Определение № 106 от 03.07.2020 г. на ВКС по гр. д. № 730/2020 г.

Производство е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от П. Д. Х. и Ш. К. Х., чрез пълномощника адв. И. П. срещу определение № 4443 от 15.10.2019г. по гр.д. № 303/2018г. на Благоевградски окръжен съд, постановено по реда на чл. 248 ГПК, с което е оставена без уважение молба на частните жалбоподатели за изменение на постановеното на 16.12.2018г. решение в частта за разноските чрез присъждане на пълния претендиран размер на адвокатското възнаграждение в размер на 2 581,70 лв. с ДДС. В частната жалба, както и в молбата по чл. 248 ГПК, подадена на 08.01.2019г., се претендира, че в полза на молителите - ищци по предявения иск по чл.40, ал.1 ЗУЕС, следва да се присъди пълния размер на направените разноски за адвокатско възнаграждение пред въззивния съд в размер на 2581,70 лв. Същата сума е посочена в приложения от страната списък на разноските на л.188 от въззивното дело. За доказване на разноските са представени три фактури съответно за 1675,76лв., за 537,77 лв. и за 478,79лв.; както и две извлечения за постъпили суми по сметката на адвокатското дружество - за 2375,51 лв. и за 568 лв. С разпореждане от 11.03.2020г. на Върховния касационен съд е констатирано несъответствие между претендирания размер на възнаграждението и сумите по приложените фактури и банкови извлечения. Поради това на жалбоподателите са дадени указания да посочат по какъв начин е формирано претендираното възнаграждение и кои документи доказват плащането му. С молба от 07.06.2020г. пълномощникът адв. Д. заявява, че уговореното възнаграждение по договора за правна помощ е 1100 евро, без ДДС, платимо по банков път; за плащането са съставени три фактури: за 700 евро от 19.12.2017г., за 200 евро от 22.06.2018г. и за 200 евро от 29.10.2018г. като общата сума от 1100 евро е с равностойност 2 151,42 лв. и при начисляване на ДДС се получава претендираната сума 2581,70 лв. Сочи, че плащанията се доказват с извлечения от банкова сметка за получен превод на 25.06.2018г. на 2375,51 лв. и на 30.10.2018г. на 568 лв., като крайната стойност във фактурите е по-висока, тъй като в тях са включени и „съпътстващи” разходи, които не се претендират като разноски. Ответникът по частната жалба Етажна собственост на „Клуб Сезони” - Банско, чрез пълномощника адв. Я., изразява становище за неоснователност. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение намира, че частната жалба е подадена срещу съдебен акт, който не подлежи на обжалване. Производството пред първата и въззивната инстанция е по иск по чл. 40, ал.1 ЗУЕС за отмяна на решение на общо събрание на Етажна собственост. Постановеното въззивно решение по спора не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.3, т.2 ГПК. Обжалваното определение е постановено в производство по чл. 248 ГПК. Съгласно чл. 248, ал.3, пр.2 ГПК определението се обжалва по реда, по който подлежи на обжалване решението. След като решението не подлежи на обжалване, то не може да бъде обжалвано и определението на въззивния съд постановено по молба за изменение на същото решение в частта за разноските. В същия смисъл е и разпоредбата на чл. 274, ал.4 ГПК - не подлежат на обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. На основание изложеното частната жалба следва да бъде оставена без разглеждане. Воден от горното Върховният касационен съд, състав на II г.о.