма изложение. Бланкетното позоваване на законовия текст не обосновава приложно поле на касационно обжалване. Няма доводи по смисъла на т.4 ТР 1/2010 г. ОСГТК. По изложените съображения, касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280,ал.1,т.2 и 3 ГПК и затова не следва да се допуска до разглеждане по същество със законните последици. Водим от горното и на основание чл.78,ал.5 ГПК във вр. с чл.9 от Наредба 1/2004 на ВАдвС, ВКС-І т.о.