Определение № 3334 от 25.06.2025 г. на ВКС по гр. д. № 954/2025 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Д. Х. Г., представлявана от адв. К. Т., срещу въззивно решение № 6/09.01.2025 г., постановено по възз. гр. д. № 370/2024 г. по описа на Апелативен съд – Велико Търново, с което като е потвърдено решение № 302/27.05.2024 г. по гр. д. № 982/2023 г. на Окръжен съд – Велико Търново, е отхвърлен предявеният от касаторката против Районен съд – Горна Оряховица иск по чл. 2б ЗОДОВ за сумата 6 000 лв. - обезщетение за претърпени неимуществени вреди от нарушение на правото на разглеждане в разумен срок на гр. д. № 1111/2023 г. на Районен съд – Горна Оряховица. В касационната жалба се поддържат оплаквания за недопустимост и неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 2 и т. 3 ГПК. В изложението си жалбоподателката се позовава на основанията по чл.280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, но конкретен правен въпрос не е формулиран. Твърди се, че обжалваното решение е очевидно неправилно – чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК. Касационната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, по предпоставките за допускане на касационно обжалване намира следното: За да счете претенцията за неоснователна, въззивната инстанция е приела, че не се установява твърдяното от ищцата нарушаване на разумния срок при разглеждането на гр. д. № 1111/2023 г. на РС – Горна Оряховица. Посочено е, че исковата молба на Д. Г. е изпратена за разглеждане по реда на чл. 23, ал. 3 ГПК на РС – Горна Оряховица, където е постъпила на 26.05.2023 г. На същата дата е образувано гр. д. № 1111/2023 г., като с последователни отводи от 30.05.2023 г., 02.06.2023 г., 03.06.2023 г., 07.06.2023 г., 09.06.2023 г., 12.06.2023 г. и на 13.06.2023 г. всички съдии от районния съд са се отвели от разглеждането на спора. На 15.06.2023 г. делото е прекратено и е изпратено на Окръжен съд – Велико Търново за определяне на друг, равен по степен съд, който да го разгледа. При тези данни въззивният съд е приел, че делото е било висящо пред РС – Горна Оряховица общо 20 дни, от които 14 работни, в рамките на които осемте съдии от състава на съда са се отвели. Обсъждайки критериите по чл. 2б ЗОДОВ – обща продължителност и предмет на делото, фактическа и правна сложност на спора, поведението на страната и процесуалния й представител, извършените от решаващия съд процесуални действия по администрирането и разглеждането на делото, съдът е посочил, че не само не се установява нарушаване правото на страната за разглеждане и решаване на делото й в разумен срок, но и че действията на страната са израз на превратно и недобросъвестно упражняване на процесуални права. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че не са налице предпоставки за селектиране на жалбата. Допускането на касационното обжалване на въззивното решение, съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК, предпоставя произнасяне от въззивната инстанция по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1- 3 ГПК. В т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК, ВКС, е разяснено, че правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Въззивното решение не може да бъде допуснато до касационно обжалване, без касаторът да е посочил конкретен правен въпрос от значение за изхода по делото или на основания, различни от формулираните в касационната жалба. В случая, в изложението на жалбоподателката липсва формулиран правен въпрос с характеристиките по чл. 280, ал. 1 ГПК и отсъства надлежна аргументация за цифрово посочените основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Наведените доводи преповтарят оплакванията в жалбата за незаконосъобразност и необоснованост на въззивното решение. Това са основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК, които не са предмет на проверка в производството по чл. 288 ГПК. Бланкетно е позоваването и на уреденото по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК основание - очевидна неправилност на въззивното решение, което също не се установява. Във фазата по селектиране на жалбата Върховният касационен съд, без да проверява действително съществуващите пороци на обжалвания въззивен съдебен акт, може да направи извод за възможната му очевидна му неправилност само въз основа на достатъчна аргументираност на изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. В случая, доводите на страната не сочат за наличието на такъв тежък порок на решението, който да може да се установи пряко от съдържанието му. Нормата на чл. 2б ЗОДОВ е приложена от въззивния съд според точния й смисъл и съдържание, вложени от националния законодател, и при съобразяване на стандартите, установени в практиката на ЕСПЧ по тълкуването и приложението на чл. 6, § 1 ЕКЗПЧОС. Извън това следва да се посочи, че вътрешноправното средство по чл. 2б ЗОДОВ е създадено с цел страните да разполагат с възможност да защитят правото си на разглеждане и решаване на делото им в разумен срок, когато то действително е нарушено. Превратното и самоцелно използване на иска по чл. 2б ЗОДОВ представлява недобросъвестно упражняване на процесуални права, което противоречи на основните принципи на гражданския процес. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение