Определение № 797 от 19.02.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3011/2024 г.

намира следното: Производството е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК. ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на З. З. срещу въззивното решение на Софийски апелативен съд /АС/ по гр.д. №3228/23 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение е отхвърлен за разликата над присъдените 3 000 лв. до претендираните 82 000 лв. искът на касатора срещу Прокуратура на РБ по чл.2, ал.1,т.3 ЗОДОВ – за обезщетяване на неимуществени вреди от незаконно обвинение в извършване на престъпления по чл.131, ал.1,т.12, пр.2, вр. с чл.129, ал.2, пр.5, вр. с ал.1 НК и по чл.131, ал.1,т.12, вр. с чл.130, ал.1, вр. с чл.20, ал.2, вр. с ал.1 НК, по което ищецът е оправдан с влязла в сила присъда. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е допустима. За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.1 и 3 ГПК. Намира, че въззивното решение противоречи на ППВС №4/68 г. и приложената практика на ВКС по чл.290 ГПК по следния обобщен по смисъл от касационната инстанция - ТР №1/19.02.10 г. ОСГТК, въпрос: Следва ли при определяне на обезщетение по критерия справедливост, установен в чл.52 ЗЗД, да бъдат обсъдени всички обстоятелства, допринесли за понасянето на неимуществени вреди и какво е значението на продължителността на наказателното производство, на чистото съдебно минало на пострадалия, на личностните му характеристики и положение в обществото, на възрастта му и продължителността на прилагане на взетата мярка за неотклонение, както и на другите конкретни обективни обстоятелства за размера на финансовата обезвреда? Намира, че е налице и осн. по чл.280, ал.1,т.3 ГПК, защото изясняването на въпроса как се определя обезщетението и кои обстоятелства се вземат предвид по иска с пр. осн. чл.2, ал.1,т.3 ЗОДОВ, наред с примерно изброените в ППВС №4/68 г. е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правато. По допускане на обжалването ВКС намира следното: За да отхвърли иска за посочената разлика въззивният съд е приел, че от значение за определяне на обезщетението за неимуществени вреди по чл.2, ал.1,т.3 ЗОДОВ са продължителността на наказателното производство, тежестта на инкриминираното деяние съгл. чл.93,т.7 НК, броят и времетраенето на извършените с участие на ищеца процесуални действия, взетата мярка за неотклонение, евентуалната разгласа на обвинението в медиите, отразило ли се е обвинението на здравословното състояние, личния живот, емоционалната сфера и професионалната реализация на пострадалия и др. В случая наказателното производство е продължило 4 г.,9м. и 29 дни, от привличането на ищеца като обвиняем на 31.01.12 г. до влизане в сила на присъдата на СРС по образуваното срещу него нохд на 29.11.2016 г.. Първото от обвиненията срещу ищеца е за тежко престъпление, в съдебната фаза на производството са насрочени 11 заседания, като почти всички са били проведени. От показанията на разпитания свидетел се установява, че наказателното производство се отразило негативно на ищеца с напрежение и притеснение за него и семейството му. Според свидетеля ищецът бил тих, добър, скромен и раним човек. При така установените обстоятелства АС е приел, че макар наказателното производство да се е отразило негативно на ищеца, засягането на личността му е в рамките на обичайното за всеки гражданин, попаднал в подобна ситуация. Икономическата ситуация, в която са търпени вредите е различна от сегашната и това следва да се отчете при определяне размера на обезщетението. Не се твърдят и установяват поражения от обвинението върху физическото здраве на ищеца, а производството е протекло в разумен срок. Затова според въззивния съд справедливият размер на обезщетението в случая е 3 000 лв., като над тази сума искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен. ВКС намира, че следва да допусне касационно обжалване на въззивното решение в отхвърлителната част на осн. чл.280, ал.1,т.1 ГПК по поставения в контекста на това основание обобщен правен въпрос, поради твърдяното от касатора противоречие на въззивното решение с практиката на ВКС – ППВС №4/68 г., т.ІІ и приложеното решение на ВКС по гр.д. №5182/16 г. на четвърто г.о. Затова ВКС на РБ, трето г.о.