Определение № 5228 от 15.11.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1896/2024 г.

Производство по чл.288 ГПК. Образувано по касационна жалба на Община Смолян, представлявана от кмета Н. М., чрез адвокат С. Н. от АК-Смолян срещу решение № 35/15.02.2024г. по в.гр.д.№ 316/2023г. на Окръжен съд Смолян в частта, в която е потвърдил решение № 180/30.03.2023г. по гр.д.№ 1075/2022 г. на Районен съд Смолян и е уважен частичен иск на Х. С. К. и Р. С. Б. против Община Смолян, на основание чл.59 ЗЗД, за обезщетение в размер на 15 000 лева /част от общо 39 368 лева/, за ползването без основание на нива от 1,064 дка в землището на гр.С, м.„У.“, с идентификатор *.*.* от помощния кадастрален план. Касационна жалба съдържа доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, а в изложение към жалбата се поддържа, че са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на основание чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК по въпросите: 1/„За да бъде уважен искът по чл.59 ЗЗД, следва ли ищецът да е собственик на вещта и/или неин ползвател?“; 2/„Отказът за възстановяване право на собственост и присъждане на обезщетение по чл.10б, ал.1 ЗСПЗЗ (постановен в административен или съдебен ред) пречка ли е за уважаване на предявен иск по чл.59 ЗЗД?“; 3/„Административните действия на конкретен административен орган, които подлежат на съответния административен и съдебен контрол, разкриват ли елемент на неоснователно обогатяване по смисъла на чл.59 ЗЗД?“; 4/„В чия полза следва да бъде зачетено неоснователното обогатяване – в полза на лицето, което придобива собствеността върху имота (в случая държавата) или в полза на лицето, което е следвало да заплати обезщетение за отчуждаване на имота (в случая общината)?“. Изложени са съображения, че въпросите по т.1 и т.2 са разрешени в противоречие с практиката на ВКС, а останалите въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Отделно се поддържа, че решението е очевидно неправилно по смисъла на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК. От Х. С. К. и Р. С. Б., двамата чрез адвокат Б. М. от АК-Смолян, е подаден писмен отговор, в който оспорва доводите в касационната жалба като твърди, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване и претендира разноски по делото. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира че касационната жалба е подадена в срок и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е редовна и процесуално допустима. За да постанови решението, въззивният съд приема, че с решение № 93 от 14.04.2022 г. по адм.д.№ 72/2022 г. на Административен съд Смолян е отменено решение по гр.д.№ 1096/2021г. на Районен съд Смолян, с което е възстановено правото на собственост на наследниците на Й. И. М. върху нива от 1,064 дка в землището на гр.С., м.„У“, с идентификатор *.*.* от помощния кадастрален план и е отказано възстановяване на собствеността в стари реални граници, като е постановено собственикът да се обезщети по реда на чл.10б, ал.1 ЗСПЗЗ. Според мотивите на решението, част от същия имот - 306 кв.м., попадат в републикански път ІІ-86 - Главна пътна комуникация гр.С., а останалите 758 кв.м. са включени в изолационно озеленяване, т.е. върху имота е реализирано мероприятие. Независимо от отказа за възстановяване правото на собственост върху имота, според въззивния съд, претенцията на ищците за обезщетение следва да бъде уважена, тъй като в периода от 1992 г. до изграждане на път ІІ-86 през 2016 г. не са съществували пречки за възстановяване на собствеността, а чрез фактическото завземане на имота без проведена отчуждителна процедура е налице основание да се приеме, че ответникът се е обогатил неоснователно за сметка на ищците и им дължи стойността на имота към 2016 г. При тези мотиви на въззивния съд, не може да се приеме, че е налице поддържаното основание за „очевидна неправилност“ на решението по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК, тъй като липсват нарушения на основни принципи, възприети и утвърдени в практиката на Върховния касационен съд, при решаването на възникнал спор за неоснователно обогатяване в хипотезата по чл.59 ЗЗД. Не е налице и явна необоснованост на съдебния акт, поради нарушаване правилата на формалната логика при тълкуването и прилагането на материалния закон, въз основа на което съдът да достигне до извод за особено съществен порок в мотивите на решението и основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК, засягащо защитата на имуществените права на страните. Настоящият състав на Върховния касационен съд, намира че е налице основание за допускане на касационно обжалване на решението на въззивния съд, на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК, по уточнения при условията на т.1 от ТР № 1/19.02.2010г. по тълк.дело № 1/2009г. на ВКС, ОСГТК, въпрос относно приложението на чл.59 ЗЗД, когато е отказано възстановяване на правото на собственост в стари реални граници и е постановено собственикът да бъде обезщетен по реда на чл.10б, ал.1 ЗСПЗЗ. Въпросът е обуславящ, но е разрешен в противоречие с цитираните от касатора решение № 110/22.03.2010 г. по гр.д.№ 2127/2008 г. на ВКС, IV г.о., решение № 451/16.01.2013 г. по гр.д.№ 53/2012 г. на ВКС, IV г.о. и ППВС № 1/28.V.1979 г. В останалата част въпросите не обуславят допускане на касационно обжалване, с оглед на което ще бъдат преценявани като доводи за неправилност при решаване на правния спор по същество. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение