Определение № 4127 от 17.09.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2785/2025 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК. Делото е образувано по частна касационна жалба на И. М. Б., чрез адвокат Д. Д., срещу въззивно определение № 330 от 28.05.2025 г. по в. ч. гр. д. № 20253000500177/2025 г. на Апелативен съд - Варна, с което е потвърдено определение № 308 от 12.03.2025 г. по гр. д. № 61/2025 г. на Окръжен съд – Шумен за оставяне без уважение на искането на И. М. Б. за освобождаване от заплащане на държавна такса по гр. д. № 61/2025 г. по описа на Окръжен съд – Шумен. Въззивният съд е съобразил, че за да отхвърли молбата по чл. 83, ал. 2 ГПК, Окръжен съд - Шумен е приел, че с непредставянето на изисканата от него декларация за имуществено състояние и други доказателства, имащи отношение към преценката относно финансовата й възможност за заплащане на следващата се по делото държавна такса, И. Б. не е доказала липсата на средства за заплащане на същите. Апелативен съд – Варна е изложил, че първоинстационното дело е образувано по предявени от И. М. Б. искове с правно основание чл. 108, във вр. с чл. 111 ЗС относно ограниченото вещно право на ползване върху недвижим имот, находящ се в [населено място], [улица]; иск за заплащане на обезщетение за лишаване от ползването на имота в размер на 21 200 лв. и иск за отмяна на дарение, обективирано в нотариален акт № 139, т. V, peг. № 4475, д. № 939 от 2006 г., по отношение на 1/2 ид.ч. от имота. С исковата молба ищцата е направила искане да бъде освободена от заплащане на държавни такси в производството, поради липса на средства, на основание чл. 83, ал. 2 ГПК; представила е писмени доказателства относно здравословното си състояние (експертно решение на ТЕЛК), както и относно семейното си положение (удостоверение за наследници). С разпореждане № 89 от 07.02.2025 г. първостепенният съдебен състав е дал на Б. указания да представи в 1-седмичен срок от съобщението подробна декларация за имущественото й състояние и получаваните от нея доходи, както и други доказателства, относими към възможността за изпълнение на задължението за внасяне на дължимата държавна такса. Съобщението е връчено на страната, чрез упълномощен адвокат, на 18.02.2025 г. С разпореждане от 26.02.2025 г. срокът за изпълнение на указанията е продължен до 04.03.2025 г., включително. На 12.03.2025 г. по делото е постъпила молба, с която е представена декларация за имущественото състояние на И. М. Б., изпратена по куриер на 11.03.2025 г. Апелативен съд – Варна е приел, че от доказателствата по делото се установява, че в предоставения срок, изтекъл на 05.03.2025 г., не са изпълнени дадените от съда указания и не са представени доказателства, установяващи наличието на предпоставките за освобождаване на ищцата от заплащане на такси и разноски. Представянето на декларация за имущественото състояние на ищцата на 12.03.2025 г. (изпратена по куриер на 11.03.2025 г.), т.е. повече от една седмица след изтичането на продължения до 04.03.2025 г. срок, не представлява изпълнение в срок, поради което и искането на И. М. Б. за освобождаване от внасяне на държавна такса правилно е оставено без уважение. Предвид липсата на молби за последващо продължаване или възстановяване на срока, въззивният съд е намерил за ирелевантни за производството пред него наведените в частната въззивна жалба твърдения, че поради възрастта и здравословното си състояние И. Б. има затруднения при придвижване и че мобилният й телефонен апарат е бил повреден към момента на изтичане на срока, поради което не е могла да се свърже с упълномощения от нея адвокат. Жалбоподателката счита определението на въззивния съд за неправилно и незаконосъобразно. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се позовава на основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като формулира въпросите: 1. Сроковете за изпълнение на указания преклузивни ли са, от решаващо значение ли са, когато въпреки изтичането им и преди произнасянето на съда за прекратяване са представени доказателства за изпълнението им; 2. Може ли съдът, след като очевидно са налице обстоятелства, които обосновават липса на достатъчно доходи за заплащане на такси от ищеца въпреки липсата на декларация за имуществено състояние, да освободи ищеца/ищцата от такси. За да се произнесе, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд съобрази следното: Частната касационна жалба е редовна, като подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията на чл. 275, ал. 2, във вр. с чл. 260 и 261 ГПК. Съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 274, ал. 3 ГПК допускането на касационно обжалване на определенията на въззивните съдилища предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК, както и при вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното определение. Съгласно дадените в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС разяснения, задължение на касатора е да формулира обуславящия изхода на спора правен въпрос, който определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането й до касационно разглеждане. В т. 4 на тълкувателното решение е посочено, че точното прилагане на закона и развитието на правото по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК формират общо правно основание за допускане на касационно обжалване, като правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното решение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитието на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Настоящият съдебен състав намира, че не е налице соченото основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Съображенията му за това са следните: Първият въпрос от изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК не е обсъждан в атакуваното пред ВКС определение; Апелативен съд - Варна не е установил, че преди постановяване на определението по чл. 83, ал. 2 ГПК от Окръжен съд – Шумен, в деловодството на последния е била налице изпратената от Б. декларация. Ето защо този въпрос не покрива общите изисквания на чл. 280, ал. 1 ГПК. Вторият въпрос също не попада в приложното поле на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като е формулиран изцяло според защитната теза на жалбоподателката, а не според мотивите на въззивния съд и обстоятелствата по делото. В случая не са налице очевидни данни - преди представянето на декларацията за материално и гражданско състояние - относно невъзможността И. Б. да заплати дължимата държавна такса по делото. Същевременно жалбоподателката не е аргументирала наличието на предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, съобразно постановките на цитираното по-горе тълкувателно решение. Въззивното определение е валидно и допустимо. Същото не е очевидно неправилно, тъй като не е постановено при грубо нарушение на материалния и процесуалния закон и не е явно необосновано. Изложеното обуславя недопускане на касационно обжалване. За пълнота следва да се отбележи и че подадената по делото декларация не е коректно попълнена, тъй като на стр. 1 едновременно са отбелязани две взаимно изключващи се обстоятелства относно упражняването на дейност-източник на доходи. За жалбоподателката не съществува законова пречка да поиска отново от първоинстанционния съд освобождаване от заплащане на държавна такса, при представяне на всички необходими документи за това. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение,