Определение № 52 от 09.01.2026 г. на ВКС по т. д. № 2498/2025 г.

Производството е образувано по касационна жалба от процесуалния пълномощник на КООПЕРАЦИЯ „ВЛОГОВО КРЕДИТНА КАСА“ ЕИК[ЕИК] –гр. София срещу решение № 4905/28.07.2025г ., постановено по в. гр. д. № 441/2024 г. по описа на СГС, с което е потвърдено първоинстанционното решение №16543 от 13.10.2023 г. по гр.д. №13967/2022 г. на РС-София, с което съдът е прогласил за недействителен на основание чл. 216, ал. 1, т. 4 ДОПК спрямо ДЪРЖАВАТА по иск на публичен изпълнител в Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП – [населено място], сделката по договор за покупко-продажба на недвижим имот от 17.03.2017 г., обективирана в нотариален акт № 63, том І, рег. № 4386, дело № 57/2017 г. на нотариус с рег. № 107 и район на действие СРС, вписан в Службата по вписвания – [населено място] с вх. № 14176/17.03.2017г., акт № 21, том ХХХ по дело № 9747, им. партида 14649, по силата на който КООПЕРАЦИЯ „ВЛОГОВО КРЕДИТНА КАСА“, ЕИК[ЕИК], е продала (като е прехвърлила правото на собственост върху него на първото физическо лице – по време на брака му с второто) на Г. Д. Г. и Р. Б. К., следния свой недвижим имот: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с пл. № 4048, площ по док. 316 кв. м, находящ се в квартал 111, обл. София, общ. Столична, [населено място], при граници: улица, между осови точки № 182 и 185, УПИ № І (първи), отреден за образование – обществено-обслужващи функции на ВУЗ и ПИ № 3387, стара 1 имотна партида: 441681; идентичен с част от ПИ № 5496 от кад. лист 598, местност „Студентски град“, идентификатор 68134.1600.4048, за цена от 9 900 лева, изплатена от купувача. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след като прецени данните по делото, констатира, че подадената жалба е недопустима. С изменението на чл. 280, ал. 2, т. 1 ГПК /ЗИДГПК – ДВ бр. 50 от 2015 г./, с което се въвежда принципна необжалваемост по реда на касационното обжалване на въззивни решения по търговски дела с цена на иска до 20 000 лева, с изключение на тези по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и по съединени с тях обуславящи искове. В настоящия случай производството пред първоинстанционния съд е образувано по предявен иск с цена 19 971,20 лева –данъчна оценка на имота, чието разпореждане прехвърлителна сделка се претендира да бъде обявено за относително недействително спрямо ищеца на основание чл.216 ДОПК. Исковото производство е по търговски спор по смисъла на чл. 365, ал. 1, т. 1 ГПК във връзка с чл. 286, ал. 1 ТЗ, доколкото атакуваната като относително недействителна спрямо ДЪРЖАВАТА по иск на публичен изпълнител сделка е сключена от търговец /кооперация/ и физически лица, а съгласно презумпцията в разпоредбата на чл.286 ал.3 до доказване на противното се смята, че извършената сделка е извършена от търговеца е свързана с неговото занятие и следователно е търговска. Търговският характер на сделката определя делото като търговско. От това следва извод, че ВКС е сезиран с касационна жалба срещу решение по търговско дело по спор за парично вземане с цена на иска по-малка от 20 000 лв. Съобразно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, производството по тези дела е двуинстанционно. С оглед на изложеното, производството по така подадената КЖ следва да бъде прекратено, а касационната жалба оставена без разглеждане. Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение