Определение № 421 от 15.04.2015 г. на ВКС по гр. д. № 7376/2014 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Р. Г. С. срещу решение №7556 от 12.11.2013 по гр.дело № 11190/2013г. на Софийски градски съд, с което в трудов спор по чл. 344 ал.1 т.1, т.2 КТ е потвърдено решение от 14.06.2013г по гр.д №23060/2008г на Софийски районен съд, с което е отхвърлен иска на настоящия касатор за признаване за незаконно и отмяна уволнението му от длъжността „научен сътрудник ІІ степен” по заповед №23/15.07.2008г на Директора на ИЕЕС-Б. и претендирано възстановяване на длъжността. В основно и допълнително изложение, приподписано от назначения по реда на Закона за правната помощ процесуален представител на касатора, са поставени множество въпроси: може ли едно нищожно решение за отнемане на несъществуващо тогава (на 27.05.2008г) научно звание на касатора, извършено от нелегитимен научен съвет при ИЕСС, чрез употреба на атестационна комисия ,в пълна неотносимост и несъответствие с действащия тогава ЗНСНЗвания, да бъде валидирано от съставите на първоинстанционния и въззивния съд, които потвърждават законосъобразността на уволнението, извършено със заповед№23/15.07.2008г „поради липса на квалификация” .Въпросът се свързва с основание по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК, тъй като касаторът е уволнен на основание акт за „отнемане” на научно звание, който е нищожен поради обстоятелствата ,посочени във въпроса и касационната жалба. Изтъква се ,че в действащия тогава ЗНСНЗвания има законова празнина относно обжалването на отнемане на научно звание по съдебен път, както и че липсва аналогичен фактически състав в съдебната практика. Следващият въпрос е: може ли в едно и също решение въззивният съд да отказва да извърши инцидентен контрол по чл. 17 ал.2, изр. първо от ГПК на решението на атестационната комисия към ИЕЕС, като предложение към научния съвет, а да се произнесе по валидността на решението за отнемане на научно звание ,както от обяви за законосъобразно и правилно, въпреки че са представени доказателства от ищеца за нелегитимността на този научен съвет(тъй като званието е било „научен сътрудник” ,придобито в друг институт, с друг научен съвет ) и липсата на право основание за отнемане на научно звание по чл. 30 от ЗНСНЗвания .И в двата случая става въпрос за административни актове, но въззивният съд прилага различно закона. Като процесуалноправен въпрос се формулира питане, не води ли произнасянето на първоинстанционния съд след едномесечния срок, указан в чл.235 ал.5 ГПК, до нищожност на съдебното решение. Нормата е императивна ,решението е в противоречие с нея и поради това, а и съгласно чл.132 ал.3 ЗСВ е нищожно, но въззивният съд го приема за валидно. По същия въпрос се сочи и основание по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК, поради противоречие с ТР № 1/09.12.2013г по т.д №1/2013 ОСГТК. Сочи се противоречие с т.1 от същото тълкувателно решение по въпрос за неприлагането от въззивния съд на чл. 15 ЗНА ,във връзка с чл. 30 от от ЗНСНЗвания. Актът, с който е бил направен опит да се отнеме научно звание, се е основавал на текст на подзаконовия ППЗНСНЗвания, която норма е в противоречие с чл. 12 ЗНА. Следващият въпрос е дали решението на въззивния съд, постановено на 12.11.2013г е нищожно, или неправилно, след като е постановено преди изслушване на звукозаписа и поправка на протокола от ОСЗ, извършено на 24.02.2014г ,с което протокола е дописан с изявления на касатора, от значение по същество на спора. В отговор ответникът по жалбата ИЕЕС при Б. изтъква, че по въпросите не се установява приложното поле на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК, а и в практиката на ВКС е даден отговор на тях. Формулирани са въпроси, които налагат преценка по съществото на спора, във връзка с правилността на решението или такива, които не кореспондират с мотивите на въззивния съд. Срокът по чл. чл.235 ал.5 ГПК е инструктивен, а не преклузивен и в този смисъл е установената практика. Не е налице основанието по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК, по въпроса дали е допустимо решението, ако поправката на протокола е извършена след постановяването му ,предвид реш. №346 от 2011 на ВКС. Претендират се