Определение № 313 от 26.05.2009 г. на ВКС по т. д. № 158/2009 г.

Образувано е по частна касационна жалба на Р. И. М. срещу въззивно определение № 20 от 13.01.2009 г. по ч.гр.д. № 307/2008 г. на Бургаския окръжен съд, с което е оставено в сила определение № 1* от 27.03.2008 г. по ч.гр.д. № 1035/2008 г. на Бургаски районен съд, с което е уважена молбата на “Т” Е. от 29.02.2008 г. за издаване на изпълнителен лист срещу частната жалбоподателка на основание чл.237, б.”к” ГПК(отм.) във вр. с чл.154, ал.1 ЗЕ въз основа на извлечение от сметка за дължими суми за подадена й топлоенергия. С частната касационна жалба е наведено оплакване за допуснати съществени процесуални нарушения и се иска отмяната му като неправилно. В допълнително изложение е обоснована допустимостта на касационното обжалване с постановяването му в противоречие с практиката на ВКС – основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Ответникът по частната касационна жалба “Т” Е. оспорва същата като недопустима, а по същество и като неоснователна. Настоящият състав на ВКС, второ отделение на търговска колегия, като взе предвид доводите на страните във връзка с инвокираните оплаквания съобразно правомощията си по чл.278 и сл. ГПК и данните по делото, приема следното: Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК от надлежна страна в процеса, но е насочена срещу определение, което не попада в обхвата на визираните в чл.274, ал.3, т.1 и 2 ГПК, поради което се преценява като процесуално недопустима. Според разпоредбата на § 2, ал.9 от ПЗР на ГПК производствата, образувани по молби за издаване на изпълнителен лист, постъпили до 01.03.2008 г., се разглеждат по реда на отменения Граждански процесуален кодекс. Съгласно т.6 от ТР № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС определенията по чл.213, б.”б” във вр. с чл.242 ГПК( отм.) подлежат на двуинстанционно разглеждане. Върховният касационен съд се произнася по жалби срещу тези определения само в случаите, когато са постановени за първи път от въззивен съд. Обстоятелството, че с обжалваното определение Бургаският окръжен съд се е произнесъл като въззивна инстанция по законосъобразността на съдебния акт на Бургаския районен съд, постановен в образувано преди 01.03.2008 г. производство по чл.242 във вр. с чл.237, б.”в” ГПК (отм.) обуславя извода, че инстанционният контрол е изчерпан и поради това подадената срещу него частна жалба е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане. Водим от горното Върховният касационен съд, ТК, ІІ-ро отделение