Определение № 336 от 30.06.2020 г. на ВКС по гр. д. № 310/2020 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Ж. А. Й. чрез нейния настойник А. К. Й., срещу въззивно решение № 188 от 02.08.2019 г. по в.гр.д. № 95/2019 г. на Окръжен съд - Шумен. В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон - чл. 79 ЗС, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Иска се въззивното решение да бъде допуснато до касационно обжалване по следните правни въпроси: 1/ Когато ответникът е направил възражение за изтекла в негова полза 5- годишна придобивна давност, презюмира ли се, че неговият праводател е владял имота, или страната, която се позовава на чл. 82 ЗС, трябва да докаже владението на своя праводател, за да присъедини неговото владение към своето. 2/ Когато решаващият съд приеме в своите мотиви за безспорно установени определени обстоятелства, касаещи установяване на владение по чл. 79 ЗС, следва ли да изложи въз основа на кои писмени или гласни доказателства приема тези обстоятелства за установени, при положение, че няма признание на страните по спора за тези обстоятелства. 3/ Когато някоя от страните при спор за собственост върху недвижим имот се позове на разпоредбата на чл. 82 ЗС, следва ли да се приеме, че същата страна като добросъвестен владелец може да присъедини към своето владение и владението на трето лице, което също е владяло имота добросъвестно, но не е било в правоотношение с тази страна, която му е предала владението. По тези въпроси жалбоподателката поддържа наличие на основание за достъп до касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК. Сочи също, че решението е и очевидно неправилно - основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.2, изр. последно ГПК. В писмен отговор на касационната жалба ответникът по касация „БУЛ ЮНИОН КОМЕРС” ООД със седалище и адрес на управление гр. Шумен изразява становище, че не са налице сочените от жалбоподателката предпоставки за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. В същия смисъл е и становището, изразено в писмения отговор на третото лице помагач на страната на ответника „ ОМЕГА АГРО ИНВЕСТ” ООД със седалище и адрес на управление гр. Пловдив. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: С обжалваното въззивно решение е потвърдено решение № 399 от 20.12.2018 г. по гр.д. № 753/2016 г. на Районен съд- Нови пазар, с което са отхвърлени предявените от Ж. А. Й., действаща чрез своя настойник А. К. Й. против „БУЛ ЮНИОН КОМЕРС” ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Шумен искове за установяване на правото на собственост на ищцата върху 1/6 ид. част от следните недвижими имоти: 1. Нива с площ 11.497 дка в м. ”Т.” представляваща имот № .... по плана за земеразделяне на [населено място], и 2. Нива с площ 35.995 дка в м.” К. екинлик”, представляваща имот № .... по плана за земеразделяне на същото село. По делото е установено, че тези имоти са възстановени с решение № 17 от 16.05.1995 г. на ПК - [населено място] на името на А. М. Х.. А. Х. е починал на 22.11.1995 г. и е оставил за наследници по закон 6 деца - А. А. М., Ф. А. М., Ж. А. Й., Н. А. М., В. А. Б. и В. А. М.. С договор за покупко- продажба, обективиран в нотариален акт № .... г. Н. А. М. продал на Ж. М. К. двата имота. При сключване на договора за продажба правото на собственост на продавача е било удостоверено с посоченото по - горе решение на ПК - К. и удостоверение за наследници № 912 от 16.11.2016 г. С договор за продажба, сключен с нотариален акт № .... г. Ж. К. и К. К. продали имотите на „ОМЕГА АГРО” ЕООД със седалище гр. Съединение. С договор за продажба, сключен с нотариален акт № 52, т.ХVІІІІ, дело № 2355 от 09.12.2009 г. „ОМЕГА АГРО” ЕООД продало имотите на „ОМЕГА АГРО ИНВЕСТ” АД със седалище и адрес на управление гр. Пловдив. С договор за замяна, сключен с нотариален акт № .... г. „ОМЕГА АГРО ИНВЕСТ” АД прехвърлило имотите на „БУЛ ЮНИОН КОМЕРС” ООД със седалище и адрес на управление гр. Шумен. Срещу предявения иск за собственост последният приобретател „БУЛ ЮНИОН КОМЕРС” ООД е противопоставил възражение, че е придобил имотите на основание придобивна давност по чл. 79, ал.2 във връзка с чл. 82 ЗС, евентуално - на основание чл. 79, ал.1 във връзка с чл. 82 ЗС. В подкрепа на твърдението си, че той и неговите праводатели са упражнявали фактическа власт върху двата имота, считано от 2007 г., ответникът е представил два договор за аренда: първият, вписан на 10.12.2007 г., с който „ОМЕГА АГРО” ЕООД отдава под аренда на „АГРОЗАХ” ЕООД за 4 стопански години посочените в договора земеделски имоти, сред които и процесните, а вторият, вписан на 11.08.2011 г., с който „БУЛ ЮНИОН КОМЕРС” ООД отдава имотите под аренда на „АГРОЛЕНД - БИ” ООД. Управителят и едноличен собственик на капитала на „ АГРОЗАХ” ЕООД е разпитан като свидетел по делото и е потвърдил пред съда, че е обработвал процесните имоти по силата на сключения договор за аренда. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че ответното дружество, както и предходните приобретатели на имотите са упражнявали фактическа власт върху тях. Приел е, че дори владението на първия купувач на имота - Ж. К., да е било недобросъвестно, защото е вероятно да е знаела, че придобива от несобственик, то владението на „ОМЕГА АГРО” ООД, на „ОМЕГА АГРО ИНВЕСТ” и на „БУЛ ЮНИОН КОМЕРС” ООД е било добросъвестно по смисъла на чл. 70, ал.1 ЗС, тъй като всеки от тях е придобил владение на правно основание, годно да го направи собственик, а ищцата, която носи доказателствената тежест за опровергаване на презумпцията за добросъвестност по чл. 69 ЗС, не е ангажирала доказателства, че останалите приобретатели след Ж. К. са знаели, че купуват от несобственик. Поради това е направил извод, че ответникът е придобил правото на собственост върху спорната идеална част в резултат на изтекла в негова полза кратка придобивна давност, като към своето владение е присъединил и владението на своите праводатели. Първият от поставените в изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК правни въпроси не обуславящ изхода на делото, тъй като изводът на въззивния съд, че праводателите на ответника са упражнявали фактическа власт върху процесните имоти не се основа на предположение, а на конкретно установени по делото факти. Неправилно е разбирането на жалбоподателката, че праводателите на ответното дружество- „ ОМЕГА АГРО” ООД и „ОМЕГА АГРО ИНВЕСТ” АД са се легитимирали като собственици на процесните имоти, следователно - не са били владелци, и ответното дружество не може да присъедини тяхното владение към своето по реда на чл. 82 ЗС. Когато продавачът не е собственик на продадения имот, договорът не е нищожен, но не поражда вещнопрехвърлително действие. Купувачът не придобива право на собственост /защото никой не може да прехвърли права, които няма/, но ако е установил фактическа власт върху имота на основание този договор, той има качеството на владелец по смисъла на чл. 68, ал.1 ЗС. В зависимост от това дали договорът за продажба е валиден като траслативен акт/ не е нищожен, не е унищожен или развален/ и дали купувачът към момента на сключването му е знаел или не, че придобива от несобственик, неговото владение ще бъде добросъвестно/ чл. 70, ал.1 ЗС/ или обикновено, а оттук и давностния срок, необходим за придобиване на правото на собственост, ще бъде съответно 5 или 10 годишен. В случая по делото е установено, че процесните имоти след 2007 г. са били предмет на няколко последователни договора за продажба, сключени във формата на нотариален акт. Съдът е приел, че те не са породили вещнопрехвърлително действие за собствената на ищцата 1/6 ид. част, придобита по наследство от А. Х., но представляват юридическо основание за добросъвестно владение, доколкото по делото не са ангажирани доказателства от страна на ищцата, оборващи презумпцията на чл. 69 ЗС. Следователно, съдът не е приел, че ответникът и неговите праводатели са упражнявали владение върху свой имот, а напротив - приел е, че са упражнявали фактическа власт върху чужд имот, поради което няма противоречие с практиката на ВКС, обективирана в представеното с касационната жалба решение № 231 от 27.03.1997 г. по гр.д. № 1010/1996 г. на І г.о. Въззивното решение не противоречи на практиката на ВКС и по въпроса за задължението на въззивния съд да мотивира своите фактически изводи по спора, като посочи кои релевантни за спора факти приема за установени и въз основа на кои доказателства. Не отговаря на данните по делото твърдението на жалбоподателката, че както първоинстанционният, така и въззивният съд не са посочили въз основа на кои доказателства приемат, че праводателите на ответника са упражнявали фактическа власт върху спорните имоти. В мотивите на първоинстанционното решение /л.3/ изрично е посочено, че съдът намира за доказано обстоятелството, че процесните имоти са отдавани под аренда от „ОМЕГА АГРО” ООД и от „ОМЕГА АГРО ИНВЕСТ” ЕАД въз основа на представените по делото писмени доказателства, както и от свидетелските показания. Както се посочи по- горе, в подкрепа на твърдението си, че той и неговите праводатели са упражнявали фактическа власт върху двата имота, считано от 2007 г., ответникът е представил два договор за аренда: първият, вписан на 10.12.2007 г., с който „ОМЕГА АГРО” ЕООД отдава под аренда на „АГРОЗАХ” ЕООД за 4 стопански години посочените в договора земеделски имоти, сред които и процесните, а вторият, вписан на 11.08.2011 г., с който „БУЛ ЮНИОН КОМЕРС” ООД отдава имотите под аренда на „АГРОЛЕНД - БИ” ООД. Като свидетел