Определение № 711 от 19.02.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2400/2023 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Н. Б. В. срещу решение № 36/17.03.2023 г. по в.гр.д. № 13/2023 г. на Видинския окръжен съд в частта, с която е отменено решение № 233/23.01.2022 г. по гр. д. № 2064/2021 г. на Видинския районен съд и Н. Б. В. е осъдена да заплати на ЕТ Г. Б. Г. с фирма „ГЕЙТАП - Г. Г.“ сумата 7733.10 лева, съставляваща липса на стоково-материални ценности на основание чл.207, ал.1, т.2 КТ. Ответникът по касационната жалба ЕТ Г. Б. Г. с фирма „ГЕЙТАП - Г. Г.“ в писмен отговор оспорва основанията за допускане на касационно обжалване. Касационната жалба е процесуално допустима: подадена е от страна по делото в предвидения в закона срок срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване и е редовна. За мотивите на въззивния съд: Страните са били обвързани от трудово правоотношение през периода от 10.08.2015 г. до 03.08.2021 г., по силата на което жалбоподателката е заемала длъжността „барман”, а в последствие от 01.06.2020 г. длъжността „продавач - консултант“. Трудовият договор е прекратен със заповед № 064/03.08.2021 г. на основание чл.327, ал.1, т.2 от КТ - поради забавяне изплащането на трудовото възнаграждение на ответницата. Заеманата от жалбоподателката длъжност е на материално отговорно лице и отчетник на стоково-материални и парични средства, това обстоятелство не е оспорено от нея и не са наведени възражения. От извършената по делото съдебно-счетоводна експертиза е установено, че за периода от 01.06.2020 г. до 20.06.2021г. са установени липси в размер на 7733.10 лева към 20.06.2021 г. От изложеното е изведен изводът, че са налице материалноправните предпоставки от фактическия състав на имуществената отговорност по чл.207, ал.1, т.2 КТ, като е доказана и липса с неустановен произход в размер на 7733.10 лева за периода 01.06.2020 г. до 20.06.2021 г. По наличието на основания за допускане на касационно обжалване: Въззивните решения се допускат до касационно обжалване, когато са налице предпоставките на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК. Съгласно правилото на чл.280, ал.1 ГПК и т.1 от ТР № 1 /2010 г. по т.д. № 1 /2009 г. ОСГТК на ВКС, за да бъде допуснато касационно обжалване на въззивно решение, касационният жалбоподател трябва да изведе материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на делото и да обоснове по отношение на този въпрос някое от допълнителните основания по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и /или т.3 ГПК, които са разяснени в следващите точки на това тълкувателно решение (от т.2 до т.4). В изложението към касационната жалба на жалбоподателката не са изведени правни въпроси, такива не могат да бъдат и уточнени и конкретизирани от касационната инстанция съгласно приетото в т.1 от посоченото тълкувателно решение. Изложените от касационната жалбоподателка доводи за неправилност на въззивното решение (по чл.281, т.3 ГПК), че по делото е останал неизяснено как са възникнали загубите и в какъв размер са, са различни от основанията за допускане на касационно обжалване (по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК) и не подлежат на разглеждане в производство по чл.288 ГПК, каквото е настоящото. Касационната жалбоподателка не навежда доводи за нищожност и/или недопустимост на въззивното решение, и настоящият съдебен състав намира, че няма съмнение за валидността и допустимостта на въззивното решение. Касационната жалбоподателка не се позовава на очевидна неправилност на въззивното решение. Поради което следва да се приеме, че не са осъществени основания по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК за допускане на касационно обжалване. С оглед изхода от това производство жалбоподателката няма право на разноски, а следва да бъде осъдена да заплати на ответника сумата 1 000 лева разноски за адвокатско възнаграждение в касационното производство, чието уговаряне и заплащане е удостоверено с представения договор за процесуално представителство. Воден от изложеното съдът