Определение № 977 от 26.02.2026 г. на ВКС по гр. д. № 4392/2025 г.

Производството е по реда на чл.288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на С. А. В. срещу решение №180 от 11.07.2025 г., постановено по в. гр. д. №208 по описа за 2025 г. на Великотърновския апелативен съд в частта, с която е отменено решение №151 по гр. д. № 806 по описа за 2024 г. на Великотърновския окръжен съд за осъждане на Прокуратурата на Република България да заплати на касатора сумата над 15 000 лв. до 50 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат от незаконно обвинение в престъпление и за нарушаване правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок на основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, като е постановено друго решение, с което искът за тази разлика е отхвърлен.

Касаторът твърди, че решението на Великотърновския апелативен съд е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост – основания за касационно обжалване по чл.281, т.3 от ГПК. Като основания за допускане на касационно обжалване сочи т.1 и т.3 на чл.280, ал.1 от ГПК по следните въпроси:

1. Кой е началният момент, от който ищец по иск по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ може да търпи вреди от незаконно повдигнатото му обвинение-от момента на привличането му като обвиняем или от първото действие по разследването, което го засяга пряко, или от момента, в който е узнал за образуваното наказателно производство за конкретното престъпно деяние, което единствено той би могъл да извърши?

2. Снемане на обяснения от лицето, събиране на данни за личността му, имотното му състояние и съдебно минало, възложено с постановлението за образуване на досъдебно производство, представляват ли действия по разследването с участие на това лице, или спрямо него или неговото имущество, което да обосновава отговорност на държавата по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ от момента на образуване на досъдебното производство, въпреки че лицето е привлечено като обвиняем в по-късен момент?

3. Може ли да се приеме, че наказателното производство/преследване се води срещу конкретно лице, когато в постановлението за образуване на досъдебното производство е посочено „срещу виновните лица“, с него е възложено да се извършат конкретни процесуални действия спрямо това лице и неговото имущество, изразяващи се в снемане на обяснения, събиране на данни за личността му, имотното му състояние и съдебно минало, в предходно постановление на прокуратурата е посочено, че са налице данни за извършено от това лице престъпление и са медийно отразени извършваните спрямо това лице действия по разследването, преди това лице да е привлечено като обвиняем?

4. Следва ли липсата на писмено разрешение на съответния орган относно напускане на обвиняемата от местоживеенето си съгласно чл.60 от НПК, но при своевременно уведомяване от страна на обвиняемата за актуалния адрес, да се приема като недобросъвестно поведение от нейна страна, което е довело до забавяне на наказателното производство поради необходимост от провеждане на съдебни поръчки? Представлява ли това основание периодът на забавяне поради осъществяване на съдебни поръчки да бъде изваден от продължителността на наказателното производство, която следва да се вземе предвид при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ?

Oтветникът по касационната жалба Прокуратурата на Република България не взема становище по нея.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По хода на производството Върховният касационен съд намира следното:

За да отмени първоинстанционното решение в частта, с която на ищцата е присъдено обезщетение над 15 000 лв. до 50 000 лв. за неимуществени вреди на основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ и да отхвърли иска в тази част, въззивният съд е приел, че периодът, за който тя е имала неблагоприятни психични изживявания, е от 11.01.2019 г. до 30.04.2024 г., тоест-от привличането и като обвиняема в извършване на престъплението, за което и е повдигнато обвинение, до прекратяване на наказателното производство с влязла в сила присъда. Дадените от нея обяснения на 14.12.2015 г. пред орган на МВР по възложена проверка не представляват действия по разследването с нейно участие, поради което не могат да обосноват пораждане на отговорност на държавата и доводите на ищцата в обратния смисъл се явяват неоснователни. Държавата носи отговорност по реда на ЗОДОВ от момента на привличането на лицето като обвиняем, а в случаите, когато досъдебното производство е образувано срещу конкретно лице и са извършени действия по разследването му с негово участие, държавата отговаря за вреди от образуване на производството. При тези мотиви на въззивния съд от значение за изхода на спора са първите три въпроса на касатора, които се свеждат до питането дали отговорността на държавата по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ може да се породи преди ищецът формално да придобие качеството на обвиняем и в такъв случай кой е началният момент за пораждане на тази отговорност. Разрешение на това питане ще бъде дадено по тълкувателно дело № 2 по описа за 2025 г. на ОСГК на ВКС, което е образувано с разпореждане от 14 април 2025 г. по въпроса налице ли са предпоставките по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за ангажиране на отговорността на държавата за обезщетяване на причинени вреди, когато прекратеното наказателно производство е било образувано срещу неизвестен извършител и ищецът не е имал процесуалното качество на обвиняем. Ето защо производството по делото трябва да бъде спряно на основание чл.229, ал.1, т.4 от ГПК във връзка с чл. 292 от ГПК до постановяване на тълкувателно решение по тълк.д. № 2 по описа за 2025 г. на ОСГК на ВКС.

Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,