Определение № 1065 от 02.04.2025 г. на ВКС по т. д. № 440/2025 г.

Производството по чл. 274, ал.3, т.1 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба, подадена от Роза И. С., представлявана от процесуалния си пълномощник – адв. Бисера Б., срещу въззивното определение №19514/02.12.2024г. на СГС, ГО, 1-Л състав по в.ч.гр.д.№13573/2024г., с което е потвърдено разпореждане № 140064/02.10.2024 г. по гр.д. № 46717/2024 г. на Софийския районен съд, Гражданско отделение, 33 състав, за връщане на исковата й молба с вх. № 254374/07.08.2024 г., поради неизпълнение на указанията за отстраняване на нередовности, и е прекратено производството по делото. Жалбоподателката поддържа, че определението на съда за удължаване на срока за изпълнение на указанията не й било връчено. Сочи, че по никакъв начин тя не била известена за удължения срок, за да може да отстрани своевременно нередовностите на исковата си молба. Предвид горното счита, че обжалваното определение е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано. С оглед тези съображения претендира отмяна на определението и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. В подадената молба от 28.01.2025г. в изпълнение на указанията по разпореждането за уточняване на основанията за допускане до касационно обжалване, касаторката се позовава на предпоставките по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК, като твърди, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, посочвайки решение №31/06.07.2010г. по гр.д.№2987/2008г., 1 г.о., решение № 126/09.02.2010г. по гр.д.№ 4975/2008г., 3 г.о., решение №7/08.02.2012г., решение №467/12г. по гр.д.№504/12г., решение №164/10.05.2011г. по гр.д.№95/10г., 1 г.о., решение №31/04г. по гр.д.№2589/02г.,4 г.о., както и в противоречие с практиката на ВАС - решение № 5215/28.07.2000г., като съдът е обсъждал избирателно представените писмени доказателства и не е изследвал факта, че не е уведомена по надлежния ред, нито на имейл адреса си, нито по телефон за удължения срок, за да може да изпълни своевременно указанията на съда. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид доводите по жалбата и данните по делото, намира следното: Въззивният съд е бил сезиран с частна жалба срещу разпореждане за връщане на исковата молба на Роза С. поради неизпълнение на указания за отстраняване на нередовностите й. СГС е приел, че първоинстанционното производство е образувано по искова молба, подадена от Роза И. С. срещу „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, „Фронтекс Интернешънъл Задължение“ ЕАД, „Първа инвестиционна банка“ АД, „Профикредит България“ ЕООД, „София К. Кредит Груп“ АД и „Би Енд Джи Кредит“ ООД, за установяване на недължимост на сумата в общ размер на 6837 лева „по различни потребителски кредити, изкупени от ответниците“, неконкретизирани като дати или по друг начин. С разпореждане от 09.08.2024 г. районният съд е оставил исковата молба без движение, като е дал подробни указания на ищцата, които е следвало да бъдат изпълнени в едноседмичен срок от съобщението. Препис от разпореждането й е връчено чрез адв. Б. на 04.09.2024 г., която в титулната част на исковата молба е посочена като съдебен адресат. В последния ден от срока, на 11.09.2024 г. е депозирана молба за продължаване на срока за изпълнение на указанията. С разпореждане от 16.09.2024 г. районният съд е продължил срока за изпълнение на указанията по разпореждането от 09.08.2024 г. с още две седмици, считано от изтичане на първоначално дадения срок, като изрично е посочил, че срокът е до 26.09.2024г. В продължения срок не е постъпила молба в изпълнение на указанията, поради което с разпореждане от 02.10.2024г. районният съд е върнал исковата молба. Въззивният съд е приел, че оплакванията на жалбоподателката, че не била уведомена за продължаването на срока са неоснователни, тъй като съгласно изричната разпоредба на чл. 63, ал.2 ГПК, новоопределеният срок тече от изтичането на първоначалния, в който смисъл е налице константна практика, която е цитирал. С тези мотиви е потвърдил обжалваното разпореждане. ВКС, състав на Първо търговско отделение, намира, че частната жалба е процесуално допустима, подадена е от активно легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, в законоустановения срок, представено е изложение на основанията за допускане до касационно обжалване. Допускането на касационно обжалване се извършва съгласно предпоставките, предвидени в чл. 280 от ГПК. Касационната инстанция може да допусне до обжалване въззивния съдебен акт, по отношение на който се установява вероятност да е нищожен - основание съгласно чл. 280, ал. 2, пр. 1 от ГПК, вероятност да е недопустим – основание съгласно чл. 280, ал. 2, пр. 2 от ГПК или очевидно неправилен – основание по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. В случая не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.2 ГПК. Извън посочените основания, касаторът следва да обоснове предпоставките по чл. 280, ал. 1 от ГПК. Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК. Съгласно даденото в т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС разрешение, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК е налице когато с обжалвания акт, правен въпрос от значение за изхода на делото е решен в противоречие с Тълкувателно решение или трайната практика на ВКС по същия правен въпрос. Както се приема в цитираното ТР, касаторът е длъжен да изложи точна и ясна формулировка на значимия правен въпрос, а не е задължение на съда да го изведе от изложението към касационната жалба, като ВКС може само да го конкретизира и доуточни. Въпреки дадените изрични указания на касаторката, в представеното изложение тя не е поставила и формулирала правен въпрос, по който да се допусне касационно обжалване. Поддържа като довод наличие на предпоставки по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК, а именно произнасяне в противоречие със сочената практика, като решенията, на които се позовава, са свързани със задълженията на въззивния съд като инстанция по същество – да обсъди всички доводи на страните и доказателствата по делото. Те са неотносими, тъй като в случая не се атакува акт, в който да са обсъждани доказателства и правни доводи по същество на спора, а определение на въззивния съд за потвърждаване на разпореждане за връщане на искова молба поради неизпълнение на указанията за отстраняване на нередовностите й. Следователно дори и да се извлече въпрос от твърдяното от касаторката противоречие с практиката относно процесуалните задължения на въззивния съд, то той не е обуславящ и не съставлява общо основание за допускане до касационно обжалване. Никакви въпроси, които да са относими и свързани с решаващите мотиви на въззивния съд по атакувания акт, касаторката не е посочила. Съдът не може да извлече такива служебно от доводите на касаторката, изложени в жалбата, тъй като това би било в противоречие с диспозитивното начало. Посоченото в изложението, че съдът не бил обсъждал факта, че не била уведомена за продължаването на срока, дори и да се приеме като имплицитно формулиране на въпрос, не би могло да обуслови допускане до касационно обжалване на въззивното определение, тъй като разрешението на съда е съобразено с изричната разпоредба на чл. 63, ал. 2 ГПК, че продълженият срок тече от изтичането на първоначалния, а не от съобщението до страната за произнасянето на съда по молбата й по чл. 63 ГПК, в които смисъл е налице константна практика на ВКС, обективирана в определение № 348/ 18.06. 2015 г. по ч.т.д.135/2015 г. на ВКС, I т.о., определение № 495/ 30.06.2014 г. по ч.т.д.1309/2014 г. на ВКС, I т.о., определение № 454/ 15.07.2013 г. по ч.гр.д. №4232/ 2013 г. на ВКС, IV гр.о. и мн.др., т.е. не е налице допълнителният селективен критерий по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК. С оглед горното, съдът намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното определение. Воден от горните съображения, ВКС, състав на Първо търговско отделение,