разноски. След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване. На първо място, като процесуалноправен въпрос се формулира довод за нищожност на първоинстанционното съдебно решение, тъй като е било произнесено от първостепенния съд след едномесечния срок, указан в чл.235 ал.5 ГПК. Не са налице основание по чл. 280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК по този въпрос.. Като е приел решението за валидно при въззивната проверка ,Софийски градски съд се е съобразил с установената практика по тълкуването и прилагането на закона. Процесуалните и устройствени норми, от които се извеждат условията за валидност, са тези императивни норми, които уреждат правораздавателната власт на съда и нейните предели, конституирането и функционирането на надлежен орган в надлежен състав, който да постанови решението, вземането на решение от съдебния състав чрез мотивирано волеизявление с разбираемо съдържание, както и тези относно формата за постановяване на решението, като акт. Срокът по чл.235 ал.5 ГПК няма отношение към този регламент ,това следва и от уредбата по гл.ІХХ ГПК за определяне срок при бавност. Нищожността като порок, засягащ съдебно решение, е изяснена в ТР №1/2012г по т.д.№1/2012г ОСГТК, където се посочи ,че нищожно е това съдебно решение, което е постановено от ненадлежен орган или в ненадлежен състав, извън правораздавателната власт на съда, не в писмена форма, абсолютно неразбираемото решение или неподписаното решение. Като е проверил обжалваното съдебно решение по тези критерии, въззивният съд е съобразил с установената задължителна за него практика, включително с указанията по ТР №1 от 09.12.2013г на ОСГТК. Цитираната вече практика на ВКС дава отрицателен отговор и на въпроса дали е нищожно решението на въззивния съд, като постановено на обявената в съдебно заседание дата 12.11.2013г., при положение че е била постъпила молба от жалбоподателя за поправка на протокола от последното съдебно заседание в частта по отразяване на неговата пледоария, налагаща производство по чл. 151 ГПК с призоваване на страните. Същото е проведено на 24.02.2014г, като с определение съдът е допуснал поправка, в частта на защитната реч на въззивника. Във втората му част, по отношение на питането дали ако е валидно, решението не е неправилно, не се формулира правен въпрос съгласно общото условие на чл. 280 ал.1 ГПК, нито има обосновка на посоченото основание по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК в изискуемия съгласно ТР № 1 /2009г ОСГТК на ВКС смисъл. Позоваването на чл. 280 ал.1т.1 ГПК по въпрос за не прилагане от въззивния съд на чл. 15 ЗНА, във връзка с чл. 30 от ЗНСНЗвания - за да бъде обсъден и възприет довода на касатора ,че при отнемане на научното му звание са били приложени подзаконови норми, които противоречат на закон, няма връзка с решаващите съображения на въззивния съд, в решаваща за изхода на спора насока. Софийски градски съд на свой ред се е позовал и е приложил правилото на чл.17 ал.2 изр. второ ГПК, което не допуска общ съд да се произнася инцидентно по законосъобразността на административни актове по искане на страна, участвала в административното производство по издаването и обжалването му. При изтъкване нормата на 30 от ЗНСНЗвания, приложното поле на колизионното правило в чл. 15 ал.3 ЗНА би могло да се разглежда единствено в материалноправен аспект, ако засяга матерално-правното основание, т.е законосъобразността на акта по преюдициалното правоотношение с ищеца, която законосъобразност в настоящия трудов спор съдът не е имал компетентност да изследва и преценява. Съдът по трудовия спор няма как да приложи правилото на чл.15 ал.3 ЗНА поради противоречие между подзаконова норма, която изключва съдебно- административен контрол (чл. 65.2 ППЗНСНЗ,по отношение на акта на органа по чл. 31 ал.2 б”б” от Устава на Б. ), с Конституцията или закон ,тъй като не е компетентен да осъществява пряк, а само косвен съдебен контрол по отношение на индивидуалните административни актове при ограничени предпоставки, длъжен е да зачита тези актове, ако са влезли в сила. Съобразените от съда по делото правораздавателни правомощия изключват поставения въпрос от приложното поле на касационното обжалване при конкретното решение, поради неговата неотносимост. Доколкото въпросът е формулиран дали неприлагането от въззивния съд на чл.15 от ЗНА във връзка с чл. 30 ЗНСНЗвания, по отношение на първоинстанционното решение, не представлява съгласно т.1 ТР №1 от 09.12.2013г по т.д.№1/2013 ОСГТК противоречие с практиката на ВКС,същият е лишен от изискуемото за едно изложение ясно съдържание. Необходимо е касаторът да даде обосновка на поддържаното от него противоречие (чл. 280 ал.1 т.1 ГПК) по решаващо произнесен от съда правен въпрос ,обуславящ за изхода на делото, а не да отправя въпрос по реда на чл. 280 ал.1 ГПК за наличието му ,за да отговори Върховен касационен съд с решение по чл. 290 ГПК дали то е налице. Връзка с решаващите съображения на съда липсва и при въпрос, може ли в едно и също решение въззивният съд да отказва да извърши инцидентен контрол по чл. 17 ал.2, изр. първо от ГПК на решението на атестационната комисия към ИЕЕС, като предложение към научния съвет, а да се произнесе по валидността на решението за отнемане на научно звание, както го обяви за законосъобразно и правилно .Нормата на чл.17 ал.2 ГПК регламентира правомощията на общия съд във връзка с индивидуалните административни актове. След като въззивният съд е приел ,че протоколът за атестация представлява етап от административната процедура, сам по себе си не поражда права и задължения и не представлява индивидуален административен акт ,а такъв представлява последвалото решение на научния съвет за отнемане на научно звание, това са решаващите съображения на съда да се произнесе по валидността само на оспорваното решение за отнемане на научно звание. Съдът не е обявявал за законосъобразен и правилен този акт ,на което твърдение се услови въпроса, а е съобразил задължението да зачете неговите последици, включително за трудовото правоотношение на ищеца с ответния ИЕСС–Б. при установеното фактическо основание за уволнението,без да извършва косвен съдебен контрол за законосъобразност на административния акт, поради забраната в чл. 17 ал.2 ГПК. При това положение, нормата на чл. 17 ал.2 ГПК е приложена от съдилищата съответно на точния й смисъл ,в съответствие с практиката на ВКС .По реда на косвения съдебен контрол съдът се произнася относно валидността на административните актове, когато този въпрос е с преюдициално значение за разрешаване на гражданскоправния спор. (реш.№964/2009 по гр.д 3306/2008 ІІІ г.о ).По материалната законосъобразност на акта съдът може да се произнесе инцидентно ,само когато такъв акт се противопоставя на страна по делото, която не е била участник в административното производство по издаването и обжалването му (реш.№88 от 2012г по гр.д №1131/2011 ІІ г.о ). В този смисъл е и ТР № 6/2005г. ОСГК на ВКС. Без значение за правилото на чл. 17 ал.2 ГПК е дали при съответното административно производство бил допустим, или изключен административно- съдебен контрол, по реда на АПК. Формулираният на първо място въпрос, може ли едно нищожно решение за отнемане на несъществуващо тогава научно звание на касатора, извършено от нелегитимен научен съвет при ИЕСС –Б., чрез употреба на атестационна комисия, в пълна неотносимост и несъответствие с действащия тогава ЗНСНЗвания, да бъде валидирано от съставите на първоинстанционния и въззивния съд, които потвърждават законосъобразността на уволнението, извършено със заповед№23/15.07.2008г. „поради липса на квалификация”, също няма ясно правно съдържание по смисъла на чл. 280 ал.1 ГПК. Изразена е единствено собствената оценка и квалификация на страната за обстоятелствата, на които е било основано, съответно преценено от съда съгласно чл. 17 ал.2 ГПК като недопустимо едно преюдициално оспорване. Игнорира се разликата между основанията за нищожност и основанията за отмяна поради материална незаконосъобразност на административните актове ,засягащи права на оспорващата страна .Доводите на касатора,които също се основат на разбирането ,че актът за отнемане на научното му звание е индивидуален административен, изразяват чрез въпрос неаргументирано отъждествяване на явления ,различни по своите признаци, съответно правни последици. Ответната страна има право на разноски ,установени по делото в размер на 150 лева, съгласно приложения към отговора списък.Предвид гореизложеното, Върховният касационен съд, на ІІІ г.о.