по делото е разпитан управителят и едноличен собственик на капитала на „АГРОЗАХ” ЕООД, който е потвърдил е пред съда, че е обработвал описаните в договора за аренда земеделски земи, така, както е посочено в него. Доколкото други доказателства, относими към факта на упражняване на фактическа власт, по делото не са събрани, ясно е, че съдът е взел предвид посочените по- горе. В тази връзка следва да се посочи, че въззивната жалба не съдържа мотивирано оплакване за необоснованост на направения от първоинстанционния съд извод, че както ответникът, така и предходните приобретатели са осъществявали фактическа власт върху процесните имоти. В касационната жалба също не се сочи кои други доказателства, събрани по делото, опровергават този извод. Не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване и по третия правен въпрос, касаещ приложението на чл. 82 ЗС. Изразеното в решение № 505 от 02.09.2011 г. по гр.д. № 741/2010 г. на ВКС, ІІ г.о. становище, че при частно правоприемство може да се присъединява само владението на прекия праводател на владелеца по конкретна сделка, а не и владението на всички прехвърлители по предшестващи сделки, е изолирано и не е възприето в съдебната практика. Разпоредбата на чл. 82 ЗС не ограничава присъединяването на владение само между последния владелец и неговия праводател, и не изключва присъединяване на няколко последователни владения по правоприемство между няколко владелци. В правната доктрина е изяснено, че „последният владелец не може да присъедини към своето владение владението на праводателя на своя праводател само ако не може да присъедини владението на прекия си праводател, както и че не могат да се присъединяват предходни владения по избор и да се прескачат отделни звена във веригата от няколко последователни владения”/ср. В. Л., Българско вещно право; Т. В, Владението /. Като основание за допускане на въззивното решение се сочи и това по чл. 280, ал.2, изр. последно ГПК - очевидна неправилност. То също не е налице. За да се квалифицира като очевидно неправилно по смисъла на чл. 280, ал.2, изр. посл. ГПК въззивното решение трябва да страда от особено тежък порок, който може да бъде констатиран от касационната инстанция без извършване на касационна проверка по същество на обжалвания съдебен акт. Съдебната практика приема, че това са случаите на: прилагане на несъществуваща или отменена правна норма, прилагане на закона в неговия противоположен смисъл, явна необоснованост на фактическите изводи поради грубо нарушение на правилата на формалната логика, нарушения на основополагащи принципи на съдопроизводството. При проверка на обжалваното решение настоящият състав не констира въззивното решение да е засегнато от такива пороци. В касационната жалба е наведен довод, че към деня на последната сделка, от която ответникът черпи права/ 22.12.2010 г./, и след това, жалбоподателката е била поставена под запрещение и не е могла да защитава своите материални права. Във връзка с този довод в изложението не е поставен конкретен правен въпрос. Независимо от това, за пълнота на изложението, настоящият състав счита за необходимо да посочи, че по делото има данни за поставяне на жалбоподателката под запрещение от съд в Република Турция най- рано на 14.06.2012 г. Представената по делото е епикриза за установяване на заболяването, послужило като основание за поставяне на жалбоподателката под запрещение, също е от 2012 г. Съгласно разпоредбата на чл. 115, б. ”е” ЗЗД, приложима и към придобивната давност по силата на препращащата норма на чл. 84 ЗС, давност не тече по отношение на ненавършили пълнолетие и поставени под запрещение лица за времето, през което нямат назначен законен представител или попечител, и 6 месеца след назначаването на такъв или прекратяване на недееспособността. С оглед на това дори да се приеме, започналата в полза на ответника придобивна давност е спряла да тече от началото на 2012 г., при данните по делото, че на жалбоподателката е назначен настойник на 14.06.2012 г., основанието за спиране е отпаднало най - късно в края на 2012 г., след което давностният срок продължава да тече, като изтеклият до момента на спирането давностен срок запазва действието си и се събира с този след отпадане на основанието за спиране. В случая сборът от изтеклия до момента на спирането и след това до предявяване на иска давностен срок е 8 г. и 10 м., т.е. обстоятелството, че жалбоподателката е била поставена под запрещение не би променило извода, че в полза на ответника е изтекъл необходимия за придобиване по давност срок по чл. 79, ал.2 ЗС след присъединяване към неговото владение и това на предишните владелци. По тези съображения въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване. Водим от гореизложеното съдът