Определение № 10697 от 09.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9427/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 - чл. 236 от Административно процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частната жалба на Ц. П. П., гр. Пловдив, [улица], чрез адв. Германов, срещу Определение № 6560/19.07.2024 г. на Административен съд Пловдив по адм. д. № 1235/2024 г. в частта, с която е оставена без разглеждане жалбата й срещу Акт за установяване на задължения по декларация (АУЗД) № 568-1/08.03.2024 г., издаден от главен инспектор в дирекция „Местни данъци и такси“ (МДТ) в Община Пловдив, потвърден от директора на същата дирекция, с който в тежест на П. са установени задължения за ДНИ и ТБО за имот с партиден номер 7306124738001, намиращ се в гр. Пловдив, [улица]за периода 01.01.2019 г. – 31.12.2023 г., които са погасени чрез плащане. Частната жалбоподателка обосновава правния си интерес от оспорване на АУЗД с аргумент, че доброволното внасяне на задълженията за местен данък и такса не следва да се цени като тяхно признаване и не лишава задълженото лице от правото да заяви несъгласието си с начина, по който са формирани. В тежест на общинската администрация е да издаде АУЗД независимо от доброволното плащане на задълженията. А след като такъв е издаден, той подлежи на обжалване съобразно чл. 107, ал. 4 ДОПК. Претендира отмяна на определението и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия и разглеждане на жалбата по същество. Насрещната страна по частната жалба, директорът на дирекция МДТ в Община Пловдив, чрез юрк. Янкова, оспорва основателността й с аргумент, че фактът на плащане на задълженията лишава от смисъл установяването им с акт, представляващ изпълнително основание по чл. 209, ал. 2, т. 3 ДОПК. Частната жалба като подадена в срока по чл. 230 АПК от надлежна страна срещу подлежащо на обжалване определение на административния съд съгласно чл. 229, ал. 1, т. 1 АПК е допустима, а разгледана по същество, е основателна. Според данните в административната преписка на 07.02.2024 г. Ц. П. се обърнала към дирекция МДТ в Община Пловдив с искане да й бъде издаден АУЗД по чл. 107, ал. 3 ДОПК въз основа на подадена декларация по чл. 14 ЗМДТ вх. № 1898/22.01.2024 г., включително за периодите 2019 г. – 2023 г. В молба на л. 203 от първоинстанционното дело П. сочи, на 26.01.2024 г. за същите периоди е заплатила задължения за ДНИ в размер на 1466,21 лв. и лихви 392,70 лв., както и за ТБО в размер на 1725,39 лв. и лихви 453,26 лв. На 08.03.2024 г. е издаден АУЗД № 568-1/08.03.2024 г. от длъжностно лице с функциите на орган по приходите в дирекция МДТ на Община Пловдив, с който в тежест на частната жалбоподателка са установени задължения за данък недвижими имоти и такса битови отпадъци в заплатения преди това от нея размер. АУЗД е съобщен на адресата си на 13.03.2024 г. и е оспорен пред директора на дирекция МДТ в Община Пловдив на 18.03.2024 г. с искане да бъде отменен или изменен. Последвало потвърждаването му с Решение № 24/17.05.2024 г. на решаващия орган, съобщено на П. на 22.05.2024 г., която сезирала Административен съд Пловдив преди да е изтекъл срокът по чл. 156, ал. 1 ДОПК. Първостепенният съд е обосновал извод за недопустимост на жалбата срещу АУЗД с позоваване на доброволното плащане на задълженията въз основа на подадена декларация по чл. 14 ЗМДТ и преди същият да бъде издаден. Според АС – Пловдив погасяването на задълженията от П. обективира признаване на тяхната дължимост и елиминира правния й интерес от оспорването му. Определението е неправилно. При действието на чл. 4, ал. 1 ЗМДТ е несъмнено прилагането на процесуалния ред по ДОПК за установяването на задължения за местни данъци и такси. АУЗД се обжалват по реда за обжалване на ревизионни актове – чл. 144, ал. 1 ДОПК, аргумент за който извод е и разпоредбата на чл. 107, ал. 4 ДОПК, с която се изключва прилагането на нормата на чл. 154 ДОПК при оспорването на АУЗ по административен ред пред директора на териториалната дирекция. Търсената в петитума на жалбата съдебна защита е чрез отмяна на обжалвания АУЗД. Така определеният от П. предмет на търсената защита е съобразен с правилата на чл. 156, ал. 1, ал. 3 и ал. 4 ДОПК. Съдебното оспорване на АУЗД е допустимо само срещу частта от него, която не е отменена с решението по чл. 155 ДОПК и АУЗД не може да се обжалва в частта, в която жалбата е изцяло уважена с това решение. По силата на чл. 105 ДОПК задълженията по декларация, по която задълженото лице само изчислява основата и дължимия данък и/или задължителните осигурителни вноски, се внасят в сроковете, определени в съответния закон. Задълженото лице има право при поискване да получи справка за начина, по който е изчислено задължението, съдържаща данни за задълженото лице, вида, основанието, общия и неплатения размер, ако има такъв - чл. 107, ал. 2 ДОПК. Издаването на АУЗД по чл. 107, ал. 3 ДОПК предоставя процесуална възможност на задълженото лице да обжалва установеното публично общинско вземане по основание и размер. Лишена от нормативна опора е тезата на първостепенния съд, че погасяването на установените с АУЗД публични вземания за местен данък и такса чрез плащането им преди същият да бъде издаден лишава задълженото лице от правен интерес да го оспори. Независимо от постановяването му въз основа на изходяща от П. декларация по чл. 14 ЗМДТ, едва след запознаването си със съобразителната негова част жалбоподателка би била във възможност да разбере по какъв начин са установени по основание и размер двата вида вземания и съответно да заяви несъгласието си с констатациите и изводите на органа по приходите. Плащането на публичните общински задължения като един от способите за погасяването им (чл. 168, т. 1 ДОПК) не се отразява върху правото на засегнатия от АУЗД субект да го оспори. По тези съображения настоящият съдебен състав приема, че правото на достъп до съд на П. е надлежно упражнено и отричането му с определението на Административен съд Пловдив е неправилно. Ето защо съдебният акт следва да се отмени, а делото да се върне на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение,